Р Е Ш Е Н И Е № 374 гр. С., 16 октомври 2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН И. ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР Т. При участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. И. дело № 918/2012 година. Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл.419 НПК. Образувано е по искания на осъдените П. П. М. и М. А. Б. за отмяна, по реда на възобновяване на наказателното производството, на определението от 24.04.2012 г., постановено по н.о.х.д. № 98/2012 г. на Районен съд – [населено място], с което на основание чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено постигнатото между Ю. Н., прокурор от Плевенска районна прокуратура и адвокат А. К., като защитник на подсъдимите М. и Б., споразумение за прекратяване на наказателното производство. Исканията са допустими, тъй като са депозирани в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК от двамата осъдени, искатели в настоящето производство, и имат за предмет съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяване. Поддържат се доводи за отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. По същество се прави искане от осъдения М. и назначения му служебен защитник, след възобновяване на производството, делото да се върне за ново разглеждане, за отстраняване на допуснатите нарушения. В искането на осъдения Б., заявил отказ за лично явяване в съдебно заседание, се мотивира искане за отмяна на сключеното споразумение, тъй като не е участвувал в извършване на кражбата, поради което и по същество поддържа да бъде оправдан в това производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение, че исканията са неоснователни и са направени при отсъствие на законовите основания за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на споразумението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл. 426, вр. чл. 347, вр. чл. 348 НПК, съобрази следното: С протоколно определение от 24.04.2012г. съдът е одобрил споразумение, с което подсъдимите се признали за виновни в това, че: - на 08. 07. 2011 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършители, чрез използване на МПС лек автомобил „Ауди 80”, с рег. [рег.номер на МПС] и неустановено техническо средство отнели чужди движими вещи: 1 (един) бр. акумулаторна батерия „М.” на стойност 77 лв., 4 бр. запалителни електрически свещи за бензинов двигател – 6 лв., 1 бр. гаечен ключ за свещи – 3 лв., 4 бр. гаечни ключове – 4,80 лв., 4 бр. отвертки – 6 лв. или всички вещи на обща стойност 96,80 лв. от владението на С. М. Й., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2 НК ги осъдил на лишаване от свобода за срок от по три години за всеки един от тях, при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 198, ал. 3 НПК подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно деловодните разноски по делото в размер на 80лв. В полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК е отнет 1 бр. диск СД Т.. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Исканията за възобновяване са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. И. мотивират, при незначителни различия в съдържанието, довод за допуснато нарушение с основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК - отсъствие на доказателствена съвкупност, обосноваваща участието им в извършване на кражбата и алтернативно уличаване на другия, като автор, съпроводено с твърдение за невиновност по отношение на собствената си дейност. Така претендирано, нарушението е лишено от фактическо и правно основание, поради което не се споделя от настоящия състав. Приетата за установена фактическа обстановка се основава не само на самопризнанията на М. и неговия съучастник, направени на досъдебната фаза и включени в доказателствения материал, по надлежния ред. В пълно съгласие с установеното от двамата за обстоятелствата, при които са извършили деянието, е и обективният доказателствен материал, съдържащ се в направения видеозапис на охранителна камера, в чийто обхват попада и автомобилът, собственост на св. С. Й.. Неоспорен по отношение на достоверност и съдържание, видеозаписът представя извършените в реално време инкриминирани действия на осъдените, свързани с придвижването им до лекия автомобил, демонтаж и отдалечаване от превозното средство с отнетите вещи. Като се съобрази и установеното от св. Д. Х., възприел автомобила, с който осъдените са напуснали местопроизшествието, става ясно, че по делото е налице необходимия и достатъчен годен доказателствен материал, позволил на съда да направи извод за установено по несъмнен начин авторство за всеки от двамата в извършване на кражбата. Затова, като е одобрил проекта за споразумение, съдът не е допуснал претендираното нарушение на доказателствените правила. На следващо място, решаването на делото със споразумение по глава 29 от НПК представлява една от диференцираните процедури, предвидени в процесуалния закон, по силата на които се съкращава доказателствения процес. В конкретния случай предложеното на съда споразумение е предопределяло правните и фактически рамки на обвинението срещу осъдените. Съдът, след като изслушал отговорите по въпроси, посочени в разпоредбата на чл. 382, ал. 4 НПК, относно вината, отговорността, участието в извършване на кражбата и последиците от сключването на споразумението е възприел ясните и категорични положителни отговори от всеки от осъдените, които са били достатъчно основание, за да одобри представения проект за споразумение. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото няма данни върху волята на осъдените да е повлияло каквото и да е обстоятелство, което да ги принуди към нежелано процесуално поведение, а именно съгласие за подписване на споразумение. Възрастта на осъдените, адекватното им психическо и физическо състояние и въпреки тяхната необразованост, не обосновават изводи за необмислено дадено съгласие, за неразбиране естеството на обвинението, както и на вида и размера на следващото се наказание. В поведението им не са били обективирани каквито и да са признаци, които да дадат основание на съда да се усъмни в годността на всеки от двамата да участва в съдебното производство по сключване на споразумението, подпомаган от надлежно назначен защитник. Тук следва да се посочи, че двамата осъдени са с богато криминално минало, нееднократно осъждани, включително за кражби, така че са били наясно, както с извършеното деяние и неговата правна характеристика, така и с последиците на едно осъждане по общия ред или като сключат споразумение, гарантиращо им смекчена отговорност по отношение размера на наказанието. В заключение настоящият състав приема, че са били спазени в пълен обем процесуалните изисквания на чл. 382, ал. 4, вр. чл. 381, ал. 6, изр. 2 от НПК, за сключване на споразумението, относими към процесуалната форма и ред, гарантиращи свободата на волеизявление на всеки от осъдените по въпросите на вината, отговорността и последиците от сключването на споразумението. Осъденият М. А. Б. наред с довода, предмет на гореизложеното, претендира и нарушения, които са извън предмета на проверката, очертана от отменителните основания по чл.348, ал.1 НПК. В тази част осъденият се позовава на нови фактически данни, които биха били самостоятелно основание за възобновяване на делото по искане на окръжния прокурор и могат да се установят единствено чрез проведено разследване по надлежния ред, предвиден в чл.422, ал.1, т. 3 НПК. При това положение се налага изводът, че съдът, спазвайки всички изисквания за решаване на делото, не е допуснал претендираните нарушения, визирани в чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което исканията за отмяна на постановеното споразумение по реда на възобновяване на наказателното производство се явява неоснователно. Съдът е отнел в полза на държавата един брой диск - Т.-СД-R-80. Правилното приложение на закона и трайната съдебна практика в тази част изискват, за да се постанови, на основание чл. 53, ал.1, б. "а" НК отнемане на вещта, извършителят да е неин собственик и на следващо място, вещта да е предназначена или послужила за извършване на престъплението, за което извършителят е признат за виновен. Отнемането на вещта ще бъде законосъобразно, само ако е налице кумулативна даденост на тези изисквания. Установените по делото фактически положения не позволяват да се приеме, че дискът със записа от охранителната камера принадлежи на който и да е от двамата осъдени и представлява оръдие или средство за извършване на кражбата. Изяснено е по несъмнен начин, че този диск е предаден на разследващия орган от св. Б. Б. и съдържа видеозапис, направен от охранителната камера, която Б. монтирал за наблюдение района около жилището си. Назначената по делото техническа експертиза е установила данните за съдържанието на видеозаписа и изображенията на двамата осъдени, които по време извършване на кражбата от л.а., собственост на св.С. Й., попаднали в обхвата на охранителната камера. Следователно, като неразделна част от назначената техническа експертиза, дискът, освен че не е собственост на който и да е от двамата осъдени, но не е и послужил или е бил предназначен за извършване на престъплението. Нещо повече, данните от диска представляват обективен доказателствен източник за разобличаване на осъдените и установяване тяхната съпричастност по отношение на инкриминираното деяние. При това положение, съдът не е имал фактическо, респ. правно основание, да постановява отнемане на вещта в полза на държавата и още по-малко да постановява нейното унищожаване, защото в случай като настоящия, дискът следва да се съхранява в сроковете, предвидени за съхраняване и унищожаване на наказателното дело, по което е включен по надлежния ред като неразделна част от доказателствения материал, освен ако не е направено искане за връщането му на собственика, който е лице, различно от двамата осъдени - по арг. и от чл.112, ал.1 НПК. Понеже незаконосъобразното разбиране на първо- инстанционния състав относно приложението на чл.53, ал.1, б.„а” НК е неотстранимо в това производство, касационният състав приема, че с оглед правомощието, което има според чл.124 от Конституцията, следва да констатира нарушението с оглед недопускането му в бъдещата дейност на съда при приложението на института. Мотивиран от гореизложеното и като съобрази отсъствието на основания за възобновяване на наказателното дело, на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя без уважение исканията на осъдените П. П. М. и М. А. Б. за отмяна, по реда на възобновяване на наказателно производство, на определение № 251 от 24.04.2012 г., постановено по н.о.х.д. № 98/2012 г. на Плевенски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.