Р Е Ш Е Н И Е № 451 София, 02.11.2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 407 /2010 г. Производството по делото е образувано по протест на Р.Я., прокурор при А. прокуратура в[населено място], против решение № 109 от 11.06.2010 г. по внохд № 85/2010 г. на Апелативния съд в[населено място]. В протеста се сочи, че въззивният съд е определил на подсъдимия К. С. С. явно несправедливо наказание лишаване от свобода, като е намалил срокът му от осем на шест години – касационно основание по чл. 348 , ал.1 ,т.3 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на прокуратурата поддържа протеста с искане за отмяна на решението в частта му , с която е редуцирано наказанието лишаване от свобода, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Защитникът на подсъдимия оспорва основателността на протеста, като изтъква значението на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Подсъдимият К. С. С. пледира срещу увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в[населено място] с присъда № 30 от 26.03.2010 г. по нохд № 26 от 2010 г. признал подсъдимия К. С. С. за виновен в това, че на 15.11.2009 г. на ГКПП- Лесово, област Ямбол, с лек автомобил „Мерцедес” без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната / от Република Т. в Република България/ 8 301,74 грама високорисково наркотично вещество – хероин с концентрация на активнодействащ компонент диацетилморфин 61% ,на стойност 1 037 717,50 лева, поради което и на основание чл.242, ал.2 във вр. с чл. 55, ал.1 от НК го осъдил на осем години лишаване от свобода при първоначален строг лежим, които да изтърпи в затвор. Съдът зачел времето , през което С. бил задържан , като част от наказанието на основание чл. 59, ал.1 от НК. По силата на чл. 242, ал.8 от НК лекият автомобил марка „Мерцедес”, собственост на румънската гражданка Лупа Ф. , бил отнет в полза на държавата. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в[населено място] с решение № 109 от 11.06.2010 г. по внохд № 85/2010 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното на К. С. наказание лишаване от свобода от осем на шест години. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационният протест срещу така постановения въззивен акт е неоснователен по следните съображения: На първо място се налага уточнение на ангажираното от прокуратурата касационно основание. Съдържанието на протеста категорично го определя по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Вярна е забележката на защитата, че на страница първа прокурорът Я. е посочила чл. 348, ал.1,т.1 от НПК, който визира друго касационно основание – нарушение на закона. Очевидно се касае до техническа грешка, защото контекстът на израза напълно изключва двусмислие или неяснота – преди сгрешеното цифрово позоваване е записано , че определеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо.Ето защо няма формално основание да се обсъждат други касационни основания извън това по чл.348 ,ал.1, т.1 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Това единствено оплакване срещу решението на апелативния съд не може да бъде споделено, тъй като не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимия, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. При проверка на дейността на първата инстанция по индивидуализация на наказанието въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства , които имат значение за определяне на обема на наказателната принуда. Той е отстранил допуснатото от първата инстанция подценяване на значението на част от многобройните смекчаващи обстоятелства, а именно - поведението на подсъдимия при разкриване на схемата на осъществяване на деянието, искреното съжаление и младата възраст, които разкриват възможности за постигане на превъзпитанието на подсъдимия чрез по-кратък срок на лишаване от свобода. Така определената санкция има достатъчен времеви диапазон, в който да се реализира нейния предупредителен и принудителен потенциал . Подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за срок от шест години - достатъчен както за неговото поправяне, така и за ограничаване на възможността да извърши друго престъпление. Въззивният съд не е пренебрегнал високата степен на обществена опасност на деянието , върху която акцентира протеста на прокуратурата. Тя е оценена едновременно с ниската степен на обществена опасност на дееца и по този начин е индивидуализиран обем наказателна принуда ,съответстващ на целите на чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 11.06.2010 г. по внохд № 85/2010 г. на Апелативния съд в[населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1 2.