Р Е Ш Е Н И Е № 158 Гр. София, 25 октомври 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора А. Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 690/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Б., защитник на подс. Б. М. З., против присъда № 38/08. 02. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 370/2017 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 2 въззивен състав. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. В писмени допълнения към нея се изразява несъгласие с изводите на въззивната инстанция за съставомерност на деянието от субективна страна. Твърди се, че констатациите на градския съд за възможност на подсъдимия да изпълни задължението си не почиват на събраните по делото доказателства, които установяват, че З. не осъществява трудова и търговска дейност и не притежава движимо или недвижимо имущество. Поддържа се, че необосноваността на присъдата е довела до незаконосъобразен извод, че подсъдимият съзнателно не е плащал дължимата издръжка на дъщеря си. Изтъква се, че във въззивното съдебно заседание прокурорът не е поддържал протеста срещу оправдателната присъда на първостепенния съд. Като последица от неправилното приложение на закона е изведена и явната несправедливост на наложеното наказание. Предвид тези съображения защитникът настоява въззивният съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. В съдебно заседание служебният защитник поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. Б. З. се солидаризира със становището на защитника си и моли да бъде оправдан, тъй като материалното и финансовото му положение понастоящем е още по-лошо, отколкото към момента на деянието и не е в състояние да заплаща издръжка на дъщеря си. Повереникът на частния обвинител счита, че обжалваната присъда е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 16. 11. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 367/2015 год., Софийски районен съд, НО, 106 състав е признал подс. Б. М. З. за невиновен в това, че в [населено място], след като е осъден с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1127/2011 год. на Софийски районен съд, ГО, 113 състав да издържа своята низходяща – дъщеря си Р. Б. З., като изплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на петнадесет месечни вноски за времето от 24. 11. 2011 год. до 24. 01. 2013 год. – общо в размер на 1 500 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Присъдата е проверена по протест на прокурора и жалба на частния обвинител, съдържащи искане за осъждане на подсъдимия. С присъда № 38/08. 02. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 370/2017 год. на Софийски градски съд, НО, 2 въззивен състав, първоинстанционният съдебен акт е отменен, а подс. З. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание пробация, включващо задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да получат отговор възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като от основателността им зависи дали ще бъдат разглеждани аргументите на защитата за наличието на останалите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Несъстоятелен е доводът, че след като прокурорът не е поддържал въззивния протест, втората инстанция не е имала процесуална възможност да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен. Неподдържането на жалбата или протеста не е равнозначно на оттеглянето им и няма за правна последица десезиране на въззивната инстанция и влизане в сила на присъдата. Изявлението на страната в посочения смисъл не преустановява висящността на делото и няма обвързващо действие за решаващия съд. При наличието му последният не може да прекрати производството, а е длъжен да обсъди всички доводи на жалбоподателя като вземе решение по вътрешно убеждение относно обосноваността и законосъобразността на проверявания съдебен акт. Тези принципни положения са били съобразени от градския съд, който е извършил проверка на първоинстанционната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК. Преобладаващата част от останалите възражения на касатора изразяват несъгласието му с възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и преди всичко с констатацията, че макар да е бил в затруднено финансово положение, подсъдимият все пак е разполагал с достатъчно доходи и възможности за набавяне на такива. В тази връзка следва да се припомни, че касационната инстанция е единствено съд по правото, поради което не може да установява нови фактически положения и се произнася въз основа на фактите, приети от долу стоящите съдилища. Именно поради това необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, с оглед на което доводите на защитата в тази насока няма да бъдат обсъждани. На разглеждане подлежат единствено тези, отнасящи се до спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение, доколкото от касационната жалба могат да се изведат аргументи за нарушаването на тези императивни изисквания. Внимателният прочит на материалите по делото показва, че вътрешното убеждение на градския съд относно наличието на доходи и съществуването на възможност Б. З. да изпълни задължението си за издръжка е изградено след внимателен и задълбочен анализ на доказателства и доказателствени средства, събрани и проверени по реда на НПК. Обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н. М. и А. Д. и писмените доказателства относно имотното състояние на подсъдимия са обсъдени съобразно действителния им смисъл и съдържание без да им се придава значение каквото те не притежават. След като е установила, че макар да не работи, подс. З. регулярно получава пари от свои близки и е собственик на капитала и управител на [фирма], контролираната инстанция убедително е защитила извода си, че той не е лишен от средства за препитание и е в състояние да заплаща дължимата издръжка на малолетната си дъщеря. Като допълнителен аргумент е изтъкнато обстоятелството, че едноличното търговско дружество на подсъдимия е било собственик на недвижим имот, който, независимо от наложената възбрана върху него, е могъл да бъде отдаден под наем и така да послужи като още един източник на доходи за З.. В подкрепа на извода за възможност подсъдимият да изпълни задължението си съдът с основание е ценил като косвени доказателства още две обстоятелства – липсата на надлежна регистрация в бюрото по труда при съобразяване на факта, че сама по себе си тя не представлява гаранция за осигуряване на работа, и неизползване на законовата възможност за намаляване на издръжката. При така установената фактическа обстановка контролираната инстанция е приложила правилно материалния закон, приемайки, че от обективна и субективна страна подс. Б. З. е осъществил състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Наличието на материални затруднения не изключва наказателната отговорност за посоченото престъпление. След като е установено, че подсъдимият е реализирал доходи (независимо какъв е техният произход) и е имал и други възможности за набавяне на допълнителни такива и същевременно не се е възползвал от законно предоставените му опции за търсене и намиране на работа или за намаляване на дължимата издръжка не може да се приеме, че той е бил в обективна невъзможност за изплащането ѝ. Логична последица от това е и невъзприемане на тезата на защитата, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Обстоятелството, че З. е правил скъпи подаръци на дъщеря си също не изключва наказателната му отговорност за посоченото престъпление. Коментираният факт представлява още един аргумент за отхвърляне доводите на касатора за субективна несъставомерност на деянието. Същевременно той не може да се третира и като точно изпълнение на задължението за издръжка, защото предназначението на последната е да осигури средства за посрещане на ежедневните нужди на правоимащото лице. Именно поради това тя се дължи ежемесечно под формата на периодично плащане, докато подаръците, макар и скъпи, са давани спорадично и не са свързани непременно с обичайните потребности на детето. На последно място, цитираното в жалбата решение № 449/2010 год. по н. д. № 390/2010 год. на ІІ н. о. не дава основание да се направи извод за несъставомерност на деянието, защото този съдебен акт е относим единствено към фактическата обстановка, установена по конкретното дело. Настоящият съдебен състав не установи и наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Явната несправедливост на наказанието е изведена в жалбата като последица от неправилното приложение на материалния закон без да се изтъкват други аргументи в тази насока. Както беше посочено и по-горе, въззивната инстанция е направила законосъобразен извод за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. В същото време не беше установено градският съд да е игнорирал обстоятелства, имащи значение за вида и размера на наказанието или да е надценил някои от тях за сметка на останалите. Подс. З. е санкциониран с минималното наказание, предвидено за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което намаляването му би било възможно единствено ако са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Напредналата възраст на подсъдимия и обстоятелството, че е безработен не притежават изискуемата от цитираната разпоредба необичайност и изключителност, а на фона на обремененото му съдебно минало, което безспорно е отегчаващо обстоятелство, не могат да бъдат преценени и като многобройни. Наред с това именно предходните осъждания не позволяват да се приеме, че в конкретния случай и най-лекото наказание би било несъразмерно тежко. Ето защо не са налице основания ВКС да извърши корекция в санкционната част на атакувания съдебен акт. Предвид изложеното и след като не констатира наличие на основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – 4 от НПК, касационната инстанция намира, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 38/08. 02. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 370/2017 год. по описа на Софийски градски съд, НО, втори въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.