Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. София, 06 юли 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Татяна Грозданова при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №335 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Е. М. Ч. и касационна жалба на частните обвинители и граждански ищци П. П. Д. и Р. Т. Д. срещу присъда №4, постановена по ВНОХД №545/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. С въззивната присъда е отменена присъда №260035 от 08.07.2021 г., постановена по НОХД №454/2020 г. по описа на РС – Хасково, в частта, с която подсъдимият Ч. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2 НК и в частта, с която той е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на общо 3 976, 68 лева и е признат за невиновен в това на 13.09.2014 г. в качеството си на лекар- ординатор в АГ отделение при МБАЛ Харманли ЕООД, при независимо съпричиняване с подсъдимия Д. Щ. Д., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- чл.80, чл.81, ал.2, т.1 ЗЗ, чл.37, ал.1, т.2 ЗСОЛЛДМ, пар.1, т.19 от Наредба №12/2014 г., дял 1, глава 1, т.4 от медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ и т. 9.1 и т. 10.1 от Общи правила за добра медицинска практика на лекарите в РБ причинил на Б. П. Д. тежка телесна повреда- постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, постоянна слепота с двете очи, осакатяване на горен ляв крайник, като на основание чл.304 НПК подсъдимият Ч. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2 НК. Първоинстанционната присъда е изменена в осъдителната й част по отношение и на подсъдимия Д., като той е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е осъществил състава на престъплението по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2 НК при независимо съпричиняване с подсъдимия Ч.. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба защитникът сочи основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Поддържа, че въззивният съдебен състав е нарушил материалния закон като е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е уважен приетия за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 80 000 лева, дължими солидарно от двамата подсъдими. В жалбата твърди, че след като съдът е приел, че в очертаните с обвинителния акт рамки на обвинението- от 15:00 до 15:40 часа на 13.09.2014 г. подсъдимият Ч. не е осъществил нарушения на посочените по горе норми, а напротив преценил е, че той е взимал адекватни решения и го е оправдал не са били налице и предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност. Моли да бъде отчетено това, че в наказателното производство гражданския иск е допустим само за вреди причинени от престъплението, което е негов предмет и задължително основанието на иска следва да е свързано с действия на подсъдимия, идентични с тези, очертани с диспозитива на обвинителния акт. Поддържа, че е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия Ч. за негови действия извън тези, които са инкриминирани, което е довело до неправилното му осъждане да заплати обезщетение за претърпени от гражданските ищци вреди. На това основание предлага атакуваното въззивно решение да бъде изменено, като предявения срещу този подсъдим граждански иск да бъде отхвърлен. С касационната жалба е направено искане въззивната присъда да бъде изменена в частта й за мотивите за оправдаването на подсъдимия Ч.. Конкретни оплаквания в тази посока не са посочени. В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци П. Д. и Р. Д. се правят оплаквания, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. С жалбата е отправено искане за отмяна на въззивния съдебен акт в оправдателните му части и за двамата подсъдими, като не се сочат конкретни аргументи в тази посока. Поддържа се, че несправедливо въззивният съд е приел, че отмереното от първостепенния съд обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди в размер на 80 000 лева е адекватно и съобразено с претърпените болки и страдания. Твърди се, че тази сума е пренебрежимо малка, съотнесена към причинените увреждания на пострадалия Б. Д., който изпитва изключителни физически болки, не може да живее без чужда грижа, има паталогично увредена нервна система и страда от пълна слепота с двете очи, осакатяване на горен ляв крайник и общо разстройство на здравето- опасно за живота. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена в оправдателната й част и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. По делото е постъпило и възражение от повереника на частните обвинители и граждански ищци, с което се поддържа, че в касационната жалба на подсъдимия Ч. липсват ясни аргументи, като не са посочени конкретните обстоятелства, които подкрепят твърденията на жалбоподателя за неправилност на въззивната присъда в обжалваните й части. На това основание се предлага същата да бъде оставена без уважение. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия Ч. поддържа касационната жалба само в частта й, с която се предлага на основание чл.348, ал.1, т.2, във вр. с чл.354, ал.1, т.5 НПК въззивната присъда да бъде отменена в гражданскоправната й част. Възпроизвежда отново доводите отразени в жалбата, че е недопустимо този подсъдим да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил нарушение в очертаните с обвинението рамки и да бъде осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с негови действия, които са извън рамките на повдигнатото му обвинение. По отношение на направеното оплакване, свързано с мотивите, относими към оправдаването на Ч. изрично твърди, че не го поддържа, като е съгласен с приетото от въззивния съдебен състав. На тези основания предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена в оправдателната й част и да бъде изменена в гражданскоправната, като бъде отхвърлен предявения срещу подсъдимия Ч. граждански иск. Защитникът на подсъдимия Д. твърди, че с подадените жалби се оспорва въззивния съдебен акт в гражданскоосъдителната му и гражданско отменителните му части. Моли те да бъдат преценени като неоснователни, защото отмереното обезщетение в размер на 80 000 лева е справедливо по смисъла на ЗЗД, а и правилно предходните съдебни състав са преценили, че и двамата подсъдими го дължат, като вярно са установили вредоносните действия на Ч.. С представените в касационното съдебно заседание писмени бележки защитникът е направил изрично искане по отношение на подсъдимия Д., за когото въззивната присъда не е влязла в сила, воденото наказателно производство да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност. По отношение на гражданскоправната част на присъдата се възпроизвеждат доводите, изразени в хода на пренията пред касационната инстанция. Отново е направено искане да бъде оставен в сила атакувания въззивен съдебен акт в обжалваната му гражданскоправна част. Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивният съд правилно е анализирал доказателствата и е стигнал до верния извод, че при така формулираното обвинение е невъзможно да бъде постановена осъдителна присъда. Твърди, че правилно съдът е преценил, че е установено по несъмнен и безспорен начин това, че подсъдимия Ч. виновно не е изпълнил задълженията си като лекуващ лекар и законосъобразно е ангажирал деликтната му отговорност. Поддържа, че законосъобразно е ангажирана отговорността на подсъдимия Д., като установените факти и направените въз основа на тях правни изводи са верни. Моли, при липсата на допуснати касационни нарушения, осъдителната част на въззивния съдебен акт да бъде оставена в сила. Подсъдимият Ч. моли въззивната присъда в оправдателната й част да бъде оставена в сила, а в гражданската да бъде изменена, като бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби на защитника на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци следва да бъдат оставени без уважение. Предели на касационната проверка: Касационната инстанция прецени, че предмет на касационна проверка е постановената въззивна присъда от Окръжен съд – Хасково, с която е отменена първоинстанционната присъда в осъдителната й част по отношение на подсъдимия Ч. и е постановена изцяло оправдателна присъда за същия подсъдим по обвинението да е осъществил престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2 НК и в частта й, с която първоинстанционната присъда е отменена в осъдителната й част по отношение на подсъдимия Д. и той е изцяло оправдан по обвинението да е осъществил състава на престъплението по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2 НК при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Ч.. Единствено по отношение на тези части на постановения въззивен съдебен акт намира приложение разпоредбата на чл.346, т.2 НПК, тъй като само в тях той отговаря на характеристиките на нова присъда. С атакувания въззивен съдебен акт въззивният съд е проверил първоинстанционната присъда в гражданскоправната й част и по отношение на двамата подсъдими, като е преценил, че същите правилно са били осъдени да заплатят на П. Д. и Р. Д., в качеството им на частни обвинители и граждански ищци, като родители и законни представители на малолетния пострадал Б. Д., при условията на солидарност сумата от 80 000 лева- представляваща обезщетение за претърпени в резултата на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 13.09.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението В разпоредбата на чл.346 НПК законодателят е посочил актовете, които могат да бъдат предмет на касационно обжалване, като е приел, че когато въззивна инстанция е окръжен съд на такава проверка подлежат единствено новите присъди- постановени по дела от общ характер. Предмет на настоящото производство е съдебен акт, който има характер на нова присъда единствено в наказателноправната му част, относима към пълното оправдаване на подсъдимия Ч. и частичното на подсъдимия Д.. С гражданскоправната част на въззивния акт е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда на РС – Хасково, с която е уважен частично приетия за съвместно разглеждане граждански иск. В тази й част въззивната присъда не подлежи на касационен контрол, предвид което и не може да бъде проверена в рамките на производството пред тази инстанция. Ето защо всички доводи, оплаквания и искания на страните в процеса, относими към законосъобразността на постановения въззивен съдебен акт в частта за уважения граждански иск не следва да бъдат разгледани, тъй като са относими към въпроси, които са извън предмета на касационното производство и не могат да бъдат проверени от касационния съд. Настоящият съдебен състав трябва да разгледа и провери постановения въззивен съдебен акт в наказателноправната му част, като съобрази, че следва да се произнесе и по отношение на двамата подсъдими. Първият от тях- касационния жалбоподател Ч. е сезирал съда с касационна жалба, а по отношение на втория присъдата не е влязла в сила (независимо, че той не е обжалвал), тъй като въззивната присъда е атакувана от частните обвинители и граждански ищци и в частта, с която той е оправдан по обвинението да е извършил престъплението при условията на независимо съпричиняване с другия подсъдим. В подкрепа на извода за продължаваща висящност на производството и по отношения на подсъдимия Д. е и ТР №5/2017 г. ОСНК, в което изрично е посочено, че постановения въззивен съдебен акт не може да влезе в сила по отношение на необжалвал подсъдим, ако обвинението е за извършено престъпление при условията на независимо съпричиняване. Ето защо съдът прецени, че предмет на настоящото производство е атакуваната въззивна присъда в наказателноправната й част по отношение и на двамата подсъдими. По съществото на направените с касационната жалба оплаквания: При внимателен преглед на двете касационни жалби се установява, че в нито една от тях не са изложени конкретни оплаквания, свързани с наказателноправната част на въззивната присъда, като в жалбата на защитника на подсъдимия Ч. е отразено единствено общо несъгласие с мотивите за оправдаването му, а в тази на частните обвинители и граждански ищци Д. е посочено общо несъгласие с пълното оправдаване на подсъдимия Ч. и частичното такова на подсъдимия Д.. В допълнението към касационната жалба на защитника на подсъдимия Ч. отново не са включени доводи и искания, свързани с оправдаването му, като такива не са направени и в хода на касационното съдебно заседание. Напротив при провеждането му защитникът изрично твърди, че не поддържа жалбата в частта, с която се атакува въззивната присъда в наказателноправната й част и заявява, че е изцяло съгласен с мотивите на въззивния съд за оправдаването на подзащитния му. Жалбата на частните обвинители и граждански ищци не е допълнена, като в депозирания отговор на другата касационна жалба и в рамките на проведеното касационно съдебно заседание повереникът отново развива оплаквания и излага доводи, свързани единствено и само с гражданскоправната част на въззивната присъда. Касационната инстанция за разлика от въззивния съд не проверява служебно атакувания съдебен акт, като разпоредбите на чл. 313 и чл.314 НПК са неприложими за касационното производство. Изискването за пълна проверка на атакувания акт е предвидено за въззивната инстанция, която независимо от отразените в жалбата основания дължи цялостна проверка както на приетите от предходния съдебен състав факти, така и на направените правни изводи. Разпоредбата на чл.347, ал.1 НПК предвижда касационният съд да провери въззивния съдебен акт само по отношение на посочените в касационните жаби касационни основания и единствено по отразените в тях оплаквания и наведените доводи. При липса на посочени касационни основания (както е в жалбата на частните обвинители и граждански ищци Д.) или посочени такива, но относими единствено към гражданскоправната част на атакуваната присъда (както е в жалбата на защитника на подсъдимия Ч.) за касационния съд не възниква задължение да прави пълен и подробен анализ на атакуваната присъда в тази й част. Това е така, тъй като за този съд не съществува задължителното за предходните инстанции служебно начало, като той дължи произнасяне само по въпросите, повдигнати и поставени с касационната жалба. При липса на такива съдът няма нито възможност, нито задължение да проверява атакувания акт в тази му част. Изключение от посочения принцип съществува единствено за допуснати в хода на водения процес съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2- 4 НПК. В това производство не се констатираха допуснати абсолютни процесуални нарушения, което е и основания съдът да не извършва друга проверка на атакуваната присъда в наказателно правната й част. По направеното искане за прекратяване на производството по отношение на подсъдимия Д.: С представени в хода на касационното производство писмени бележки защитникът на подсъдимия Д. Д. е направила изрично искане наказателното производство, водено срещу него да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК, тъй като е изтекла предвидената за престъплението- предмет на процеса погасителна давност. Предмет на производството е престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2 НК. За това престъпление законодателят е предвидел максимално наказание от три години „лишаване от свобода“. Съобразно нормата на чл.80, ал.1, т.4 НК (приложима за това престъпление) наказателното преследване се изключва по давност с изтичане на пет години от дата на извършването му. В разпоредбата на чл.81 ал.3 НК законодателят е предвидил независимо от спирането или прекъсването на посочения в нормата на чл.80 НК срок наказателното преследване да се изключва с изтичането на срок, които надвишава с една втора този, предвиден за съответното престъпление. Анализът на тези разпоредби води до извод, че погасителната давност за престъплението- предмет на обвинение на подсъдимия Д. е седем години и шест месеца и същата е изтекла на 13.03.2022 г.- много преди да бъде образувано касационното производство. Касационният съдебен състав прецени, че наказателното производство по отношение на подсъдимия Д. е все още висящо и след като за престъплението е изтекла предвидената погасителна давност и е направено изрично искане за прекратяването му същото следва да бъде уважено. Ето защо атакуваната присъда в наказателноправната й част, относима към подсъдимия Д. следва да бъде отменена, а производството срещу този подсъдим на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК трябва да бъде прекратено. По изложените по- горе в съображения относно пределите на касационна проверка атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила по отношение на наказателноправната й част, относима към подсъдимия Е. Ч., по отношение на оправдаването на подсъдимия Д. Д. и по отношение на гражданскоправната й част. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ частично присъда №4, постановена на 31.01.2022 г. от ОС – Хасково по ВНОХД 545/2021 г. в частта й, с която е оставена в сила присъда № 260035 на РС – Хасково, постановена на 08.07.2021 г. в частта й с която подсъдимият Д. Щ. Д. е признат за виновен в това, че на 13.09.2014 г. в [населено място], в качеството си на лекар- ординатор в АГ- отделение при МБАЛ Харманли ЕООД поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил на Б. П. Д. постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, постоянна слепота с двете очи, осакатяване на горен ляв крайник- престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2 НК и му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и в частта, с която подсъдимият Д. е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 3 976, 68 лева. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.354, ал.1, т.2, във вр. с чл.24, ал.1, т.3 НПК воденото срещу подсъдимия Д. Щ. Д. наказателно производство. ОСТАВЯ В СИЛА присъда №4, постановена на 31.01.2022 г. от ОС – Хасково по ВНОХД 545/2021 г. в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.