Ключови фрази
Ревандикационен иск * придобивна давност * държане * давностен срок

Р Е Ш Е Н И Е

№139/2016 год.

гр. София, 16.01.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2165 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 146 от 15.01.2016г. по гр.д. № 335/2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 259 от 05.08.2015г. по гр.д. № 973/2013г. на Бургаски окръжен съд и вместо това е признато за установено по отношение на „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД-С., ЕИК[ЕИК], че [фирма], ЕИК[ЕИК], е собственик по давност на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна сграда - столова към почивна база „Л.-1”, състояща се от кафене, магазин, стол-кухня, бар и склад, построена в парцел І-735 в кв.99 по плана на Н., с идентификатор № 51500.502.552.2 по кадастралната карта на града.
Касационната жалба е подадена от „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД. Изложени са съображения за неправилност на решението. Според касатора решението не съдържа мотиви по съществени за делото въпроси, свързани със спирането и прекъсването на придобивната давност в резултат на водените гр.д. № 218/2008г., гр.д. № 335/2002г. и образуваното изпълнително дело № 1/2008г. Наред с това, необосновано съдът е приел, че е изявена от ищеца воля за своене на имота чрез отказа да върне имота след изтичане на договора за наем. К. съзира противоречие в мотивите на съда, че намерение за своене на имота се демонстрира чрез завеждане на дело за собственост, но че такова дело не спира и не прекъсва придобивната давност за имота. На последно място се навежда твърдение, че спорният имот не може да бъде придобиван по давност, тъй като представлява апортна вноска на НОИ, а съобразно задължителната практика имотите на НОИ са публична държавна собственост.
С определение № 257 от 14.06.2016г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: дали е необходимо демонстриране на намерение за своене при упражняване на фактическа власт върху недвижим имот въз основа на прекратено наемно правоотношение, за да започне да тече придобивна давност.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по ревандикационен иск като поддържаното от ищеца [фирма] основание за собственост е придобивна давност. Между страните са водени няколко други дела за този имот, но не и иск за собственост на същото придобивно основание. Поради това не се спори, че искът е допустим.
Установено е, че на 29.06.1999г. между страните е сключен договор, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да управлява процесния имот със срок до 30.09.1999г. След изтичане на срока ищецът е отказал да предаде имота; фактическа власт е упражнявал до 10.05.2013г. когато, посредством извършен въвод по изпълнително дело, владението е предадено на ответника.
През 1999г. е заведен от праводателя на ищеца [фирма] против ответника [фирма] иск за установяване, че е собственик на Ѕ ид.ч. от имота на основание ПМС № 88/1990г. предвид изграждане на сградата отчасти със средства на ищцовото дружество, регистрирано първоначално като общинска фирма. Този иск е отхвърлен с решение по гр.д. № 265/1999г. на Несебърски районен съд, влязло в сила на 10.01.2002г. През 2002г. е заведено от настоящия касатор [фирма] гр.д. № 335/2002г. на Несебърски районен съд с посочено правно основание чл. 108 ЗС, като с молба от 29.04.2004г. основанието е изменено на 233, ал.1 ЗЗД. С крайното решение по спора, постановено от Върховния касационен съд на 14.08.2007г., [фирма] е осъдено на основание чл. 233, ал.1 ЗЗД да предаде на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД владението на имота. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 1/2008г. То е спряно като обезпечителна мярка на заведен през 2008г. установителен иск за собственост от [фирма] с посочено придобивно основание внасяне на имота в капитала на дружеството. Производството по това дело - гр.д. № 218/2008г. на Бургаски окръжен съд е приключило на 05.01.2012г. с отхвърляне на иска. Изпълнителното дело № 1/2008г. за изпълнение решението по чл. 233, ал.1 ЗЗД е възобновено и на 10.05.2013г. в имота е въведен [фирма]. Същият ден е заведено от [фирма] настоящето дело. Р. период за течение на придобивната давност е от края на септември 1999г. до 10.05.2013г., като не се спори, че през целия този период фактическата власт върху имота е упражнявана от ищеца.
В. съд е приел, че по време на действие на договора, наречен договор за управление, но представляващ договор за наем, ищецът е бил държател на имота, но от прекратяването му държането е преобърнато във владение, тъй като отказът да предаде владението представлява демонстрация на намерение за своене. Според съда, в този смисъл са показанията на свидетелите И. и Д., а и намерението за своене е изразено и достигнало до знанието на ответника още по време на воденото между страните гр.д. № 265/1999г. на Несебърски районен съд. С воденето на иска по чл. 233, ал.1 ЗЗД владението не е смутено и давността не е била прекъсната съгласно чл. 116, б.”б” ЗЗД, тъй като такова прекъсване е налице само при предявяване на ревандикационен или установителен иск срещу владелеца.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с практика по чл. 290 ГПК по въпроса за предпоставките за придобиване по давност на недвижим имот, фактическата власт върху който се упражнява въз основа на прекратено наемно правоотношение. В Решение № 118 от 21.05.2013г. по гр.д. № 1535/2013г. на ІІг.о. се приема, че когато фактическата власт върху един недвижим имот се осъществява въз основа на облигационно правоотношение, с поето задължение за връщане на вещта, то тази фактическа власт се квалифицира като държане, тъй като държателят не владее вещта като своя. За поставяне началото на давностния срок за придобиване на имота е необходимо държателят да започне да осъществява владение върху вещта. След настъпването на падежа на задължението за връщане на вещта той следва да демонстрира държането на вещта като своя спрямо лицето, на което противопоставя давностното владение - нейния собственик, насрещна страна по облигационното задължение, комуто дължи връщане на вещта въз основа на това правоотношение. В същия смисъл са: Решение № 291/ 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009г. на ІІ г.о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на І г.о., Решение № 115 от 28.10.2016г. по гр.д. № 977/2016г. на ІІг.о. и др. Тази практика се възприема от настоящия състав и следва да намери приложение в настоящия случай.
По касационната жалба.
Бургаски апелативен съд е приел, че неизпълнението на задължението за връщане на имота след изтичане срока на договора за управление /наем/, представлява само по себе си демонстрация на намерение за своене от страна на държателя и поставя начало на давностното владение. Този извод е в разрез с горепосочената практика и със закона, поради което обуславя неправилност на решението. Неизпълнението на облигационното задължение за връщане на вещта след прекратяване на договор за наем не представлява действие на т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/. За да настъпи промяната в основанието на държането, упражнявано от наемателя, е необходимо той да престане да държи вещта за наемодателя и да започне да я държи за себе си, като извърши активни действия, с които отрича владението на наемодателя/лицето, предоставило му държането/, които действия да достигнат до знанието на последния. Продължаването на фактическата власт след изтичане на срока на договора, без извършване на други съпътстващи действия, с които несъмнено се показва намерение за своене, не е достатъчно за да се превърне държането във владение. Не е достатъчно в тази насока и установеното от свидетелката Д., служител на ищцовото дружество, че управителите не са се съгласявали да предадат имота на [фирма], тъй като са го имали за свой. Щом това несъгласие не е обективирано по начин, че да стигне до знанието на касатора, то не е съставлява демонстрация на намерение за своене.
Съобразявайки изложените по-горе обстоятелства за водените между страните други спорове следва да се приеме, че демонстрация на намерение за своене ищецът е извършил спрямо ответника за първи път с предявяване на иска за собственост по гр.д. № 218/2008г.
Липсва такава изявена демонстрация при предявяване на иска за собственост на Ѕ ид.ч. от имота по гр.д. №265/1999г. на Несебърски районен съд. Искът е заведен от [фирма], чийто правоприемник впоследствие се явява ищеца, като делото има за предмет Ѕ ид.ч. от имота, а поддържаното основание за собственост е възстановена собственост съгласно ПМС № 88/1990г. Към момента на предявяване на иска страните са били обвързани от договора за управление, сключен на 29.06.1999г. Именно затова искът е отхвърлен с мотиви, че у ищеца липсва намерение за своене доколкото има качеството на наемател, който държи имота за наемодателя, а това е признание на правата на наемодателя и съответно опровергава отношението към вещта като своя.
Искът по гр.д. № 218/2008г. на Бургаски окръжен съд е заведен след изтичане на наемния договор и с неговото предявяване ясно и несъмнено ищецът [фирма] заявява собственическото си отношение към имота, макар и на друго придобивно основание, различно от давността. Без значение е, че този иск е отхвърлен; неговото предявяване представлява демонстрация на намерението за своене на ищеца и отричане правата на ответника, така че слага началото на придобивната давност. От момента на предявяването му до изгубването на фактическата власт на 10.05.2013г. не е изтекъл изискуемият от чл. 79, ал.1 ЗЗД десетгодишен срок, поради което правото на собственост по давност не е придобито. Горното обуславя отхвърляне на предявения иск.
При този извод наведените от касатора доводи, свързани със спирането и прекъсването на придобивната давност от водените между страните дела, не са решаващи за изхода на спора. За пълнота следва да се даде отговор, че съображенията на въззивния съд в тази насока са законосъобразни. Висящото производство по иска по чл. 233, ал.1 ЗЗД за връщане на вещта от страна на [фирма] не води нито до спиране, нито до прекъсване на придобивната давност, текла в полза на ответника по този иск. Съгласно чл. 115, б.”ж” ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането, а съгласно чл. 116, б.”б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Тези правила за погасителната давност са съответно приложими и за придобивната давност - чл. 84 ЗС. С оглед на това придобивната давност спира да тече при наличие на предявен петиторен иск за имота и съответно само такъв иск /установителен иск за собственост или ревандикационен иск/, при това успешно проведен, прекъсва придобивната давност. В този смисъл са: Решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010г. на І г.о., Решение № 39 от 25.04.2016 г. по гр. д. № 3611/2015 г. на ІІг.о. и др. Искът по чл. 233, ал.1 ЗЗД не е петиторен, с него не се защитава правото на собственост върху имота и затова не може да има сочения ефект. /Ако се приеме обратното, че с иска по гр.д. № 335/2002г. на Несебърски районен съд, предявен от [фирма], е осъществена защита на правото на собственост, то настоящият иск би бил недопустим, като преклудиран от силата на пресъдено нещо/.
Следващият довод на касатора е относно характера на имота като такъв на Националния осигурителен институт/НОИ/, представляващ публична държавна собственост и оттам за законовата забрана /чл. 7 З./ такъв имот за бъде придобиван по давност. В случая спорният имот не е имуществото на НОИ, а е имущество, което е било апортирано от НОИ при учредяване на [фирма]. Видно, че НОИ е едноличен собственик на капитала на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, като дружеството е учредено с Решение на Надзорния съвет на НОИ от 10.12.1997г. на основата на имуществото, прехвърлено на НОИ съгласно §5, ал.2 от Закона за фонд „Обществено осигуряване” и Решение на Министерския съвет № 775 от 01.08.1996г., сред което имущество е столова „Л.” в к.к. Н.. Следователно имотът към момента на завеждане на делото е част от имуществото на ответника по иска и не е собственост на НОИ - чл. 2,ал.4 З.. Следва да се посочи, че именно горните съображения са послужили за отхвърляне искането [фирма] за конституиране на НОИ като подпомагаща страна по делото.
Предвид изложеното обжалваният акт, с който предявеният иск е уважен, подлежи на отмяна. Следва да се постанови ново решение за отхвърляне на ревандикационния иск. В полза на ответника по иска /сега касатор/ следва да се присъдят направените разноски за водене на делото в трите инстанции, които възлизат на 153 713лв. съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение 146 от 15.01.2016г. по гр.д. № 335/2015г. на Бургаски апелативен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], ЕИК[ЕИК], против „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД, ЕИК[ЕИК], по чл. 108 ЗС за установяване, че е собственик на основание придобивна давност и за предаване владението върху недвижим имот, представляващ едноетажна масивна сграда - столова към почивна база „Л.-1”, състояща се от кафене, магазин, стол-кухня, бар и склад, построена в парцел І-735 в кв.99 по плана на Н., с идентификатор № 51500.502.552.2 по кадастралната карта на града.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД, ЕИК[ЕИК], сумата 153 713 /сто петдесет и три хиляди седемстотин и тринадесет/ лева разноски за водене на делото във всички инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: