1 6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 242 гр. София, 09.05.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1237 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Надежда М. П. срещу решение № 387 от 23. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 3752/2020 г. на Варненски окръжен съд, ГО, първи състав, с което е потвърдено решение № 2680 от 29. 06. 2020 г. по гр. д. № 12861/2019 г. на Варненски районен съд, 30 състав, с което касационната жалбоподателка е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД, [населено място] сумата от 16 985 лв., представляваща платена без основание сума по изп. д. № 20158070403060 на ЧСИ Н. Д., рег. № 807, с район на действие – Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва от 14. 08. 2019 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на дължимата сума. Касационната жалбоподателка, ответница по иска поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на правен интерес и погрешна пасивна легитимация, доколкото с извършеното от ищеца плащане не се е обогатила тя, а [община] и ЧСИ Надежда Д. /за таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ/. При условията на евентуалност сочи, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че в случая не се е осъществил фактическият състав по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Излага съображения, че не може да се квалифицира като извършено без основание плащане на дълг от трето задължено лице в случай на запор на вземане. Освен това по делото било установено, че застрахователят няма качеството на трето задължено лице, получило запорно съобщение. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационната жалбоподателка поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, тъй като по делото липсва доклад на първата инстанция, който да отдели спорното от безспорното, да дава указания кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване. Във връзка с твърдението за отклонение от практиката на ВКС се позовава на решения на ВКС по гр. д. № 1153/2009 г., гр. д. № 73/2011 г., гр. д. № 304/2010 г., гр. д. № 3/2011 г. и т. д. № 907/2011 г. В изложението на основанията за достъп до касация се сочи, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационната жалбоподателка твърди, че съдът неправилно е приел за установено, че плащането, извършено от ищеца-застраховател по изпълнителното дело, е на основание „запорирано вземане на длъжника от застрахователя“ по аргумент от 508, ал. 3 ГПК. Твърди, че така е извършена правна квалификация в очевидно противоречие с установените от съда факти по делото. Ответникът по касационната жалба „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп“ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ. – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че по молба на [община] и въз основа на издадени изпълнителни листа по адм. д. № 3988/2013 г. на Административен съд [населено място] и по ч. гр. д. № 671/2016 г. на Варненски районен съд за вземания на общината към ответницата Надежда П. е било образувано изп. д. № 20158070403060 по описа на ЧСИ Н. Д. с район на действие Варненски окръжен съд. Констатирал е, че ищецът-застраховател е бил осъден с влязло в сила решение по т. д. № 1249/2015 г. на Варненски окръжен съд да заплати на ответницата Надежда П. сумата от 140 433, 88 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, сключен между застрахователя и „Г. консулт 07“ ООД, за причинени имуществени вреди от виновното неизпълнение на договорното задължение на посоченото дружество в качеството му на консултант и строителен надзор, като за събиране на посоченото вземане по молба на П. е образувано изп. д. № 20179240401253 по описа на ЧСИ Г. К. с район на действие СГС. В решението на въззивния съд е прието, че на 24. 03. 2017 г. на ищеца в качеството му на длъжник е било връчено запорно съобщение, с което ЧСИ Н. Д. наложила запор върху вземането на ответницата към ищеца, присъдено с решението по т. д. № 1249/2015 г. на Варненски окръжен съд. Установено е, че на 25. 08. 2017 г. ищецът заплатил цялата дължима сума по изпълнителното дело на ЧСИ Г. К. и погасил в пълен размер задължението си към ответницата. Решаващият състав е приел, че на 21. 05. 2018 г. застрахователят е превел по сметка на ЧСИ Д. по изп. д. № 20158070403060 сумата от 27 465 лв., от която съдебният изпълнител му върнал надвнесената сума от 10 480 лв. При тази фактическа установеност въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения от ищеца срещу ответницата иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 16 985 лв. Посочил е, че ищецът е изпълнил изцяло задължението си към ответницата по изп. д. на ЧСИ К., въпреки наличието на получено от него запорно съобщение с предходна дата, изпратено по изп. д. № 20158070403060 на ЧСИ Д., образувано за събиране на вземане към ответницата. Приел е, че запорното съобщение е обусловило плащането на исковата сума от ищеца по изп. д. на ЧСИ Д., като последното е довело до приключване на това изпълнително дело. Формирал е извод, че по този начин вместо да се намали патримониума на ответницата със сумата от 16 985 лв., за чието плащане тя е била лично задължена, реално сумата е била изплатена от ищеца, след като последният е бил погасил изцяло задължението си към ответницата. Варненски окръжен съд е приел за неоснователни и въззивните доводи на ответницата за недопустимост на предявения иск. Изтъкнал е, че исковата молба е редовна, както и че искът намира опора в материална разпоредба, която създава забрана за неоснователно разместване на имуществени блага. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне на поддържаните от касационната жалбоподателка основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. С оглед доводите за недопустимост на обжалваното въззивно решение в касационната жалба и при извършената дължима проверка не се установява да съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, съответно да е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г. недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Неоснователни са доводите на касационната жалбоподателка, че не са налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск - правен интерес от търсената с иска защита и процесуална легитимация на ответницата. По правило при осъдителните искове, интересът е налице при твърдение на ищеца, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Процесуалната легитимация като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор, и е в зависимост от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. В случая е предявен осъдителен иск за парично вземане, на което ищецът твърди, че е носител. Твърденията му са, че ответницата неоснователно се е обогатила със сумата от 16 985 лв. в резултат на извършени от ищеца плащания по конкретно посочени изпълнителни дела, първото - образувано за събиране на вземане на ответницата към него, а второто – за събиране на вземане на [община] към ответницата, по което ищецът е получил съобщение за запориране на вземането на ответницата към него. Посоченото изключва извод, че ищецът няма интерес от осъдителния иск и че искът е предявен от лице, чуждо на правния спор. Що се отнася до това дали ищецът е носител на твърдяното вземане към ответницата, дали то съществува и е изискуемо, то това са въпроси по съществото на спора. В случая не се установява и отклонение от диспозитивното начало на процеса с оглед съобразяването от съда на искането на ищеца и на фактите и обстоятелствата, на които се прави позоваване в исковата молба. Правилността на извършената от съда правна квалификация на спорното право има отношение към правилността на въззивното решение, а не към неговата недопустимост. Настоящият състав намира, че в случая не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци, които могат да обосноват очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Не се установява въззивното решение да е основано на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Доводите на касатора, че съдът неправилно е квалифицирал спорното право и че изводите му не съответстват на установените факти по делото насочват към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и предполагат извършване на проверка за правилност на въззивния акт, която не би могла да се осъществи в производството по чл. 288 ГПК. Неоснователни са и доводите на касационната жалбоподателка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Според разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай касационната жалбоподателка само формално е изпълнила изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в приложеното към касационната жалба изложение не е посочила кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. В изложението се сочи, че по делото липсва доклад на първата инстанция, който да отдели спорното от безспорното, да дава указания кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване, като се поддържат оплаквания, че въззивният съд не е констатирал това нарушение на процесуалните правила и съответно не е извършил нов доклад по делото и не е дал съответни указания на страните. Тези доводи имат отношение към основанията за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт. Те не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен правен въпрос по прилагане на материална или процесуална норма. Съобразно цитираното тълкувателно решение непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. По изложените съображения за липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд. С оглед горния резултат и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1000 лв., чието договаряне и извършване се установява от договор за правна защита и съдействие от 25. 05. 2021 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 387 от 23. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 3752/2020 г. на Варненски окръжен съд, ГО, първи състав. ОСЪЖДА Надежда М. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място] сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ разноски. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.