О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 379

гр. София, 01.06.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №2601 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Норма“ ООД, [населено място], срещу решение №150 от 21.06.2019г. по т.д.№181/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение №1018 от 19.12.2018г. по т.д.№1539/2018г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „Норма“ ООД, [населено място], срещу "Лорка" ЕООД, [населено място], искове за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 25344 лева, претендирана като обезщетение за неизпълнение на гаранционно задължение по сключен между страните договор от м.април 2012 г., за строително – монтажни работи, изразяващи се в направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“, к.к.“Златни пясъци“, в размер на разходите, необходими за поправката на възникнали в гаранционния срок недостатъци, за ремонт на покрива с площ 1280 кв.м. и сумата от 9 563 лева, претендирана като обезщетение за вреди, резултат от некачествено изпълнение на задължения по същия договор и изразяващи се в поправка на щети по тавани и стени на стаите от девети подпокривен етаж на хотела, с правна квалификация по чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД във вр. с чл.20, ал.4 и чл.21 от Наредба №2/31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежи в Република България и за минимални гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена на основание чл.160, ал.3 от ЗУТ, както и сумата от 6704,04 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на 25 344 лв. за периода 02.07.2014 г. /приемане на извършения ремонт на покрива/ – 06.02.2017г. и сумата от 2566,90 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на 9 563 лв. за периода 18.06.2014г. /приемане на извършения ремонт на стаите/ – 06.02.2017г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано, необосновано, фактически и логически грешно, като приетото от съда не отговаря на доказателствата по делото. Прави оплакване, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните по обуславящите за изхода на спора въпроси от фактическо и правно естество. Твърди,че въззивният съд не е преценил в тяхната съвкупност представените писмени доказателства - касови ордери, фактури за доставка на строителни материали и не ги е съпоставил с показанията на разпитаните свидетели. Поради това съдът е формирал неправилния извод, че не е налице договор между страните и че свидетелят Г. А. е изпълнил строителната дейност в лично качество, а не като служител на ответното дружество.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси: 1. Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност? 2. При наличието на сключен неформален договор между страните, по какъв начин се установява неговото съдържание, има ли неизпълнение и налице ли е забраната по чл.164 ал.1 т.3 от ГПК при установяване на горните обстоятелства? Касаторът поддържа наличие на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. По първия въпрос се позовава на противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №175/11.07.2012г. по гр.д.№1855/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №126/09.05.2011г. по гр.д.№421/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №443/25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о., а по втория на противоречие с решение №51/10.12.2012г. по гр.д.№962/2011г. на ВКС, решение №166/26.10.2010г. по т.д.№991/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №96/26.11.2009г. по т.д.№380/2008г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №46/27.03.2009г. по т.д.№546/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът по касация „Лорка“ ЕООД оспорва касационната жалба и поддържа липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, като е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
За да отхвърли предявения иск за присъждане на обезщетение за неизпълнение на гаранционно задължение по сключен между страните договор от м. април 2012г. за строително - монтажни работи, изразяващи се в направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел "Ерма", к.к."Златни пясъци", в размер на разходите за необходими за отстраняване на възникнали в гаранционния срок недостатъци, както и акцесорния иск за мораторна лихва, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява съществуването на договорно правоотношение между страните по делото с предмет ремонт и хидроизолация на покрив на хотел "Ерма".
Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая вторият поставен в изложението по чл.283 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не отговаря не общия критерий за допускане на касационно обжалване, доколкото не е обусловил изводите на съда за неоснователност на предявения иск. Въпреки, че въззивният съд е посочил в решението си, че писмената форма на договора за изработка е форма за доказване с оглед на забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК за установяване на договори на стойност над 5000 лева, той е обсъждал показанията на разпитания по делото свидетел Г. А., като се е позовал на това, че при разпита му страните не са се противопоставили при задаването на въпросите относно сключването на договора за изработка. При анализа на показанията на свидетеля, съдът е достигнал до извод, че те не установяват сключването на договор за изработка между страните по делото. Съответно изводът на съда за неоснователност на предявения иск не се дължи на отказ да бъдат допуснати гласни доказателства, а на преценка на тяхното съдържание, тоест изходът на спора не е обусловен от приложението на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК.
Другият процесуалноправен въпрос в изложението относно задължението на съда да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност, е поставен във връзка с оплакването на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е преценил в тяхната съвкупност представените писмени доказателства - касови ордери, фактури за доставка на строителни материали и не ги е съпоставил с показанията на разпитаните свидетели. Процесуалноправният въпрос се отнася до правомощията на въззивния съд и е релевантен за спора. По поставения въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, в цитираните от касатора решения - решение №175/11.07.2012г. по гр.д.№1855/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №126/09.05.2011г. по гр.д.№421/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №443/25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о., както и служебно известните на настоящия състав решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос: "Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?“
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 883,66 лв.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №150 от 21.06.2019г. по т.д.№181/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 състав.
УКАЗВА на касатора "Норма" ООД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 883,66 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбите им ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.