Р Е Ш Е Н И Е № 446 гр.София, 26 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1893/2011 година Касационното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия М. К. Х. против решение № 41 от 25.ІІІ.2011 год. по внохд № 385/2010 год. на Софийския апелативен съд. В жалбата се твърди, че решението е „неправилно, незаконосъобразно, а наложеното наказание е явно несправедливо”, поради което се иска това решение да бъде отменено, а делото върнато на апелативния съд за ново разглеждане. Подкрепящите оплакванията доводи са за неправилно прилагане на материалния закон с осъждането на Х. за деяние, което не съставлява престъпление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник на подсъдимия, който алтернативно на направеното в жалбата искане поддържа такова за изменяване на въззивното решение, намаляване наказанието на Х. при условията на чл.55 НК и отлагане от изтърпяване на така намаленото наказание. Представителят на ВКПр намира жалбата за неоснователна, тъй като и по двете заявени касационни основания – по т.1 и 3 на чл.348, ал.1 НПК-ВКС се е произнесъл, а въззивният съд се е съобразил с указанията му, относими към справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание. Върховният касационен съд установи: С присъда № 741 от 21.V.2008 год. по нохд № 222/2004 год. на Врачанския окръжен съд М. К.Х. е бил признат за виновен в това, че за времето от 30.Х. до 19.ХІІ.2001 год. е обсебил чуждо движимо имущество – 9 778 т хлебна пшеница, собственост на Териториална дирекция „Държавен резерв”-гр.Враца-владяно и пазено от Х. по силата на сключен между него и дирекцията договор от 19.ІІ.2001 год., чиято стойност от 2 114 208 лева е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, за което и на основание чл.206, ал.4 НК е осъден на 8 години лишаване от свобода, търпими при строг първоначален режим, лишен е за срок от 10 години от правото да заема държавна или обществена длъжност, както и да извършва търговска дейност, и е конфискувана ½ част от притежаваните от Х. недвижими имоти. Със същата присъда е постановено Х. да изтърпи, на основание чл.68, ал.1 НК, наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 102/2000 год. на Белослатинския районен съд. С обжалваното решение горната присъда е изменена като наложеното на М.Х. наказание лишаване от свобода е намалено на 5 години, търпими при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, а лишаването от изброените права е намалено за срок от 6 години. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние по чл.206, ал.4 НК въз основа на приетите за установени факти – а те са същите, които е приел за установени и съдебният състав, чието решение сега се обжалва – двукратно е потвърдена от ВКС с решенията му по нд № 276/2009 год. и по нд № 99/2010 год., двете на второ н.о., при което по-нататъшният коментар върху оплакването за допусната материална незаконосъобразност е излишен. Не е основателно и оплакването за явна несправедливост на кумулативно наложените на Х. наказания лишаване от свобода, от конкретни права и частична конфискация на имуществото му. Такава именно неправилност, с намаляване лишаването от свобода на подсъдимия на 4 години при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК и с отмяната на наложените му конфискация и лишаване от права, е допуснал Софийският апелативен съд с решението си по внохд № 515/2009 год., наложила повторна отмяна на съдебен акт на този съд по същото дело. При новото разглеждане на делото апелативният съд е споделил основателността на съжденията на касационната инстанция във връзка с наложените на Х. наказания, така че и относимият към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК в повече коментар се явява ненужен. С оглед на дотук изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 25.ІІІ.2011 год. по внохд № 385/2010 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/