2 гр. д. № 5877/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 83 София, 13.07.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 19 май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5877/2014 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 161 от 23.03.2015 г. на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК е допусната касационна проверка на решение от 27.06.2014 г. по гр. д. № 961/2014 г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на И. И. Ц., Г. И. Ц., С. Г. С. по въпросите задължен ли е въззивния съд да извърши проверка на събраните по делото доказателства и да разгледа по същество направените доводи във въззивната жалба относно правопораждащото действие на осъществилите се правопораждащи факти; задължен ли е въззивния съд да обсъди дали извършената замяна на недвижими имоти, обективирана в протокол от 10.04.1959 г., е породила транслативно действие и за спорния имот, при направен довод, че няма данни той да е одържавяван и предоставян за ползване на Института по хидрология и метеорология. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се и необосновано и незаконосъобразност на акта. Ответниците по касация считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Въззивният съд като съд по съществото на спора следва да осъществи самостоятелна дейност за разглеждане и решаване на спора по същество. Ако установи, че някои съдопроизводствени действия на първоинстанционния съд са били опорочени, той не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. В този смисъл е и разрешението дадено в т. 2 на ТР № 1 от 9 декември 2013 год. По т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК. По същество на касационната жалба : Ищците са заявили ревандикационна претенция за поземлен имот с пл. № 5912 по кадастралния план от 1955 г., с площ от 1905 кв. м., в землището на [населено място], кв. Г., местността „Новия кър” им е възстановен в реални граници с решение № 464 от 16.03.2007 г. на ОСЗ П.. От фактическа страна е установено, че през 1959 г. е извършена замяна на земи между Б. и Институт по хидро-метеорология (ИХМ или Научно изследователски институт по хидрология и метеорология НИИХМ), за което е съставен протокол на 10.04.1959 г. и отразени границите на земите предоставени от и на институтът на Б.. С приетото заключението на тричленната техническа експертиза от 25.11.2011 г. се установява, че по данни от графична част в протокола имотите, предмет на замяна, са означени като парцел Х – собственост на Б. и парцел ІХ-собственост на НИИХМ. Имотът, предмет на иска, е с проектопланоснимачен № 5680, нанесен е със зелен цвят в скицата на едноличната експертиза и попада в границите на парцел ІХ, който е предоставен от ИХМ на Б. при извършената замяна на недвижими имоти с ИХМ. В заключението, изготвено от в. л. инженер геодезист К. на 21.11.2011 г., е посочено, че имотът на Б. е заснет и нанесен с пл. № 5621 въз основа на н. а. № 61/2008 г. и е с площ от 259139 кв. м. Той е застроен със 17 сгради с по-значимо предназначение и други със спомагателно предназначение, които не са отразени в изготвената скица. В спорния имот, проектиран за нанасяне с пл. № 5680, ще попаднат част от сграда, застроена на площ от 108 кв. м. и означена с № 7 на скицата, и част от сграда, застроена на площ от 28 кв. м., и означена с № 17 на скицата. В представеното на 12.03.2013 г. допълнително заключение на тройната експертиза е констатирано, че спорния имот попада в терена предоставен на Б. с извършената замяна през 1959 г. Установено е и това, че в архива на [община] не се съдържат документи, установяващи спорния имот да е отчуждаван за нуждите на Б. или на ИХМ. Въз основа на така установените факти съдът е достигнал до извода, че спорният имот е бил част от терена, който е използвал от Б. при влизане в сила на Закона за Българската академия на науките (Обн., ДВ, бр. 85 от 15.10.1991 г.). Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за Б. имуществото на Българската академия на науките и на самостоятелните й звена включва правото на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа, патенти, дарения, дялово участие в стопански организации и сдружения и други права и задължения. По разпореждане на същия закон – чл. 10, ал. 2 в собственост на Б. се предоставят стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Намерил е и това, че имотът, възстановен на ищците, е част от ползвания и ограден терен от комплекса на Б., която територия е и застроена, т. е. върху терена е проведено мероприятие, което е ограничение по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за реституиране на имота. Изводът, че са налице предпоставките на чл. 10, ал. 1 от Закона за Б. по отношение на спорния терен и на това основание той е станал собственост на ищеца по иска, е направен при неизяснена напълно фактическа обстановка. След като е установено с техническа експертиза, че имотът, реституиран на ищците, попада в имота, който до 1959 г. е ползван от ИХМ, следвало е да се установи дали той е бил държавна собственост към момента на предоставянето му на основание договора за замяна за ползване от Б.. Само ако е при влизане в сила на закона за Б. предоставеният имот на академията е бил държавна собственост, по разпореждане на закона правото на собственост е преминало в патримониума на това юридическо лице. Не попълването на делото с откосилите за спора факти е предпоставяло постановяването на необосновано решение. Това обуславя основанието по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му. Поради това, че се налага извършване на процесуални действия за установяване на посочения релевантен факт, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 27.06.2014 г. по гр. д. № 961/2014 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: