Р Е Ш Е Н И Е № 293 София, 15.01.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 862 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Я. Й. К. и С. М. Б. против присъда № 7 от 27.02.2017 г. по в.н.о.х.д. № 110/ 2017 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІV състав. В жалбата на подсъдимия Я. Й. К., изготвена от адвокат Д. М., се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Изложени са твърдения за неправилна доказателствена оценка и е описана различна версия от приетата за подбудите на побоя. Касаторът твърди, че незаконосъобразно е осъден за опит за убийство по хулигански подбуди и няма доказателства за прекия умисъл, не е отхвърлено съмнението за причинени травми на пострадалия от друг инцидент, вместо от инкриминирания. Наказанието е оценено за несправедливо, заради изминалия дълъг период от време след деянието; съществува риск продължителният срок на санкцията да доведе до изменения в личността на подсъдимия, който може да бъде поправен и превъзпитан без ефективно изтърпяване на лишаването от свобода. В касационната жалба са направени алтернативни искания за оправдаване на подсъд. К., за връщане на делото за ново разглеждане, за преквалифициране на деянието в по-леко или за намаляване на наказанието. Касационната жалба на подсъдимия С. М. Б. също съдържа доводи по всички касационни основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон е обвързано с довод за недоказаност на обвинението и съмнения в авторството на деянието. Като процесуално нарушение се сочи отсъствието на повторна и цялостна доказателствена проверка. Явната несправедливост на наказанието е изведена от съпоставката между наложеното наказание и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – непълнолетен, лишен от родителски грижи, работещ младеж, с добро процесуално поведение, без да създава пречки на разследването, но оказал съдействие с предоставянето на веществени доказателства, проби за биологичен и ДНК-анализ и дал съгласие за освидетелстването му. Развити са искания за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанието и приложение на условното осъждане. Пред касационната инстанция подсъдимия Я. Й. К. и неговият защитник адвокат М. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Допълват ги с твърдения за поведенческо разстройство у подсъдимия по време на деянието и за отключени психически задръжки след поетия алкохол. Подновява се довода за неправилно приложен материален закон, тъй като хулиганските подбуди не са доказани, а и правната квалификация е непрецизна с присъствието на други квалифициращи обстоятелства. Настояват за приложение на института по чл. 69 във вр. с чл. 66 от НК. Подсъдимият С. М. Б. и защитникът му адвокат С. поддържат касационната жалба. Навеждат още довод за невъзможна правна конструкция, приета от съдилищата – едно деяние да осъществи три признака от квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК, а забелязаната непрецизност била допусната още с повдигане на обвинението. Частният обвинител Н. Д. С. не взема становище пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита потъпилите жалби за неоснователни, обвинението за доказано, а съдебният акт за правилно постановен и пледира за неговото потвърждаване. Излага становище за прецизно извършен анализ на доказателствата и на свидетелските показания, доказаност на престъплението и правилната му квалификация, а наказанията са справедливо наложени. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 210 от 25.07.2016 г. по н.о.х.д. № 477/ 2015 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, ХХVІІ състав признал подсъдимите Я. Й. К. и С. М. Б. за виновни в това, че на 29.03.2014 г., около 20.30 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], до магазин „***”, като непълнолетни и в съучастие помежду си като съизвършители, направили опит умишлено да умъртвят Н. Д. С., поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК наложил на всеки от тях наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с 66, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд оправдал двамата подсъдими да са извършили деянието по хулигански подбуди. С присъда № 7 от 27.02.2017 г. по в.н.о.х.д. № 110/ 2017 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, ІV състав отменил първоинстанционната в частта, в която подсъдимите К. и Б. били оправдани за опит към убийство по хулигански подбуди, приложил закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, признал двамата подсъдими за виновни в извършването на опит за убийство на Н. Д. С. по хулигански подбуди и на основание посочената правна квалификация увеличил наказанията на пет години лишаване от свобода. Въззивният съд отменил първоинстанционната присъда в частта, с която бил приложен институтът по чл. 69 от НК и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 58, т. 3 от ЗИНЗС определил на всеки от подсъдимите първоначален общ режим на изтърпяване на наказанията им в затворническо общежитие от открит тип. Касационните жалби на подсъдимите К. и Б. са неоснователни. Не са допуснати посочените в тях касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Нарушения на процесуалните правила от категорията на предложените по чл. 348, ал. 3 от НПК не са проявени по делото. Подсъдимият С. Б. е упрекнал въззивния съд, че не е извършил повторна и цялостна доказателствена проверка, но изложените съображения представляват коментар на отделните доказателствени средства и не могат да бъдат предмет на касационен контрол. Въззивният доказателствен анализ е изложен на стр. 6-8 от мотивите. Същият не е така подробен и обстоятелствен, като в първоначалната присъда, но задълбочено обсъдените доказателствата от първоинстанционния съд, както и оказаната въззивна подкрепа на фактическите и доказателствени изводи, позволили на апелативната инстанция да се присъедини към тях, без да е нужно да ги преповтаря. Въззивната проверка е достатъчна да разкрие вътрешното съдийско убеждение и кредитираните с доверие показания на пострадалия С., на свидетелите К. и Р., случайни очевидци на деянието, както и показанията от досъдебното производство на свидетелите П. и Б., приятели на подсъдимите, вървели редом с тях и поради това извели преки доказателства за авторството на деянието и за протеклия инцидент. Убедителни съображения са изложени и за причините, поради които не са кредитирани обясненията на подсъд. К. (подсъд. Б. не е дал изложения), а също и защо не са приети с доверие показанията на П. и Б. от съдебната фаза. Отделните доказателствени средства са съпоставени помежду си, разгледани са в тяхната логична взаимовръзка, което позволило на съдилищата да доизградят изводите си, позовавайки се и на категоричните ДНК-резултати за наличие на кръв от пострадалия по дрехите (яке и анцунг) и обувка на подсъд. Б.. Коректно и в съответствие с правилата на формалната логика са обсъдени показанията на К. и Р., наблюдавали индицента от близкото заведение и описали четиримата младежи на мястото на побоя, с което съдействали за бързото полицейско задържане на дейците и техните приятели от свидетелите З. и А.. В жалбата си подсъдимият Б. се позовава на отделни, избирателно подбрани пасажи от изложенията на свидетелите, за да обоснове касационните си възражения за липса на обективен, всестранен и пълен доказателствен анализ. Подходът на касатора е несъстоятелен. Той неправилно се позовава на констатираните при освидетелстването на четиримата младежи увреждания, след като изрично в съдебния акт само драскотината по гърба на лявата ръка на подсъд. К. е отнесена като възможна травма от инцидента, без да ѝ е предадено особено и самостоятелно правно значение. Останалите следи по дрехите, както и другите травматични увреждания по освидетелстваните младежи (и направените в тази връзка биологични и ДНК-експертизи) нямат отношение към предмета на делото и не са в състояние да разколебаят убедително мотивираните изводи за авторството на деянието, както и липсата на съпричастност от страна на свидетелите Б. и П. (включително и за пучина на последния да удари пострадалия). В жалбата на подсъд. К. се излагат общи твърдения за неправилна доказателствена оценка, но отсъствието на нужната конкретика препятства провеждането на касационна проверка. Несъстоятелно е и твърдението, че въззивният съд е ценил само доводите, обслужващи тезата на обвинението. Оправдателни доказателства са намерени само в некредитираните обяснения на същия подсъдим и в показанията на приятелите му от първоинстанционното съдебно следствие, докато показанията им от досъдебното производство не са отречени. Обжалваният въззивен акт съдържа ясни и изчерпателно мотивирани аргументи за събраните доказателства, убедително разкриващи безпричинно нанесения побой по главата и тялото на пострадалия съвместно от двамата подсъдими. В касационната жалба е описана различна версия от приетата по делото за действителните подбуди на побоя. Предложената трактовка, според която подсъд. К. се заблудил в личността на пострадалия, погрешно възприемайки го за друг клошар, с който по-рано имал инцидент, не може да бъде преоценена от касационната инстанция, предвид липсата на правомощия в касационното производство за събиране, проверка и самостоятелен доказателствен и фактологичен анализ (освен по реда на чл. 354, ал. 5 от НПК, неприложима в производството). По изложените по-горе съображения, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат необходимост от връщане на делото за ново разглеждане. Защитната версия на жалбоподателя по фактите не подлежи на касационна проверка. Доводите за нарушен материален закон касаят еднотипното твърдение на двамата касатори за недоказаност на обвинението и съмнения в авторството на деянието, както и за причинени травми на пострадалия от друг инцидент, но всички те следва да бъдат отнесени към наведеното предходно касационно основание, отхвърлено като неоснователно. Подсъдимият К. навежда и довод за незаконосъобразното му осъждане за опит за убийство по хулигански подбуди, при липсата на доказателства за прекия умисъл към правната квалификация. Доводът е неоснователен. В мотивите към новата присъда въззивната инстанция е изложила убедителни съображения за действителните подбуди ръководили двамата извършители да предприемат опита за умъртвяване на пострадалия клошар. На стр. 9-10 са изведени съжденията, обосновали правния извод: непредизвикания от пострадалия безпричинен побой; липсата на предходни лични взаимоотношения между него и подсъдимите; демонстрацията на явно неуважение към установените обществени порядки с употреба на физическа сила, издевателстване над пострадалия и незачитане на човешката му личност; пуказност от страна на дейците за пренебрежение и необвързаност към моралните и социалните норми. При така очертаните обстоятелства довършеният опит към убийство е придружен с открити и непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и извършени в присъствието на други граждани, у които предизвикали явното им неодобрение. А прекият умисъл правилно и законосъобразно е изведен от конкретната противообществена проява на двамата подсъдими – насочеността на ударите и ритниците към жизненоважни органи на тялото, прекомерната сила на нанесените удари, многобройните им локализации предимно в главата и в торса на пострадалия; проявеното упорство в побоя и след повалянето на жертвата на земята; причинените телесни увреждания, чието спонтанно излекуване е било невъзможно без оказаната навременна и висококвалифицирана медицинска помощ. Правната квалификация на задружно осъщественото от подсъдимите деяние законосъобразно е определена по чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, поради което материалният закон е приложен правилно. Определените с въззивната присъда наказания на подсъдимите К. и Б. са справедливо наложени. В жалбите си касаторите сочат определени обстоятелства, но всички те са взети предвид от апелативния съд при индивидуализация на наказанията – чисто съдебно минало, добра характеристика в обществото и добро процесуално поведение. Особено внимание е отделено на неблагоприятната семейната среда, в която двамата непълнолетни подсъдими се развивали, както и на студентското качество на подсъд. Б.. Първоинстанционният съд изтъкнал още оказаното от дейците съдействието на разследващия орган (доброволно предадените от тях вещи, с които били облечени по време на деянието, съгласието за освидетелстване). Деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, породена от избрания начин на умъртвяване – жесток побой над случайно преминаващия клошар и причинените му телесни увреждания с тежка черепно-мозъчна травма, изпадането на пострадалия в продължително безсъзнателно състояние, както и късия период от време до навършването на пълнолетие. Изводът за баланс между смекчаващите и отегчаващите наказанието обстоятелства е правилен. Многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства не се разкриват по делото. Престъплението не е извършено поради увлечение или лекомислие. Съвкупно разгледаните обстоятелства дали възможост на въззивната инстанция справедливо да определи еднакви по вид и размер наказания за двамата подсъдими, след извършената редукция по чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК. Така наложените санкции от пет години лишаване от свобода могат да способстват за постигане на целите по чл. 60 от НК и най-вече подсъдимите К. и Б. да бъдат превъзпитани към спазването на законите и добрите нрави, както и да бъдат подготвени към общественополезен труд. Размерът на двете санкции, както и навършването на пълнолетие, не позволяват прилагането на някои от институтите за освобождаване от наказателна отговорност (чл. 61 от НК) или от изтърпяване на наказанието (чл. 64 или чл. 69 от НК). Измененията в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 13/ 2017 г.) налагали на въззивния съд да определи първоначалните режими за изпълнение на наказанията лишаване от свобода, но не и да посочи (както бе по старата уредба) вида на затворническото заведение. Правилно съдът е определил първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, но приложението на чл. 58, 3 от ЗИНЗС е незаконосъобразно, тъй като конкретното затворническо общежитие от открит тип се определя от друг орган. Нарушението не е съществено и не препятства правомощията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието. Обжалваната въззивна присъда следва да бъде изменена в тази част, като се отмени приложението на чл. 58, т. 3 от ЗИНЗС. В останалата обжалвана част въззивната присъда е законосъобразна и правилна, не са допуснати претендираните в касационните жалби основания за нейната отмяна или изменение, поради което подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 4 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 7 от 27.02.2017 г. по в.н.о.х.д. № 110/ 2017 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІV състав, като отменя приложението на чл. 58, т. 3 от ЗИНЗС. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.