О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 649        София, 16,07,2010 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  - Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на двевети юли през две хиляди и десета година в състав:                                               Председател: Таня Райковска                                                       Членове: Дария Проданова                                                                        Тотка Калчева    като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д. № 377         по описа  за 2010   год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Б. В. С. и С. В. С. срещу Определение № 410 от 05.03.2010 год. по ч.гр.д. № 395/2010 год. на Софийски апелативен съд. С това определение, произнасяйки се по частната жалба на „Х”АД въззивният съд е отменил определението от 18.01.2010 год. по гр.д. № 595/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд с което е било оставено без уважение възражението за местна подсъдност на застрахователното дружество. Като е преценил, че спорът следва да бъде разгледан от родово компетентния съд по седалището на ответника – чл.108 ал.1 ГПК, съставът на САС е постановил, че това е Софийски градски съд. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима. В нея се съдържа твърдението, че неправилно съставът на САС е преценил, че исковете им са по Закона за защита на потребителите. Предявили са в качеството на „потребители на застрахователна услуга” искове с правно основание чл.226 и чл.273 ал.1 КЗ по отношение на които е приложима изборната подсъдност на чл.113 ГПК. В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се позовават на „противоречие с практиката на ВКС и на другите съдилища”. Приложили са Определение № 474 от 05.08.2009 год. по ч.т.д. № 361/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и Определение № 168 от 07.07.2008 год. по ч.гр.д. № 346/2008 год. на ВТАС. Настоящият съдебен състав счита, че касационен контрол ще следва да бъде допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Произнасянето по същество относно точното прилагане на нормата на чл.113 ГПК би имало значение и за развитието на правото по реда на чл.292 ГПК, доколкото становището на настоящия съдебен състав не съвпада с тълкуването, съдържащо се в Определение № 474/2009 год. по ч.т.д. № 361/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. Становището на настоящия съдебен състав е, че нормата на чл.113 ГПК е неприложима по отношение на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ, независимо от дефиницията на § 1 т.1. от ДР на КЗ. Съставът счита, че няма идентитет в съдържанието на термините в материалния и процесуалния закон и използваният в чл.113 ГПК термин „потребител” следва да бъде разглеждан в тесен смисъл – приложим към искове за установяване на права или за преустановяване нарушение на права по Закона за защита на потребителите, независимо дали те са предявени по реда на чл.310 т.4 ГПК или по общия исков ред.. Обстоятелството, че в материалноправен закон едната от страните в облигационното правоотношение е дефинирана като „потребител” не означава, че съдебните спорове, възникнали във връзка с това правоотношение са под режима на чл.113 ГПК. Подобно разширително тълкуване би поставило в привилегировано процесуално положение ищците по редица граждански и облигационни правоотношения, ако биха квалифицирани като потребители на съответната стока, услуга и пр., а дори и при покупката на вещ за лично потребление – чл.318 ал.2 ТЗ. Настоящият съдебен състав счита, че не такава е била волята на законодателя, а и това становище се основава на правната доктрина („Коментар на новия ГПК”, изд.2008 год. ИК”Труд и право” стр.181-182), която свързва особената местна подсъдност по чл.113 ГПК с чл.16 КМЧП и правилата по Регламент № 44/2001 год. Ищецът по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ не може да бъде квалифициран като потребител по смисъла на чл.95 КМЧП, към който препраща чл.16 КМЧП, регламентиращ местната подсъдност. Определението на въззивния съд е съобразено с това становище, поради което ще следва да бъде потвърдено. Доводите на касаторите, че съставът на САС неправилно е преценил предявените от тях искове като такива по Закона за защита на потребителите се дължи на некоректен прочит на мотивите на определението. Напротив, съставът е приел, че предявените от тях искове са по чл.226 КЗ и по отношение на тях е приложима общата подсъдност по чл.108 ал.1 ГПК. Поради това е постановил и изпращането на спора за разглеждането му от Софийски градски съд. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на Б. В. С. и С. В. С. срещу Определение № 410 от 05.03.2010 год. по ч.гр.д. № 395/2010 год. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.