Ключови фрази
Вътрешни отношения между съдлъжниците * застраховка "гражданска отговорност" * регресен иск * солидарна отговорност


2
Р Е Ш Е Н И Е

№83
С., 22.08.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА……..…..........…. и с участието на прокурора ………………......….....................…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3426 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 12/11.І.2016 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от застрахователя [фирма]-С. въззивно решение на Варненския ОС по т. д. № 615/2014 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следния релевантен за изхода на въззивното пр-во правен въпрос: За солидарността между застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и на виновния за настъпване на конкретното ПТП водач на МПС, както и на другите съпричинители, чиито действия в своята съвкупност и независимо един от друг са довели до противоправния резултат /смърт или телесно увреждане на едно или повече лица/.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на застрахователя [фирма]-С. юрисконсулт И. е заявила, че поддържа касационната жалба, а по правния въпрос, във връзка с който е било допуснато касационно обжалване, изразява становище, че следва да бъде изоставена задължителната практика на ВКС, обективирана в постановката по т. 5 на ППВС № 17/18.ХІ.1963 г. Главното й съображение за това е, че щом отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално обусловена от отговорността на виновния водач на МПС за настъпване на конкретното ПТП (с причинена смърт или телесно увреждане на едно или повече лица), то би следвало, когато е налице принос и на други лица за осъществяване на този противоправен /вредоносен/ резултат, застрахователят, изплатил обезщетение за вредите на увреденото лице или на неговите наследници, да може да има право да потърси припадащата му се, съобразно приноса на останалите делинквенти-съпричинители, част от платеното обезщетение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК се претендира и присъждане на разноски за водене на делото в трите съдебни инстанции, съгласно приложен Списък по чл. 80 ГПК, възлизащи общо на сумата от 5 135.62 лв.
Ответникът по касация Д. М. Д. от [населено място], редовно призован, не се е явил и не е изразявал становище по правния въпрос, във връзка с който е било допуснато касационното обжалване и по основателността на оплакванията на застрахователя за неправилност на атакуваното въззивно решение, докато ответниците по касация Й. В. Й. и Н. А. П. /двамата от същия град/ са изразили писмено, чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-В., позицията, че не е налице солидарност между застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния за настъпването на конкретно ПТП водач на МПС, от една страна, и другите съпричинители, чиито действия в своята съвкупност и независимо един от друг са довели до противоправния резултат.
Като взе предвид оплакванията и доводите в касационната жалба на застрахователя касатор [фирма]-С., вкл. становището на неговия юрисконсулт, изразено в хода на откритото съдебно заседание по делото пред настоящата инстанция, съобрази изразената от ответниците по касация Й. В. Й. и Н. А. П. позиция по релевантния правен въпрос, както и след като извърши цялостна проверка относно процесуалната и материална законосъобразност на обжалваното въззивно решение на Варненския ОС по т. д. № 615/2014 г., Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:
Касационната жалба е основателна.
Според т. 5 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 17/18.ХІ.1963 г., при регресния иск с правно основание по чл. 54 ЗЗД е погрешно да се приема, че когато причинителите на вредоносния резултат са няколко, тяхната отговорност по исковата претенция е също солидарна. Солидарността, според разпоредбата на чл. 121 ЗЗД, не се предполага, докато солидарната отговорност, която има предвид разпоредбата на чл. 53 ЗЗД в хипотезата на увреждане, което е било причинено от неколцина, е само пред увреденото лице. Затова този, който е платил на основание чл. 49 ЗЗД, не става с това пострадал по смисъла на чл. 53 ЗЗД, поради което и задължението на причинителите на вредите, за които той е платил, не става солидарно. В резултат заплатилият вредите на основание чл. 49 ЗЗД, „може да търси от всеки причинил само припадащата му се част съобразно степента на съпричиняването”.
Цитираните разяснения не се отнасят обаче до специалното суброгационно право на застрахователя по чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД - в редакцията на този законов текст към 1.ХІ.1963 г., идентична както с тази на отменения чл. 402, ал. 1 от търговския закон, но така също и с редакцията на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Според последната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП (10.І.2010 г.) и представляваща поради това приложим към разрешаването на настоящия случай закон, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – „до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне”. По силата на това свое суброгационно право и в случай като процесния, в който застрахователното събитие е било съпричинено от няколко лица, които носят солидарна отговорност съгласно чл. 53 ЗЗД, застрахователят може да упражни регрес спрямо всички солидарни длъжници. Този извод следва от положението, че щом застрахованият Н. П. М., като водач на МПС, е имал права срещу всички солидарно отговорни (като съпричинители) за настъпилата на 10.І.2010 г. смърт на Ш. Ш. Ешеров, то същите права следва да притежава и неговият застраховател – в случая [фирма]-С. точно по силата на суброгацията. Така проведеното разграничение между гаранционно-обезпечителната отговорност на юридическите лица, когато отговарят по реда на чл. 49 ЗЗД, от една страна, и – от друга, функционално обвързаната от деликта отговорност на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в хипотезата на суброгирането му в правата на застрахования, по необходимост налагат извод, че в частта му, с която е бил отхвърлен суброгационния иск по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за главница в размер на сумата от 15 000 лв. дължима солидарно от тримата ответници от [населено място], атакуваното въззивно решение на Варненския ОС ще следва да бъде касирано. Вместо него, при изяснената още от първостепенния съд фактическа обстановка по делото, ще следва да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора, с който този суброгационен иск на застрахователя, предявен като частичен /от общо 75 000 лв./, да бъде уважен в предявения по делото негов размер от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева). Предвид съществуващата на основание чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност между съпричинителите, всеки един от тримата ответници отговаря към застрахователя за заплащането на пълния размер на последната сума, а това изключва обсъждане на вътрешните отношения между съдлъжниците /арг. чл. 117 ЗЗД/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 533 на Варненския ОС, ТК, от 30.V.2011 г., постановено по т. д. № 615/2011 г., В ЧАСТТА МУ, с която е бил отхвърлен предявеният от застрахователя [фирма]-С. като частичен /за вземане от общо 75 000 лв./ осъдителен иск срещу Й. В. Й., Н. А. П. и Д. М. Д. – тримата от [населено място], област В., за солидарното заплащане на сума в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща ¼ от платеното от застрахователя на Шериф Ешереф А. от [населено място], [община], обезщетение за понесените неимуществени вреди от смъртта на неговия син Ш. Ш. Ешерефов, настъпила на 10.І.2010 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
О С Ъ Ж Д А Й. В. Й., ЕГН [ЕГН], от [населено място], област В.,[жк], [жилищен адрес] вх. „Б-1”, ет. ІV, ап. № 31, Н. А. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], област В.,[жк], [жилищен адрес] вх. „В”, ет. 4, ап. № 12 и Д. М. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], област В.,[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. ІІІ, ап. № 9 - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 213, АЛ. 1 КЗ (отм.)- да заплатят СОЛИДАРНО на застрахователя [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща ¼ от изплатеното от застрахователя обезщетение на Ш Е А. от [населено място], [община], за понесените неимуществени вреди от смъртта на неговия син Ш. Ш. Ешерефов, настъпила на 10.І.2010 г., КАКТО И да заплатят общо на това застрахователно дружество разноски по водене на делото в трите инстанции, съгласно приложения Списък по чл. 80 ГПК, в размер на 5 135.62 лв. (пет хиляди сто тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки).
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2













Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3426 по описа за 2014 г.