5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60653 София, 21.12.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 24 ноември, две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Боян Балевски т.дело № 617/2021 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от процесуалния пълномощник на „СОЛСБОР-Г.К.К.“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 1539 от 23.11.2020 г. по т.д. № 2361/2020 г. на Апелативен съд – София , с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2396 от 21.04.2020 г. по гр.д. № 10054/2016 г.- на СГС, Първо ГО, с което е бил отхвърлен искът на дружеството-касатор срещу И. С. М. ЕГН: [ЕГН] с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 26 000 лева , ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното плащане, която сума представлява част от общо 224 000 евро/ 438 105,92 лева/ - причинени имуществени вреди от ответницата посредством разпореждането й с горната сума чрез плащане на 18.08.2011 г. от името на ищцовото дружество в полза на трето лице , без да е имала право да извърши това, с което е увредила имуществено ищеца, доколкото същата сума не е могла да бъде върната обратно в патримониума на последния , както и в частта за присъдените разноски. Касаторът се позовава на неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноските пред настоящата инстанция в размер на договорени и платени възнаграждения за процесуално представителство. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.3 по въпросите, подробно изложени в изложението на основанията за допускане до касация. Основано е и на твърдяна очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. По реда на чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника по КЖ И. С. М., в който се излагат доводи за липса на основания за допускане до касация . Претендират се разноските пред настоящата инстанция в размер на договорени и платени възнаграждения за процесуално представителство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните , приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен иска, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и е изложил следните съображения: В ИМ ищцовото дружество основава претенцията си за обезщетение за имуществени вреди следствие от противоправно деяние от страна на ответницата М., състоящо се в следното: сключване на договор за заем от 18.08.2011г. от името на „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД със „Солсбор-К.Г.Д“ ООД за сумата от 225 000 евро, без ответницата да е била управител на предприятието на първото дружество, и по този начин, без да има право, се е разпоредила със сумата от 224 000 евро, която превела по сметка на „Солсбор-К.Г.Д“ООД, а след това в качеството си на управител на второто дружество-заемополучател превела същата сума от неговата сметка по сметка на „Радиант Технолоджи инк“- Британски Вирджински острови, чийто управител бил нейният съпруг П. М.. Тъй като сумата от 224 000 евро била единственият актив на заемополучателя „Солсбор - К.Г.Д“ ООД, чието търговско предприятие също било продадено, дружеството е било в невъзможност да върне сумата от 224 000 евро, като по този начин била причинена вреда на ищеца. Въззивният съд е приел, че страните не спорят, а това се установява и от представения по делото договор за залог на търговско предприятие с посочена дата от 07.12.2010г., че дружеството – ищец, като залогодател, е учредило особен залог върху цялото си търговско предприятие в полза на "Радиант технолоджи инк" като заложен кредитор. Договорът за залог на търговско предприятие е вписан в Търговския регистър на 26.01.2011г. От съдържанието на договора се установява, че залогът е учреден за обезпечаване на задълженията на „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД/ ищеца по делото/ към "Радиант технолоджи инк" по договор за заем от 16.11.2010г. Представено е писмено съгласие от 26.04.2011г. от „Радиант технолоджи инк“ за пристъпване към изпълнение на залог върху търговското предприятие на „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД и на основание чл.46, ал.3 от ЗОЗ заложният кредитор е назначил за управител на търговското предприятие ответника И. С. М.,. При справка в Търговския регистър се установява, че на 30.04.2011 г. е вписано насочване на изпълнение върху търговското предприятие на „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, и ответницата М. е вписана като управител на търговското предприятие. Видно от договор от 15.08.2011г., сключен между „Радиант технолоджи инк“ и “С. България 2“ ЕООД, цялото търговско предприятие на залогодателя е прехвърлено на "С. България 2" ЕООД. От справка за разпределение на сумите, постъпили при продажбата на заложеното търговско предприятие на „Солсбор-Г.К.К“ ЕООД, от която се установява, че размерът на вземането на заложния кредитор „Радиант технолоджи инк" е общо 10 358 185.37 лв., от които 9 962 851.46 евро/главница/ и 395 333.91 евро/лихва/. В справката е отразено, че след продажбата на търговското предприятие по сметката на депозитаря на 18.08.2011г. са постъпили 10 651 727 евро, от които на 18.08.2011г. на „Радиант технолоджи инк“ е заплатена сумата от 10 358 186 евро, а остатъкът от 293 541 евро е платен на 18.08.2011г. на „Солсбор Г.К.К“ ЕООД. На 18.08.2011г. е сключен договор за заем между „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД и „Солсбор-К.Г.Д“ ООД. С него „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД е поело задължение да предостави на „Солсбор-К.Г.Д“ООД в заем сумата от 225 000 евро, а заемополучателят е поел задължение да я върне, ведно с лихва, уговорена в т.5 от договора, в срок от една година по банкова сметка, посочена от заемодателя. В договора е посочено, че заемополучателят получава заема с цел да погаси свое задължение към „Радиант технолоджи инк“. Договорът е подписан от името на двете дружества от И. М. в качеството й на управител на техните търговски предприятия. С платежно нареждане от 18.08.2011г. „Солсбор-Г.К.К“ ЕООД е превело на „Солсбор- Г.К.К.“ ООД сумата от 224 000 евро в изпълнение на договора за заем от 18.08.2011г. Платежното нареждане е подписано от М.. Видно от влязло в сила съдебно решение № 1478/11.09.2015г. по т.д. № 3612/2011г. на СГС, ТО, 6 състав, съдът е уважил предявен от „Солсбор Г.К.К“ ЕООД против „Радиант технолоджи инк“ иск с правно основание чл.439 от ГПК, вр. чл.37 от ЗОЗ, като е приел за установено, че „Радиант технолоджи инк“ не е имал право към 21.04.2011г. да пристъпи към изпълнение по договор за особен залог от 15.12.2010г. преди падежа, уговорен в договор за заем от 16.11.2010г. Не се спори, а и от удостоверение за семейно положение ответницата се установява, че ответницата И. М. и П. А. М. са съпрузи. С пълномощно от 30.05.2011г. първата е упълномощила съпруга си да се разпорежда от името и за сметка на „Солсбор – Г.К.К“ ЕООД с две негови банкови сметки, находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД. В търговския регистър е вписано прехвърляне на търговското предприятие на „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД на „С. България 2“ ЕООД на 09.04.2012г. Според съда, пред въззивна инстанция е бил спорен въпросът, дали И. М. е имала представителна власт към датата на сключване на договора за заем от 18.08.2011г. и дали поведението й е противоправно. Изложени са следните съображения в мотивите на обжалвания акт: Съгласно действащата редакция на ЗОЗ към 15.08.2011г. прекратяването на залог настъпва с продажбата на търговското предприятие, а самото вписване на това обстоятелство има само оповестително действие. В настоящият случай ответницата е вписана за управител на търговското предприятие на 30.04.2011г., продажбата на заложеното предприятие е извършена на 15.08.2011г, а договора за заем е подписан на 18.08.2011г., от което следва, че ответницата не е имала представителна власт към дата 18.08.2011г. Въззивният съд е счел, че за спорното правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно който се счита,че търговецът потвърждава действията на лицето действало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Ето защо и доколкото от материалите по делото не са ангажирани доказателства, ищецът да се е противопоставил на действията на ответницата веднага след тяхното узнаване, и че липсват данни да е информирал „Солсбор К.Г.Д.“ООД, че счита договора за заем от 18.08.2011г. за недействителен и да иска връщане на платената сума от 224 000 евро, още повече, че от 20.06.2009г. заемополучателят „Солсбор-К.Г.Д.“ООД, по чиято сметка е преведена сумата от 224 000 евро, е едноличен собственик на капитала на „Солсбор Г.К.К“ЕООД. При тези данни е ясно, че ищецът не се е противопоставил на договора за заем от 18.08.2011г., веднага след уведомяването за него /ищецът твърди, че е научил за договора за заем на 23.06.2014г./, с което е потвърдил действията на М.. Следователно, според съда, липсвал елемент от фактическия състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД, а именно противоправното поведение на ответницата , с оглед на което и искът е счетен за неоснователен. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните правни въпроси, които според касатора се явяват обуславящи за изхода по конкретния спор:1.за задължението на въззивния съд да разгледа и се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, както и да обсъди самостоятелно всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, 2. При ангажиране на отговорност за вреди по чл.45 ал.1 ЗЗД, към кой момент следва да се преценява наличието на противоправност на поведението на ответника:дали към датата на извършване на съответното действие или в по-късен момент,3. За приложението на чл.301 ТЗ по отношение на правоотношения възникнали от деликт и 4. Дали нарушението на нормативна законова забрана за определени действия могат да се санират от чл.301 ТЗ.. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС , следва да се приеме, че от формулираните от касатора въпроси безспорно обуславящ за изхода по спора се явява първият процесуален въпрос, доколкото видно от съдържанието на въззивната жалба и съдържанието на обжалваното решение, от състава на АС-София не са обсъдени всички наведени в първата оплаквания и доводи. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване за проверка на решението за съответствие с цитираната в изложението практика на ВКС по чл.290 ГПК Р №382/21.01.2016 г. по гр.д. № 2056/2015 на Четвърто г.о. на ВКС и други , т.е. налице са основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. По останалите материално правни въпроси, ВКС ще вземе отношение при произнасяне по същество на КЖ, доколкото същите съответстват и на касационните основания , наведени в последната. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №№ 1539 от 23.11.2020 г. по т.д. № 2361/2020 г. на Апелативен съд – София. УКАЗВА на касатора „СОЛСБОР-Г.К.К.“ЕООД ЕИК[ЕИК] да внесе държавна такса в размер на 520 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок от уведомяването й. След изпълнение на горното делото да се докладва на председателя на Второ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: