Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр. София, 13.05.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 215/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на Старши юрисконсулт в ТД на НАП - Варна - Т. М. А. – процесуален представител на Министъра на финансите като представляващ държавата срещу решение № 260002 от 14.01.2021 г. на апелативен съд – Варна, постановено по ВНОХД № 243/2020 г. В жалбата се твърди, че към момента на предявяване на гражданския иск не е изтекла предвидената в закона погасителна давност. На това основание се претендира отмяна на присъдата в гражданската част, уважаване на предявения от Държавата граждански иск срещу подс. К. С. К. и осъждането му да заплати обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди в размер на 101377,73 лв. ведно със законната лихва от датата на довършване на деянието 30.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание процесуален представител на Министерство на финансите не се явява. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен и пледира да бъде оставен в сила. Защитникът и подс. К. не се явяват. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 32 от 10.06.2020 г. на окръжен съд – Варна по НОХД № 357/2020 г. подсъдимият К. С. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. чл. 255, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и е осъден на три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Подс. К. С. К. е осъден да заплати на държавата чрез Министерство на финансите обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 101377,73 лв. ведно със законната лихва от датата на деянието 30.04.2009 г. до окончателното ѝ изплащане. На подсъдимия са възложени деловодните разноски, както и дължимата държавна такса за произнасяне по гражданския иск. Варненският апелативен съд с решение № 260002 от 14.01.2021 г. изменил присъдата на Варненския окръжен съд в гражданскоосъдителната част като я отменил в тази част и в частта, в която подсъдимият бил осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Отхвърлил предявеният от държавата чрез министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия К. С. К. за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 101377,73 лв. ведно със законната лихва от датата на деянието 30.04.2009 г. до окончателното ѝ изплащане и потвърдил присъдата в останалата част. Касационната жалба е неоснователна относно претендираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Предмет на касационен контрол се явява решението на апелативен съд – Варна в частта относно отхвърлянето на гражданския иск срещу подсъдимия К. С. К., поради изтекла давност. По делото не са спорни въпросите за престъплението, механизма на осъществяването му и авторството. В този смисъл безспорно е наличието на деликт, неговите размери и автор, както и причинноследствената връзка между тях. Правилно второинстанционният съд е приел, че макар и гражданският иск да е доказан по основание и размер, той следва да се отхвърли, поради изтеклата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Това е така, защото на 01.04.2014 г. е съставено постановлението за привличане на К. К. в качеството на обвиняем и от тогава се приема, че извършителят е установен. Съобразно ТР № 5/05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако откриването на дееца е станало по-късно от извършване на деянието, какъвто е настоящия случай, давностният срок тече от този по-късен момент. Затова от 01.04.2014 г. е започнала да тече давността по чл. 114, ал. 3 ЗЗД и е изтекла на 01.04.2019 г., т. к. в този срок не са били предприети действия по предявяване на граждански иск за непозволено увреждане срещу К.. В този срок Министерство на финансите е следвало да предяви пред граждански съд иска си срещу К. К., защото наказателното производство срещу него е било още в досъдебната си фаза и самият факт на образувано наказателно производство не спира теченето на давността. За спирането ѝ е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние. Същевременно искът на Министерство на финансите срещу подсъдимия е бил предявен с молба до окръжен съд – Варна на 28.05.2020 г., т. е. след изтичане на петгодишния срок. От друга страна, доколкото съдът не следи служебно за давността в гражданския процес и я прилага само при нарочно възражение на страните, видно от съдебния протокол от 10.06.2020 г., когато е проведено първото по делото заседание, а именно – разпоредителното, защитникът на К. е направил изрично възражение за изтекла погасителна давност. Всичко това означава, че искът на Министерство на финансите, предявен срещу К. К., макар и основателен, законосъобразно е бил отхвърлен от апелативния съд. По изложените съображения касационният състав прие, че правилно въззивният съд е приложил закона като законосъобразно е преценил, че е изтекла предвидената в ЗЗД погасителна давност относно вземането по гражданския иск по проверяваното от него дело и предвид направеното изрично възражение в тази насока от защитника на подсъдимия, няма как да бъде уважен. Затова касационната инстанция намери, че въззивният съд в постановения съдебен акт не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което и жалбата на процесуалния представител на Министерство на финансите следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260002 от 14.01.2021 г. на апелативен съд – Варна, постановено по ВНОХД № 243/2020 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.