Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
София, 22.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5435 по описа за 2015 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 141/ 09.02.2016 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на С. Й. Д. на въззивно решение № 245/29.05.2015г., постановено по в. гр. д. № 494/2014г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с която е потвърдено решение № 213/24.03.2014г., постановено по гр.д. № 2543/2013г. по описа на РС-Хасково, с което е определен режимът на лични отношения на майката С. Й. Д. с детето В. С. Б.,както следва : майката има право да вижда и да взема при себе си детето В. С. Б. 45 дни през лятната му ваканция, когато бащата С. Ц. Б. не ползва платения си годишен отпуск, 10 дни през зимната /Коледната/ му ваканция за всяка четна календарна година и 5 дни през пролетната /Великденската/ му ваканция за всяка нечетна календарна година, като при осъществяването на този режим майката следва да взема детето и съответно да го връща в местоживеенето му - [населено място] бани , обл. Х., [улица].
Касационното обжалване е допуснато по обуславящият изхода на делото въпрос : Какви са критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя, който не упражнява родителски права и детето, както и обвързан ли е съдът от конкретните предложения на родителите,който е разрешен в противоречие със задължителната практика, обективирана в ППВС № 1/1974, решение № 291/09.10.2012г. по гр.д 115/2012г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д. 6851/2014г. на ВКС, ГК, IVг.о. и решение № 525/29.06.2010г. по гр.д. № 1325/2009г. по описа на ВКС.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното:
Отговорът на поставеният въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС - ППВС № 1/1974г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 291/09.10.2012г. по гр.д 115/2012г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д. 6851/2014г. на ВКС, ГК, IVг.о., решение № 525/29.06.2010г. по гр.д. № 1325/2009г. на ВКС,ГК, ІІІ г.о., решение № 26/02.03.2010г. по гр.д.№ 598/2009г.на ВКС,ГК,ІV г.о.,която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно: Мерките за лични отношения, се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя.Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес. Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители.
По касационните основания
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизовдствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и изменение на определения режим на лични отношения на детето с майката.Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Ответната страна С. Ц. Б. в съдебно заседание, изразява становище ,че определеният режим на лични отношения между майката и детето следва да бъде променен,тъй като определеният такъв е бил съобразен с местопребиваването й – Германия.Счита,че следва да бъде определен обичайния режим на лични отношения между майката и детето,като то не преспива при нея.
За да потвърди първоинстанционното решение,въззивният съд е приел, че заявлението на майката, че е решила да се установи в Република България не представлява недопустимо и несвоевременно изменение на иска. Взел е предвид, че в отговор на насрещния иск на бащата да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето В., майката е оспорила претенцията и е възразила срещу предложения режим на лични отношения с детето, като е поискала разширен. Въззивният съд е приел, че първата инстанция е събрала всички относими към спора доказателства и въз основа на тях е достигнала до правилни и законосъобразни изводи и във връзка с това е препратил към мотивите й на основание чл. 272 ГПК. Посочил е, че събраните пред въззивна инстанция доказателства не водят до изводи, различни от тези, до които е достигнал районният съд. Взел е предвид, че се установява невъзможност родителите - страни по спора, да си сътрудничат и да осигурят емоционален и физически комфорт на детето, но затова са отговорни и двамата, а причините не се коренят единствено в поведението на бащата. Тази преценка е направена при съобразяване на показанията на свидетеля Х. Х., изслушан пред въззивна инстанция. Във връзка с изслушаното заключение по приетата СПЕ е направен извод, че споровете между страните влияят негативно върху психиката на детето. Съдът се е позовал на експертното мнение и е приел, че живеейки при баща си детето се намира в позната, спокойна и сигурна среда и не би било в негов интерес да се разкъсат привичните връзки и да бъде нарушено ежедневието му. Приел е, че бащата има опит, проявява разбиране и готовност да реагира на различни ситуации в живота на детето. Изложил е подробни мотиви относно поведението на майката от раждането на детето до настоящия момент и е достигнал до извод за проявена непоследователност от нейна страна.Направил е обратен извод по отношение поведението на бащата. Взел е предвид, че социално-битовите условия при двамата родители са сравними. При тези съображения въззивният съд е приел, че бащата С. Б. ще защити интересите на детето в по-голяма степен и на него следва да бъдат възложени родителските права.Уважавайки иска на бащата за предоставяне на родителските права е уважил и функционално свързан с него иск за определяне на местоживеенето на детето при него. Приел е,че личните отношения между детето и родителя представляват последица на постановеното решение, като съдът е приел, че определеният режим от първоинстанционния съд за лични отношения с майката е адекватен,тъй като е съобразен със свободното време на детето; възможността на майката за контакти; отчетени са правата на бащата ,поради което не е необходимо разширяването му.
Предвид дадения по-горе отговор на поставеният въпрос обжалваното въззивно решение е неправилно.
Решението в атакуваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът не само не е обсъдил правнозначими обстоятелства, свързани с определяне на подходящия режим на лични контакти между детето и майката, но и на практика е игнорирал новонастъпилите обстоятелства след постановяване на първоинстанционното решение – трайното установяване на майката в [населено място] от месец април 2014 год.Съдът е бил длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на определените мерки. Мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който след развода не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват правилните отношения на детето с двамата родители .Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права и задължения към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се ограничават тези им права. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда. Безспорно е в настоящия случай,че общуването на детето с майка му е в негов интерес,тъй като преди всичко ще се възстанови прекъснатата емоционална връзка между тях.От друга страна родителите, в отношенията по между си,не успяват да се споразумеят за контактите с детето, което не е в интерес на детето, поради което настоящия състав намира, че е нужно детайлно разписване за всеки празник в годината, до навършване на пълнолетие на детето, с кого от двамата родители да бъде. Съдът намира, че двамата родители са достатъчно разумни и могат да постигнат съгласие за оптимално разрешение, в най-добър интерес за детето.
Изложеното налага отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което на майката следва да се определи режим на свиждане с детето в следния обем: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,считано от 10.00 ч.в събота до 19.00ч.в неделя с преспиване; тридесет дни през лятото,които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата,както и правото да взема при себе си детето В. всяка четна календарна година за десет дни за К.,считано от 24 декември и всяка нечетна календарна година пет дни за пролетната ваканция,считано от нейното започване; както и относно личните празници на детето : на нечетна година детето ще прекарва имения и рождения си ден с майката ,като при осъществяването на този режим майката следва да взема детето и съответно да го връща в дома на бащата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените и доказани съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 1080/хиляда и осемдесет/лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 245/29.05.2015г., постановено по в. гр. д. № 494/2014г.по описа на Окръжен съд-Хасково и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката С. Й. Д. с детето В. С. Б.,както следва : майката има право да вижда и да взема при себе си детето В. С. Б. всяка първа и трета събота и неделя от месеца,считано от 10.00 ч.в събота до 19.00ч.в неделя с преспиване; тридесет дни през лятото,които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата С. Ц. Б.,както и да взема при себе си детето В. всяка четна календарна година за десет дни за К.,считано от 24 декември и всяка нечетна календарна година пет дни за пролетната ваканция,считано от нейното започване; както и относно личните празници на детето : на нечетна година детето ще прекарва имения и рождения си ден с майката ,като при осъществяването на този режим майката следва да взема детето и съответно да го връща в дома на бащата - [населено място] бани , обл. Х., [улица].
ОСЪЖДА С. Ц. Б.,ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Й. Д.,ЕГН [ЕГН] съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 1080/хиляда и осемдесет/лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: |