1 Р Е Ш Е Н И Е № 393 ГР. С., 08.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 4 декември през 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №902/12 г., намира следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на К. К., Й. К., Й. И., М. М., М. С. и Р. Т. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №265/11 г. и потвърденото с него първоинстанционно решение на Районен съд Стара Загора по гр.д. №2627/10 г., на осн. чл.303, ал.1,т.4 от ГПК – поради противоречие с вл. в сила решение по гр.д. №570/07 г. на Районен съд Стара Загора, потвърдено с вл. в сила решение на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. №593/07 г. от 18.04.08 г. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.4 от ГПК срещу влязло в сила съдебно решение и е допустима, но неоснователна. С вл. в сила решение по гр.д. №570/07 г. на РС – Ст. З. и по гр.д. №593/07 г. на ОС – Ст. З. са уважени предявените от молителите като ищци срещу [фирма] – Ст. З. искове по чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата от 500 лв. – наем за м. януари по наемен договор, скл. за съсобствения на ищците недв. имот и сумата от 3000 лв. – неустойка по договора, за неизпълнение на договорни задължения / по 1000 щ.д. в левовата им равностойност за неплащане на наема за м. януари 2007 г. и за неспазване на срока на договора, прекратен от ответника едностранно преди изтичане на срока, за който е сключен/. С решението по гр.д. №265/11 г. на ОС Хасково, чиято отмяна се иска са отхвърлени исковете на същите ищци срещу същия ответник, произтичащи от същия договор - за наем, но за друг период – м.март- май 2007 г. в размер от общо 1500 лв. и за неустойка за неизпълнението на това задължение от 4380 лв. / по 1000 щ.д. за всеки месец/. Прието е, че ищците не могат да получат едновременно и компенсаторна неустойка за неспазения срок на договора, и наем / реално изпълнение на задължението/ след прекратяването на договора до изтичане на срока, за който е сключен. Според ППВС №2/77 г. : Отмяна по чл. 231, б. "г" ГПК, отм. /чл.303, т.4 от ГПК /07 г./ е допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. В случая идентични са страните, но не и предметът на делата, тъй като се претендират наем и неустойка за различни периоди от време. Затова не е налице основанието за отмяна по чл.303, т.4 от ГПК. В този смисъл са постановените за сходни случаи р. по гр.д. №4681/08 г. на ВКС, четвърто г.о., по т.д. №207/10 г. на първо т.о. на ВКС и др. В първото от цитираните решения е посочено: Дори и да бяха предявени с една и съща искова молба, допустимо е и може да се постанови различно решение за отделните периоди от време в зависимост от установеното субективно материално право, конкретните факти и обстоятелства имащи значение към релевантния период, осъщественото от страните доказване, както и предприетата защита и използвани защитни средства от ответника. Доводите за недопустимост и неправилност на въззивното решение по гр.д. №265/11 г. на ОС Хасково, ВКС не разглежда в това производство. Отмяната по чл.303 и сл. от ГПК е извънреден способ за защита срещу влезли в сила неправилни решения, при изчерпателно посочени предпоставки – основания, за това. Те са различни от основанията по чл.281 от ГПК, които се прилагат за касационното обжалване на невлезли в сила решения. Поради неоснователността на молбата за отмяна, тя следва да остане без уважение и ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. К., Й. К., Й. И., М. М., М. С. и Р. Т., чрез общия им пълномощник адв.М. С., за отмяна на вл. в сила решение на Хасковски окръжен съд по гр.д. №265/11 г. от 11.07.11 г. и потвърденото с него решение по гр.д. №2627/10 г. от 11.11.10 г. на районен съд Стара З., на осн. чл.303, ал.1,т.4 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: