5 Р Е Ш Е Н И Е № 317 Гр.София, 03 юли 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 954/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 367/24.11.11 г.,постановена от ГС-София /СГС/, 14 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д. 1465/11 г., е отменена оправдателна присъда, постановена от РС-София /СРС/, НО, 3 състав, постановена по Н.О.Х.Д. 11924/ 07 г., подсъдимият А. Х. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.149,ал.2,пр.1,алт.1 вр.ал.1 НК и му е определено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се присъдата на СГС да бъде отменена и А. да бъде оправдан при приемане предпоставките на чл.24, ал.1,т.1 НПК. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане с оглед на допуснати претендирани съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание пред ВКС защитата поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП намира същата за основателна, що се отнася до изнесените съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли присъдата на СГС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Частният обвинител и неговият повереник,редовно призовани,не се явяват и не заявяват становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: В жалбата са изложени оплаквания за нарушения,допуснати от второстепенния съд, и на материалния,и на процесуалния закон. Същевременно, голяма част от въздигнатите в защита на претенцията за наличие на основанието по чл.348,ал.1,т.1 НПК аргументи, касаят некачествена преценка на събраните доказателствени материали. Изложеното води до заключение за неправилно формирана съдебна воля, повлияла от своя страна върху приложението на материалния закон, с осъждане на касатора по инкриминираното му обвинение за блудство. Тъй като словното изражение на оплакванията е ясно, върховната съдебна инстанция по наказателни дела ще се произнася в гореизложения смисъл. ВКС не е оправомощен да реализира намеса върху вътрешното убеждение на решаващите съдилища /доколкото по принцип е съд по правото/, стига формулираните от тях изводи по фактите, правното приложение и налагане на наказание /когато такова е налице/, да се базират на законосъобразен и верен преглед на годната за ценене доказателствена маса. Когато това не е така, може да се говори за присъствие на признаците на процесуално нарушение, конкретно решимо на плоскостта на същественост или несъщественост, с оглед крайния постигнат резултат. Казаното е налице, разбира се, когато не иде реч за процедурни недъзи от категорията на абсолютните такива по смисъла на чл.348,ал.3,т.2, 3 и 4 вр.ал.1,т.2 НПК. В този контекст не може да бъде прието за основателно възражението по жалбата на касатора за непреодолимост на показанията на М. А. с казаното от свидетелите К. и Я.. Второстепенният съд е изписал съображения защо възприема депозираното от момиченцето за поведението на дееца към него и в частност за физическото насилие, упражнено върху му. При това приетото от СГС в третираната връзка се потвърждава косвено от показанията на бабата и дядото на детето, с оглед връщането му /самостоятелно/ у дома, състоянието му след това и медицинските свидетелства в тази връзка. Всъщност, и СРС е приел упражняване на физическо посегателство спрямо А. от страна на баща й. 1/ В конкретния казус преценката на втората инстанция търпи сериозен упрек в други две направления. Първият е свързан с липсата на задълбочен анализ на набавените в хода на първостепенното съдебно разглеждане на делото психолого-психиатрична експертиза /СППЕ/ на М. А. и сексологичното заключение за нейния баща-подсъдим. Този разбор е следвало да доведе и до съпоставяне с показанията на момичето и по-конкретно от тяхното съдържание с: личното й виждане като малко дете, че ще да бъде изнасилена от баща си; обстоятелството,че е “простила на всички” за случилото се; негативното отношение към станалото, че поради престоя си в болница не е успяла да честити четиринадесети февруари на скъп за нея човек. В посока на внимателен прочит на казаното от свидетелката трябва да се обмисли отпадането от нейните показания, но установено по друг доказателствен път, категорично неосъществено “колене” на кученца от баща й и неговите роднини, на балкона на дома на последните. Момичето има изключително висок интелект за възрастта си, но е дете и вещите лица не спестяват своите наблюдения за фантастни прояви и идеализиране на новото семейство. По повод последното казано, трябва да бъдат внимателно съобразени отношенията на А. с майка й и втория й баща и респекта и пиетета, които тя изпитва към новото си семейство. Разследвани са недобрите отношения между биологичните й родители, поради което и въобще се е налагало М. да бъда взимана от дома на баба си и дядо си, при реализиране от страна на бащата на правото му на свиждане, предвидено по бракоразводното съдебно решение. Доказателственият анализ не води до финално приетия от СГС извод /макар и поначало в съдебните мотиви да е налице вътрешно противоречие за това, както правилно се отбелязва в жалбата на подсъдимия/, че между майката и бащата-подсъдим на А. не е имало конфликт. Ако въззивната инстанция, наред с казаното, бе взела под внимание и цитираната вече СППЕ, би могла да стигне до различно от изведеното от нея заключение по фактите. Като не е сторила това, е нарушила разпоредбите на чл.13,14 и 107, ал.5 НПК, което пък е ограничило правото на защита на А.-чл.348,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. 2/ Следващият упрек, който трябва да се отправи към СГС, е не по-малко важен и разглеждането му може да бъде изследвано в три направления. Първо, в обстоятелствената част на обвинителния акт е изписана фактология, несвързана с обвинение за блудство. Извън физическото насилие, упражнено върху М., е отразено единствено, че бащата я “завлачил до дивана, застанал над нея и започнал да й вдига блузата”. Първостепенният съд е приел подобна деятелност на подсъдимия, но не и че тя е относима към блудствени действия. Въззивният съдебен състав от своя страна е намерил за осъществени неинкриминирани на дееца действия по опипване на пострадалата /стр.44 долу от въззивното дело/. По-нататък дори /стр.48 по средата/, при обсъждане на правните параметри на казуса, е добавил опипване на детето в областта на различни еротогенни зони, неясно кои. Както правилно се отправя оплакване, данни за подобни прояви липсват, а и въобще не са вменени като престъпна фактология. СГС пък не е дал разяснения за възприетата от него теза. Второ, прието е,че по същество насилническите действия на касатора са имали за цел да бъде сломена съпротивата на момичето и са били насочени към възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Липсват каквито и да са мотиви в насока на така възприетата от съда теза за присъствие на посочената цел и респективно, за пряк умисъл за осъществяване на блудството. При това става дума за съставомерен елемент от престъплението, в извършването на което касаторът е обвинен. Трето, в протеста на представител на РП срещу оправдателната присъда на първата инстанция, самият прокурор признава,че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени извършените от подсъдимия блудствени действия, а единствено употребена спрямо М. сила. В диспозитивната част на обвинителния акт също не били цитирани конкретни блудствени действия. Ето защо едно от исканията на държавния обвинител по протеста е било СГС да отмени оправдателната присъда и да върне делото на прокуратурата за отстраняване на съществено процесуално нарушение, наличието на което води до накърняване правото на защита на подсъдимия. Без да се подлага на обсъждане доколко професионално коректно е на обсъждания стадий на съдебно разглеждане на делото представител на държавното обвинение да поставя подобен проблем, не може да не се отбележи, че дори и той намира конструираното от представляваната от него институция обвинение за негодно. СГС не е взел абсолютно никакво отношение по въздигнатото съображение. И ако това не би повлияло негативно върху правото на защита на дееца при положение,че бе потвърдена оправдателната присъда /по такъв начин в най-пълен обем биха били защитени процесуалните му права/, същото не се отнася за случай на осъждане. Тогава съдът е бил задължен да изложи съображения в аспект на уважаване или преодоляване на сочения същностен процесуален недъг на производството /ако последното е възможно/. СГС обаче е предпочел да заеме позиция на мълчание, поради което възражението по жалбата е състоятелно. Изложеното дотук говори за липса на мотиви по съществени за процесното дело въпроси, свързани с престъпната дейност на касатора и нейното квалифициране по силата на материалния закон. Нормата на чл.339, ал.3 НПК указва на въззивната инстанция, когато постановява нова присъда, да се съобрази с изискванията на чл.305 НПК. Те предполагат необходимост от задълбочена и неедностранна преценка на доказателствения материал, обмисляне на противоречивите доказателства и ясна теза за възприемане на някои от тях, наред с отговор на доводите по протест и/или жалба. Обсъжданото по принцип, пренесено към конкретния казус, навежда на заключение, че въззивната инстанция не е изпълнила вменените й задължения. Липсата на мотиви /формалното присъствие на мотивировка е равносилно на липса на такава/ съставлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, което рефлектира и върху правото на защита на подсъдимия. Погледнато по-нататък, води и до нарушение на материалния закон. Казаното навежда на извод за нужда от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Допуснатите процесуални нарушения са такива, които не могат да бъдат пренебрегнати или омаловажени от върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Отстраняването им е неосъществимо от ВКС, тъй като тезата му е за липса на мотиви и непълен и неправилен доказателствен анализ, довели до невярно приета фактология по престъпната дейност. В този смисъл не може да се отговори на искането по жалбата на касатора за директно оправдаване от страна на ВКС при наличие на основанието по чл.24,ал.1,т.1 НПК, предвид първо поред гледане на делото пред този съд. Такъв подход е възможен в рамките на приетите от решаващите съдилища факти. В конкретния случай СГС, чийто съдебен акт се ревизира, очевидно е възприел присъствие на престъпни факти за дееца. В сферата на пълнота на процесуалното изследване е нужно да се отбележи, че първоначално повдигнатото обвинение на подсъдимия в хода на досъдебното производство е било за извършено от него престъпление по чл.143,ал.1 НК. На л.146-147 от ДП е приложено постановление за привличане на обвиняем, от което е видно,че на 10.05.06 г. А. е бил обвинен от дознател Ц. за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.4 вр.чл.130,ал.1 НК /все по процесната фактология/ и му е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв. Това постановление е докладвано на прокурор Д. А. от СРП на 09.05.06 г. С подписа си той го е утвърдил. На л.154 от ДП е приложено постановление от същия прокурор за спиране на наказателното производство с дата 06.10.06 г. Съгласно него обвинението по първото престъпление е непрецизно и некореспондиращо със събрания по делото материал, а по второто се касае за престъпление, което по силата на чл.161, ал.1 НК се преследва по частен ред. Затова производството е спряно и е възобновено на 10.10.06 г., когато вече са дадени указания за повдигане на обвинение по чл.149,ал.2 НК. Изложеното не е самоцелно. Пред ВКС е отправено възражение за необоснована репресия от страна на разследващия орган и на прокурора по действията, отразени по-горе. Що се касае до престъплението по чл.131,ал.1,т.4 вр.чл.130,ал.1 НК със съответно вземане на мярка за неотклонение, поведението на дознателя и обвинителя без съмнение е незаконосъобразно. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела може да посочи това неблагополучие и да отрази отрицателното си отношение към такъв подход на органите на досъдебното производство. Те са длъжни добросъвестно да изпълняват служебните си задължения и да спазват процесуалните правила. Но третираното нарушение няма как тепърва да бъде отстранено, нито пък само по себе си може да повлияе върху изхода на делото. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр. ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 и 2 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 367/24.11.11 г.,постановена от ГС-София, НО, 14 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д. 1465/11 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/