Ключови фрази
Нищожност на действия и сделки * несъстоятелност * активна легитимация на ищец

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

100

 

София,   15.06.2009 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на  трети юни две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ

 

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

 

 

при секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 808/2008г.

 

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 143 от 13.03.2009 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решение № 142 от 01.09.2008 г. по в. гр. д. № 91/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.

С обжалваното решение, след отмяна на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 286 от 31.10.2007 г. по т. д. № 138/2007 г., Пловдивски апелативен съд е отхвърлил предявения от „Е” А. , гр. С. срещу „С” Е. , гр. С. и „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. С. иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за прогласяване нищожността на извършените от длъжника „К” Е. плащания след началната дата на неплатежоспособността /30.10.2005 г./ в общ размер 8 380.83 лв., както и предявения срещу „С” Е. иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на същата сума в полза на длъжника „К” Е. /в несъстоятелност/.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като моли за отмяната му и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноските, направени за разглеждане на делото във всички инстанции. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че за да бъде уважен искът по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, е необходимо да е доказано намаляване на масата на несъстоятелността, настъпило в резултат на извършеното от длъжника плащане през т. н. подозрителен период. Освен това, релевира оплакване и за неправилно квалифициране на втория обективно съединен иск като такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а не като иск по чл. 134 ЗЗД.

Ответникът - „С” Е. , Гр. София - оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й изцяло като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 10.12.2008 г., поддържани и в съдебно заседание.

Ответникът - „К” Е. /в несъстоятелност/ - не заявява становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от „Е” А. , гр. С. срещу „С” Е. , гр. С. и „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. С. иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за прогласяване нищожността на извършените от длъжника „К” Е. плащания след началната дата на неплатежоспособността /30.10.2005 г./ в общ размер 8 380.83 лв., въззивният съд е приел, че за уважаването на такъв иск, действието, извършено от длъжника в т. н. подозрителен период, което е в полза на един от кредиторите му, трябва да е във вреда на другите негови кредитори. Според решаващия състав такава вреда в настоящия случай обаче не е налице, предвид обстоятелството, че с извършеното плащане на процесните суми длъжникът е придобил активи, съответни на платената сума, от което следва, че масата на несъстоятелността не е намалена. С оглед неоснователността на обуславящия иск по чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ, като неоснователен е преценен и е отхвърлен също обективно съединеният с него иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за присъждане на исковата сума.

Основният спорен по делото въпрос, приет от настоящия състав за съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно - въпросът за предпоставките за уважаване на иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ - е относим към правилността на въззивното решение. За да бъде обаче проверена правилността на атакувания съдебен акт, същият следва да е валиден и допустим.

В рамките на правомощията си за служебна преценка на допустимостта на атакуваното решение, очертани от закона и ТРОСГК № 1 от 17.07.2001г. на ВКС /т.10/, което е запазило своето значение и при действието на новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., настоящият състав констатира, че постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение е недопустимо и подлежи на обезсилване изцяло.

Недопустимостта на решението в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, произтича от обстоятелството, че постановилият го съд не е бил надлежно сезиран с този иск. В депозираната от „С” Е. , гр. С. въззивна жалба е посочено ясно и недвусмислено, че първоинстанционното решение е обжалвано само в частта, с която „С” Е. е осъдено да заплати на „К” Е. /в несъстоятелност/ сумата от 8 380.83 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба, както и в частта за присъдените по делото разноски. Следователно, първоинстанционното решение е обжалвано единствено по отношение на уважения осъдителен иск, но не и по обуславящия го установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ГПК. Частичното обжалване на първоинстанционния акт съответства напълно на процесуалното поведение на дружеството-жалбоподател в хода на първоинстанционното производство, в което същият категорично е заявил становище, че не оспорва установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и моли за уважаването му.

С оглед така очертания от жалбата на „С” Е. предмет на въззивното производство, Пловдивски апелативен съд е бил сезиран да се произнесе единствено по осъдителния иск за присъждане на процесната сума, но не и по установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. По отношение на последния, поради необжалването му, първоинстанционното решение следва да се счита влязло в сила. Произнасяйки се по правилността на същото, въззивният съд е постановил недопустим акт, който следва да бъде обезсилен по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК, като производството по въззивното дело в посочената му част бъде прекратено.

Поради недопустимостта на въззивното решение в частта за иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, относимите към този иск доводи в касационната жалба, в т. ч. и същественият материалноправен въпрос, не следва да бъдат обсъждани.

Недопустимостта на решението в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по обективно съединения иск за присъждане на процесната сума, е резултат от липсата на активна процесуалноправна легитимация на ищеца „Е” А. , гр. С. да предяви този иск.

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата, претенцията за осъждане на ответника „С” Е. да заплати на втория ответник „К” Е. /в несъстоятелност/ процесната сума, следва да бъде квалифицирана като иск, предявен от името и за сметка на ответника „К” Е. /в несъстоятелност/. Такава легитимация обаче за ищеца не съществува.

Доколкото искът е насочен срещу търговец, обявен в несъстоятелност, приложими в случая са разпоредбите на Част Четвърта на Търговския закон. Същият се явява специален закон по отношение на производството по несъстоятелност на търговците, тъй като съдържа цялостна уредба на това производство. Предмет на изрична регламентация в него е също попълването на масата на несъстоятелността, един от начините за което е предявяването на отменителните искове по чл. 645, 646 и 647 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, легитимиран да предяви тези искове е синдикът, в качеството му на орган на производството по несъстоятелност, в чиито правомощия принципно е предоставено управлението на масата на несъстоятелността, включително и попълването й. Като изключение, при бездействие на синдика, законът предоставя правото за предявяване на отменителните искове на всеки кредитор на несъстоятелността.

Посоченото изключение, обаче, касае само отменителните искове, но е неприложимо за всички останали действия за попълване масата на несъстоятелността, в т. ч. и за предявяване на осъдителни искове за събиране вземанията на длъжника. Това следва категорично от разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, посочваща синдика като единствено легитимиран да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела. Изричното указание, че делата се завеждат от името на длъжника, сочи недвусмислено на извода, че страна /ищец/ по тях е самият длъжник, т. е. че сам той упражнява своите права.

Именно с оглед наличието на специална уредба за упражняване имуществените права на длъжника в производството по несъстоятелност, в това производство общата разпоредба на чл. 134 ЗЗД е неприложима. Бездействието на синдика за предявяване на иск за събиране вземанията на несъстоятелния длъжник би било основание евентуално за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 663 ТЗ, включително и за освобождаването му съгласно чл. 657, ал. 2 ТЗ, но не поражда право на кредиторите на несъстоятелността да упражняват правата на длъжника.

Поради изложените съображения, следва да се приеме, че легитимиран да предяви иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на процесните суми като платени без основание /предвид признаването на плащанията им за нищожни съгласно чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ/ е самият длъжник „К” Е. /в несъстоятелност/. Предявяването на този иск от кредитора „Е” А. , гр. С. по реда на чл. 134 ЗЗД е недопустимо, което води до недопустимост и на постановеното по него решение. Ето защо, съобразно чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, същото подлежи на обезсилване, а производството по посочения иск - на прекратяване.

При този изход на спора, на ответника „С” Е. , гр. С. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за разглеждането му във всички инстанции. С оглед заявеното от посочения ответник още в първото съдебно заседание становище за неоспорване на главния иск и предвид недопустимостта на обективно съединения иск, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за ангажиране отговорността на касатора /ищец по исковете/ за разноски, като не споделя направените от него възражения в тази връзка.

Разноските, които следва да бъдат присъдени на ответника „С” Е. , обаче, не са в размер на сумата 2 299 лв., отразена в списъка по чл. 80 ГПК, а само в размер на сумата 199 лв. - платена държавна такса за подаването на въззивна жалба. Що се отнася до сумата за адвокатски възнаграждения, посочена в приложените по делото договори за правна помощ /цитирани в списъка по чл. 80 ГПК/, доколкото липсват данни да е преведена по банковата сметка на пълномощника /в какъвто смисъл е уговорката в договорите за правна помощ/, не може да се счете, че същата представлява „заплатено” адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК и следва да бъде включена в разноските.

 

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 142 от 01.09.2008 г. по в. гр. д. № 91/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 91/2008 г. на Пловдивски апелативен съд по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 134 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Е” А. , гр. С., ул. ”И” № 16 да заплати на „С” Е. , гр. С., бул. „А” № 1* ет. 5, офис 52 разноски по делото в размер на сумата 199 /сто деветдесет и девет/ лева.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: