3 Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, .25 февруари , 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Галина Захарова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1883/2014 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. В. Г. А., понастоящем в затвора [населено място], лично и чрез неговия защитник – адвокат В. Т., против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 221/2014 г. Твърди се в жалбата и представеното допълнително уточнение от 18.02.2015 г., както и от изричното изявление в съдебно заседание единствено, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се иска намаляване на размера му. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 213/29.10.2014 г., Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 72/25.07.2014 г. 22.01.2014 г., постановена нохд № 253/2014 г., на Великотърновския окръжен съд, с която подс. В. Г. А., е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а” и „б” НК и при условията на чл. 58а НК му е определено наказание от шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затвор. Зачел е предварителното му задържане, присъдил е направените по делото разноски и се е разпоредил с веществените доказателства. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по същество се свеждат до твърдения за неотчитане в достатъчна степен на смекчаващите вината обстоятелства и от там за явна несправедливост на наказанието. Санкцията по вид и размер, така както е определена от решаващия съд и потвърдени от въззивният съд, е напълно справедлива. Последният съд законосъобразно не се е съгласил със възраженията пред него, относно индивидуализацията на наказанието по размер и искането за приложение на чл. 55 НК. И според настоящата съдебна инстанция, при определянето му са били отчетени в пълна степен, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и именно за това са в посочения размер от шест години лишаване от свобода. Спазени са били точно правилата на чл. 58а НК и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. В тази връзка от една страна, точно са били преценени изключително високата степен на обществена опасност на дееца – множество предходни осъждания, във връзка с които е търпял ефективни наказания „лишаване от свобода”, включително и за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1 НК, което говори за трайно изградени престъпни навици в подсъдимия, незачитане на телесната неприкосновеност и лични права и упорито нежелание да спазва установения в страната правов ред, а от друга – самопризнанието и разкаянието, както и незавидния социален статус. Ето защо, касационната жалба се явява неоснователна. Опреденото по размер наказание при условията на чл. 54 и 58а НК, е справедливо, съобразено с данните за деянието и личността на дееца, със всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи и смекчаващи вината му, с целите на чл. 36 НК. Несъстоятелни са доводите, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени психическото му заболяване и здравословно състояние и че са налице условията на чл. 55 НК Същите са били предмет на обсъждане в мотивите на второинстанционният съд и с основание отхвърлени, като са изложени подробни съображения на стр. 11 от мотивите, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. С оглед на всичко изложено, жалбата като неоснователна следва да бъдат отхвърлена, а въззивното решение оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 213/29.10.2014 г., постановено внохд № 221/2014 г., на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Председател: Членове: