Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София, 26.09.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. №603/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №59/07.11.17 г.,постановена от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по Н.Д. 678/17 г., подсъдимият С. Л. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 А,ал.1,б.Б вр.чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342, ал.1 НК и вр.чл.58 А,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.343 Г НК деецът е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Тази присъда е потвърдена с решение №86/26.03.18 г., постановено от АС-Пловдив /ПАС/, НО,3 състав по В.Н.Д.13/18 г. Срещу съдебния акт на въззивната инстанция е постъпила жалба от частния обвинител Ц. Р.-Р. чрез нейния повереник, с релевирани оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция, с определяне на параметрите по материалния закон в рамките на тези по обвинителен акт, в каквато връзка да се дадат указания и за постановяване на дължимо наказание. Постъпила е жалба и от подсъдимия чрез неговия защитник, в която се атакува несправедливостта на наложеното наказание лишаване от право на управление на МПС. Иска се ВКС да измени атакуваното решение и да намали посоченото наказание. В съдебно заседание пред ВКС частната обвинителка, редовно призована,не се явява. Не се явява и упълномощеният от нея повереник, който депозира становище с поддържане на касационната жалба и искането по нея. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник настоява собствената им касационна жалба да бъде уважена, като ВКС се произнесе и по зачитане на времето,през което С. е бил лишен от право да управлява МПС чрез отнемане на контролния му талон. Предлага се жалбата на частната обвинителка да се счете за неоснователна. Представителят на ВКП счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и изложените в тях доводи и като съобрази становищата на страните в съдебно заседание, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното: ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНОТО ОБВИНЕНИЕ: Видно от съдържанието на същата и депозираното пред ВКС писмено становище, се оспорва доказателствената преценка на решаващите съдилища с предоверяване на обясненията на подсъдимия, относно приетото в квалификационен план обстоятелство, очертано като оказване помощ на пострадалия. Оттук се прави извод за неправилно приложение на материалния закон с реализиране на привилегирования текст по чл.343 А НК. За да отговори на въздигнатите доводи, върховната съдебна инстанция по наказателни дела преди всичко трябва да отбележи диференцираната процедура, по която е протекло делото пред първостепенния съд. Материалите по делото установяват, че е приложено производството по съкратено съдебно следствие в неговия втори вариант-чл.371,т.2 и сл. НПК. Иначе казано, подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тях. ПзОС от своя страна е разкрил, че събраните в хода на досъдебното производство материали потвърждават процесуалното самопризнание и е допуснал делото да се разгледа в обсъжданата процедура. Сред посочените от представителя на държавното обвинение фактически положения в обстоятелствената част на обвинителния инструмент изрично е отбелязано: „С. веднага слязъл и отишъл при падналия човек,за да види какво му е състоянието и да му помогне, за да не го удари друга кола, понеже лежал на пътя. С. успял да издърпа пострадалия извън пътното платно. В същия момент спрял друг лек автомобил, от който жена попитала дали има нужда от помощ. Понеже обвиняемият нямал телефон в него, помолил да се обади на полицията и на бърза помощ,защото човекът бил зле........След проведено кратко лечение на 15.12.16 г. М. Р. починал.” Тези факти са признати от дееца и предвид процедурата, тяхното извеждане не подлежи на задълбочена мотивна доказателствена преценка, както се изисква в жалбата на частната обвинителка. Такъв подход би бил задължителен за експлоатиране, при положение че е било проведено пълноценно съдебно следствие и първата инстанция пряко и непосредствено пред себе си е събирала и проверявала доказателствен материал. Нарочно позоваване на депозиран такъв на досъдебното производство, все едно доказателствата са набавяни пред решаващия съд, е процедурно неиздържано. В този смисъл оплакването за допускане на процесуално нарушение при доверяване на признанията на подсъдимия за сметка на показанията на свидетел и вещи лица, в контекста на обсъжданото по-горе обстоятелство за реализирано от С. поведение спрямо пострадалия след катастрофата, не следва да бъде споделено. В светлината на последното казано трябва да се отговори освен това,че правилно ПзОС е преценил,че действията на подсъдимия представляват оказване на помощ на живо лице и е приложена разпоредбата на чл.343 А НК. В тази насока са изразени съответни съображения от ПАС и ВКС не намира за нужно да ги повтаря. Необяснимо впрочем, предвид релевантната за разглеждане на делото пред ВКС фактология, изложена от самото държавно обвинение в обвинителния акт, последното само не е квалифицирало престъплението по чл.343 А, а по чл.343 НК. Отделен е въпросът,който не се повдига от никоя страна, че първата инстанция е пропуснала да се произнесе с диспозитив по първоначално повдигнатото с обвинителния акт обвинение, признавайки подсъдимия за виновен по по-леко наказуемо такова. Този пропуск не е отстранен и от въззивния съд, но в крайна сметка волята на съда е ясна. Казано обобщено, несъстоятелен е и доводът за нарушение на материалния закон, изискващо отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Единственото оплакване по нея е свързано с явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС. Прави впечатление, че в своите мотиви ПзОС не е взел никакво отношение относно извода си за дълготрайността на обсъжданото наказание за срок от две години /при определено лишаване от свобода за срок от една година/. ПАС от своя страна е изписал мотивировка, но тя е по-скоро в отговор на доводите в жалбата на частното обвинение защо не се налага увеличаване на дълготрайността на лишаването от право. Прието е всъщност, че С. не е системен нарушител на ЗДП и не може да бъде хиперболизирана неговата лична обществена опасност- съображение, с което тази инстанция се солидаризира. Вярно е обаче изтъкнатото в жалбата на касатора и заявено от защитника в открито съдебно заседание пред ВКС- никой от решаващите съдилища не е зачел приноса на самия пострадал за настъпване на вредоносното деяние. Воденото от Р. ППС с животинска тяга не е било сигнализирано по съответния начин за движение през нощта /деянието е настъпило вече в тъмната част на денонощието/, което е намалило способността на С. да го възприеме адекватно. По този начин потърпевшият е допринесъл за станалото ПТП и това му поведение трябва да намери отражение върху дължимото за налагане наказание лишаване от право на управление на МПС за подсъдимия, тъй като указва на още по-ниска негова степен на обществена опасност. Ето защо наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК. То следва да бъде намалено на една година,в какъвто смисъл да бъде коригирано решението на ПАС. Що се касае до отправеното в съдебно заседание възражение за необходимостта да бъде зачетено наказанието лишаване от право, тъй като С. реално е бил лишен от възможността да го упражнява по административен ред, доколкото след катастрофата е взет неговият личен контролен талон, е нужно да се заяви следното: Този въпрос се повдига за първи път в производството. В диспозитива на съдебния акт на ПзОС е постановено лишаването от право да се търпи след влизане на присъдата в сила. Липсва произнасяне по реда на чл.59,ал.4 НК както в присъдата на ПзОС, така и в решението на ПАС. Защитата никога не е възразявала срещу това. И доколкото с оглед изтъкнатия пред ВКС довод се изискват фактологически изводи, каквито до момента не са правени /съгласно приложеното на л.26 от ДП ксерокопие на акт за установяване на административно нарушение, е иззет някакъв контролен талон, за който не е ясно какъв е, нито пък дали впоследствие е върнат/, този съд не може за първи път да вземе отношение със своя акт. Няма пречка обаче при изпълнение на наказанието, произнасянето по чл.59 НК да бъде реализирано от прокурора по силата на чл.417 НПК, ако са налице условията за това. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 86/26.03.18. г.,постановено от АС-Пловдив, НО, 3 състав по В.Н.Д.13/18 г.в частта, в която е потвърдена присъда №59/07.11.17 г., постановена от ОС-Пазарджик по Н.Д.678/17 г. относно наложеното на подсъдимия С. Л. С. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С. Л. С. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години на ЕДНА ГОДИНА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/