Р Е Ш Е Н И Е № 60193 София, 29.12.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Жанина Начева Членове: 1. Теодора Стамболова 2. Бисер Троянов при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 916 за 2021 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. П. С. против въззивно решение № 264 от 21.07.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1427/ 2020 г., по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІ.въззивен състав. В касационната жалба, изготвена от адвокат М. Т., се сочат основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК с доводи за некомпетентност на органа провел първоначалния разпит на пострадалия в досъдебното производство, чийто показания са част от доказателствения обем по делото, за липса на съдебни мотиви защо са кредитирани показанията на свид. Д. от досъдебното производство, вместо дадените от нея пред първоинстанционния съд и за липса на отговор по възраженията на защитата спрямо приетата техническа експертиза. Наказанието е оценено като явно несправедливо на продължилия тригодишен наказателен процес при отсъствие на особени пречки за по-ранното му приключване. Касаторът прави алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или за намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. П. С. не взема становище. Неговият служебен защитник адвокат М. Т. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подновява исканията си за намаляване на наказанието или за връщане на делото за повторно разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което пледира да бъде оставено в сила. Излага становище, че претендираните от жалбоподателя процесуални нарушения не са допуснати, а наказанието е справедливо определено и в разумен срок. Подсъдимият Р. Н. Г. и неговият защитник адвокат Ю. Н. не изразяват становище в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С въззивно решение № 264 от 21.07.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1427/ 2020 г. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, VІІ.въззивен състав потвърдил присъда № 83 от 06.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 1504/ 2019 г. от Софийския градски съд, с която подсъдимите В. П. С. и подсъд. Р. Н. Г. били признати за виновни в това, че на 18.12.2018 г., около 23:30 ч, в [населено място], в апартамент на [улица], № *, ет. *, като съизвършители, отнели чужди движими вещи (банкноти и златен синджир), на обща стойност 782,00 лв, от владението на П. М. Т., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила и заплашване, и грабежът е извършен при условията на опасен рецидив за подсъд. С., поради което и на основание чл.199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК на подсъд. С. било наложено наказание от пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, а за извършеното от подсъд. Г. престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК било наложено наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В тежест на двамата подсъдими били възложени разноските по делото. Първостепенният съд привел в изпълнение, на основание чл. 68 от НК, общото най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, определено на подсъдимия В. П. С. измежду наказанията му по н.о.х.д. № 10245/ 2011 г. и по н.о.х.д. № И-2071/ 2010 г. – и двете по описа на Софийски районен съд, за чието изтърпяване определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. и „в“ от ЗИНЗС. Подсъдимият Р. Н. Г. не е обжалвал пред въззивната инстанция така постановената първоинстанционна присъда и не се е присъединил към въззивната жалба на подсъд. В. П. С.. Затова предмет на касационна проверка е само въззивното решение в частта, с която жалбоподателят С. е осъден за грабеж при опасен рецидив. Касационната жалба на подсъдимия В. П. С. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, срещу акт подлежащ на касационна проверка и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. 1. Касаторът поставя отново за проверка основателността на възражението за некомпетентен орган, провел първоначалния разпит на пострадалия П. Т. (протокол, л. 8-9 от д.п.). Аргументирани и правилни отговори са изложени в първоинстанционните мотиви и във въззивното решение. Възражението се приема за неоснователно. Разпитът на пострадалия Т. се е състоял на 19.12.2018 г., през деня, след като предишната нощ е уведомил гласно полицейските органи (чрез системата на № 112) и е подал писмено съобщение за извършеното спрямо него престъпление. Разпитът е проведен от полицейски инспектор при 03 РУ-СДВР, на основание чл. 52, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 3, чл. 212, ал. 2, чл. 117 и чл. 139 от НПК – всички с привръзка помежду им, както е отбелязано в протокола. Процесуалното действие е извършено в условията на неотложност и е поставило началото на досъдебното производство, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, защото по същество е извършено първото действие по разследването (разпит на свидетел) и незабавното му извършване е било единствената възможност за събиране и запазване на доказателства – факти за извършения часове преди това грабеж. Преценката за неотложна обстановка, както и дали да проведе конкретно процесуално-следствено действие, принадлежи на органа, върху който тежи законовото задължение за това и е част от неговата служба. Полицейският орган (различен от разследващ полицай) може да се яви разследващ орган ad hoc за конкретна ситуация на време, място и обстановка, а правилността на извършената преценка не подлежи на съдебен контрол. В случаите на нарушаване на служебните задължения при провеждане на неотложното действие или при неправилна преценка на предпоставките, които го налагат, процесуалното действие може да бъде повторно извършено (ако това е възможно) от компетентния за това орган по общото правило на чл. 194, ал. 1 – 3 от НПК. Ето защо последващата преценка за законосъобразност и правилност принадлежи на прокурора, защото той е органът упражняващ функциите по ръководство и контрол на разследването в тази фаза от наказателния процес. Последваща съдебна преценка може да се направи едва в хода на съдебното производство и то поради нарушаване на процесуалните права на страните по делото, което да е породило основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК за допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение. В конкретния случай проведеният от полицейския служител-инспектор в РУП към СДВР разпит на свидетел не е извършен в нарушение на процесуалните изисквания, а протоколът от разпита е бил надлежно докладван като поставил начало на образуваното по чл. 212, ал. 2 от НПК досъдебно производство. Последващите процесуални действия по делото са извършени от разследващ полицай. С проведения разпит на пострадалия не са нарушени правата на подсъдимия В. С. като обвиняем на досъдебното производство, нито пт сетне участието му в съдебната фаза от процеса. Упражнената при грабежа физическа принуда над пострадалия Т., няколко часа преди неговия разпит, не е оставила по лицето и тялото му значими следи, за да бъдат предприети допълнителни действия за освидетелстване с участието на лекар. Обратното би било задължително за правилното провеждане на наказателното разследване и за ранното доказване на факти от обективната действителност, което допълнително би представило разпитът за несъмнено необходим. Касационният съдебен състав констатира, че неправилно в основанието за провеждане на разпита на свид. Т. от полицейския инспектор е посочена алинея 3 на чл. 194, вместо ал. 4, но това нарушение не се приема за съществено да опорочи изготвения протокол, защото длъжността на органа е отразена коректно (с препратка и към полицейски орган по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 3 от НПК) и не буди съмнение за действително упражнените по чл. 194, ал. 4 от НПК правомощия. Посочените в касационната жалба съмнения, че в нощта на 18 срещу 19 декември 2018 г. в 03 РУ-СДВР не е било възможно да отсъства разследващ полицай, за да се заеме с разпита на пострадалия вместо полицейския инспектор, не се явява правен аргумент за отхвърляне годността на първоначалните показания на пострадалия от грабежа, нито да обезсмисли неотложността на ситуацията. Възражението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно. Затова не налага отмяна на въззивния съдебен акт с връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат изключени от доказателствената маса приобщените по реда на чл. 281 от НПК първоначални показания на свидетеля П. Т.. 2. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че с въззивното решение не са изложени мотиви защо са кредитирани показанията на свид. Теодора Д. от досъдебното производство, вместо тези от съдебната фаза. Съображения за предпочитанието на апелативния съдебен състав спрямо първоначалните показания на свидетелката са изложени на л. 10-11 от въззивното решение (л. 121-122 от в.н.о.х.д.). Свидетелката е била очевидец на престъплението, защото е била потърсена от пострадалия по интернет за сексуални услуги, но докато двамата още били в апартамента тя уведомила подсъдимите по телефона. Пред съда свидетелката Д. съществено променила показанията си в насока да омаловажи деянието на повиканите подсъдими и да пресъздаде несъществуващ по делото повод за изненадващото им появяване и присъствие в жилището. 3. Възражението за липсата на отговор по приетата в хода на въззивното следствие техническа експертиза не подлежи на разглеждане по касационен ред, защото е обвързано с преценката за достоверност на показанията на свид. Т.. Защитата не е оспорвала приемането на техническата експертиза, нито пълнотата и обосноваността на експертното заключение, а е насочила упрека към това дали на пострадалия са били давани инструкции по време на телефонната връзка с номер 112 и дали това е повлияло върху правотата на неговите показания. Възражението оспорва обосноваността на доказателствения анализ, каквото законово основание не е сред предвидените в чл. 348 от НПК, поради което не може да бъде разгледано в касационното производство. 4. Доводът за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не е проявен по делото. На подсъд. С. е наложено наказание от пет години лишаване от свобода, а предишните му осъждания препятстват правната възможност за отлагане на новото наказание. Наведеният в касационната жалба аргумент за продължителност на процеса е несъстоятелен да породи занижаване на санкцията. Действително подсъдимият С. не е ставал причина за отлагане на производството по делото, както се твърди в жалбата. Но съдебното производство се е движело с нормални темпове за характера на повдигнатото обвинение и конкретната му фактическа и правна тежест. Първоинстанционното производство е проведено в три съдебни заседания – разпоредително заседание и още две, в които е даден ход на съдебното следствие, разпитан е пострадалият, а на третото е разпитана свид. Д. и са изслушани съдебните прения. Други три с.з. са били провалени поради неявяване на подсъд. Г. и нередовна процедура по призоваване на свид. Д.. Въззивното производство също е приключено в обичаен срок – в три съдебни заседания, на които е даден ход на въззивно следствие с назначаване на техническа експертиза, изслушване на вещото лице и положени усилия да бъде призован пострадалият за повторен разпит. Първото заседание е било провалено, поради нередовна процедура по призоваване на двамата подсъдими. При така изложените обстоятелства касационният съд намира, че подсъд. В. С. не е изпитвал за необичайно продължителен период от време неудобствата на наказателния процес, за да бъде компенсиран с привилегирования институт на чл. 55 от НК, при отсъствие на законовите предпоставки за неговото приложение. Искането от касационната жалба за намаляване на наказанието като явно несправедливо не подлежи на удовлетворение. Касационната жалба на подсъдимия В. П. С. като неоснователна следва да бъде оставена без правни последици. Обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 264 от 21.07.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1427/ 2020 г., по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІ.въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.