Р Е Ш Е Н И Е №152 [населено място], 11.06.2025 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Анна Ненова Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 681 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С подадена касационна жалба С. С. С. обжалва решение № 10018 от 01.06.2023г. по в.гр.д. № 3253/2023г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено частично и е потвърдено частично решение от 08.12.2017г. по гр.д. № 317/2016г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от нея срещу „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за разликата над 84 000 лева до пълните претендирани 200 000 лева, със законната лихва от 22.06.2014г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение е за претърпените от С. С. С. неимуществени вреди от смъртта на С. С. С., неин син, настъпила при пътнотранспортно произшествие от 22.06.2014г. Според касатора въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Приетото като дължимо базово обезщетение е занижено. От въззивния съд не е била съобразена обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чийто промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Определеният размер на обезщетението (120 000 лева) е в размер, присъждан преди повече от 8-10 години. С касационна жалба В. М. Г. обжалва решението на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска му по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) срещу застрахователното дружество изцяло. Претендираното от този касатор обезщетение е в размер на 200 000 лева, със законната лихва от 22.06.2014г., и е за претърпените неимуществени вреди от смъртта на С. С. С., когото той е отглеждал като свое дете. Съгласно изложеното в касационната жалба неправилно (в нарушение на закона) е била отречена материалната му легитимация по делото. В Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС много ясно е посочено, че отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го спадат към групата на лицата, които имат право на обезщетение, ако докажат съществуването на характерните за този вид родство отношения. Самият факт, че едно пълнолетно лице отглежда и възпитава едно малолетно дете от самото му раждане и го счита за свое, създава отношения, които са идентични с отношенията между родител и биологично дете. От доказателствата по делото се установява, че С. и В. са се възприемали като баща и син и като такива са ги възприемали и околните. Не е необходимо, съгласно тълкувателното решение, а и съдебната практика преди постановяването му, да са били предприемани процедури по осиновяване или установяване на произход. Изложените от касаторите оплаквания се поддържат в проведеното пред Върховния касационен съд открито съдебно заседание. Иска се решението на Апелативен съд – София да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълните поддържани размери, със законните лихви. От насрещната страна по жалбите „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Не е давано становище и в хода на касационното производство. С определение № 2605 от 10.10.2024г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е допуснато касационно обжалване по подадената от С. С. С. касационна жалба по въпроса дали при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът следва да съобразява измененията в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при отчитане на конкретната икономическа обстановка като критерий при прилагането на чл. 52 от ЗЗД. Констатирана е необходимост да бъде проверено съответствието на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, съдържаща се в решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50021 от 09.03.2023г. по т.д. № 1476/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Допуснато е касационно обжалване и въз основа на касационната жалба на В. М. Г. по въпроса дали започната процедура по осиновяване/припознаване или поне намерение на отглеждащия да я инициира е предпоставка за възникване на право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане на отглеждано, но неосиновено/неприпознато дете в полза на отглеждащия го. Допуснатото разглеждане на касационната жалба е също на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение в обжалваната част със задължителната практика на Върховния касационен съд (ППВС № 5/1969г., Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС), както и практиката на този съд, обективирана в решение № 227 от 09.02.2017г. по т.д. № 53676/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 309 от 30.01.2019г. по т.д. № 2843/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че към 22.06.2014г. „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, частно дружество с ограничена отговорност с регистрация в Република Кипър, действащо на територията на страната чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно товарен автомобил „Мерцедес“, модел “Спринтер“, с ДК [рег.номер на МПС] . На същата дата, около 19.00 часа, на черен път в землището на [населено място], област П., в района на гробищния парк, по причина на виновно противоправно поведение на водача на автомобила „Мерцедес“ П. Ц. Г., застраховано лице, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е бил прегазен и е починал С. С. С., на 8 години. В нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 94,ал. 1 и ал. 2 от ППЗДвП водачът не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и не подсигурил лице, което да му сигнализира за опасности, след като не е имал възможност да наблюдава непрекъснато превозното средство. Обстоятелствата относно вината и противоправното поведение на П. Ц. Г. са били приети за установени въз основа на влязлата в сила присъда № 16 от 13.02.2015г. по н.о.х.д. № 1000/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен. С нея водачът е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК (чл. 300 от ГПК). Пострадалото дете е било син на С. С. С. (тя е имала още две деца), както и е било отглеждано, заедно с другите деца, от В. М. Г., с когото майката съжителствала фактически, от тяхното раждане. В. М. Г. не е възразявал, че е биологичен баща на децата, но не ги е припознавал, нито осиновявал. Не е имал намерение да го прави, нито е предприел действия за това. За справедлив размер на обезщетението за С. С. С. от въззивния съд е била приета сумата от 120 000 лева (при 100 000 лева прието обезщетение от първоинстанционния съд). Същевременно е бил определен процент на съпричиняване от 30% от страна на майката поради неупражнен родителски надзор върху детето. Според въззивния съд като се криел в храстите преди потегляне на товарния автомобил, С. се качил на теглича заедно с друго дете (негов по-голям брат), захванали се за дръжката на дясната врата и приклекнали, без да могат да бъдат забелязани от водача (нарушение на чл. 137, т. 1, пр. 2 от ЗДвП). По време на движението на автомобила на заден ход (около 150-200 метра) децата издърпали дръжката на задната дясна врата, изпаднали на платното, при което и настъпило притискане на главата и гръдния кош на С. от задното дясно ходово колело на автомобила. Поради настъпилата съчетана механична травма С. С. С. починал за минути. Другото дете имало само охлузвания. За дължима е била приета лихва за забава от 22.06.2014г. Изцяло са били възприети изводите на първоинстанционния съд, че при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпване на увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане като негова функция, следователно С. С. С. има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта до датата на окончателното плащане. Съставът на Апелативен съд – София е приел, че В. М. Г. не е активно легитимиран да търси обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Той не е имал намерение да припознае или осинови С., нито е предприел действия за това, поради което не е от лицата, посочени в ППВС № 5/1969г. При позоваване на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е приел още, че не е налице легитимация и съгласно постановките на това тълкувателно решение. Присъждането на обезщетение в такъв случай е по изключение, когато е създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт се търпят продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, а по делото такива обстоятелства не са установени. Фактическите изводи на въззивния съд в решението му са били изградени въз основа на събраните по делото в първоинстанционното производство писмени доказателства, от които присъдата на наказателния съд, и разпит на свидетели. В мотивите към присъдата е бил описан конкретният механизъм на пътния инцидент, включително поведението на пострадалия С. С. С. и неговите родители. В. М. Г. е пътувал в товарния автомобил „Мерцедес“, а майката С. С. С. е била в относителна близост до мястото на произшествието. Позицията на детето в задната част на буса била забелязана от съсед (К. Ф.), който сигнализирал майката, но нямало реакция. Тези обстоятелства са били отчетени от наказателния съд като такива от значение за степента на вината на водача П. Ц. Г. и индивидуализация на отговорността (смекчаващо вината обстоятелство). Като свидетели пред Софийски градски съд са били разпитани С. И. Стохитчану, съсед, и А. С. С., сестра на С. (за болките и страданията на ищците от смъртта на С. С. С.), както и П. Ц. Г. за обстоятелствата относно пътния инцидент. Водачът на товарния автомобил не е отрекъл посочените в мотивите към присъдата на наказателния съд обстоятелства. Свидетелите Стохитчану и С. са дали показания, че С. и В. живея на семейни начала от 2000 година и са отглеждали децата си. След смъртта на С. настъпила коренна промяна. Те станали умислени, угрижени, плачели, състарили се. Преместили се в друга къща, тъй като не искали да живеят в старото жилище, където детето се е родило и е расло. Здравословното състояние на С. се влошило. Имала високо кръвно. Допълнително във въззивното производство е била изслушана съдебна психиатрична експертиза за психическото състояние на ищците след смъртта на С. С. С.. Съгласно тази експертиза се е касаело до много тежка психотравма, довела до разстройство в адаптацията – остра стресова реакция. Невротичната симптоматика при С. и В. била компенсирана, но психологическата им травма следствие на инцидента е с траен и необратим характер и преживяванията са останали актуални. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване: С § 27 от ПЗР на КЗ (отм.) и чл. 266 от КЗ (отм.) са въведени минимални застрахователни суми относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За минималните размери на тези суми е предвидено, че се осъвременяват (§ 4, ал. 3 от ДР на КЗ (отм.)). С разпоредбите е транспонирана Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия) и предвидените в член 9 от директивата минимални суми за телесни увреждания или имуществени вреди. Целта е да се предвиди, че минималното покритие на застраховката няма да се обезцени във времето (т. 13 от съображенията към директивата). От посочените разпоредби на КЗ (отм.) и директивата следва, че конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя като ориентир за конкретната икономическа конюнктура в страната са обстоятелства относими към определяния размера на обезщетението за неимуществените вреди в хипотеза на предявен иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Макар да не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, нивата на застрахователно покритие и обществено-икономическите условия следва да бъдат отчитани, за да се осигури адекватен стойностен еквивалент на вредите. В този смисъл относно приложението на § 27 от ПЗР на КЗ (отм.) и чл. 266 от КЗ (отм.), а и на аналогичната разпоредба на чл. 492 от КЗ, във връзка с чл. 52 от ЗЗД са решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50021 от 09.03.2023г. по т.д. № 1476/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. В Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС като обща постановка е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, който в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказано особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите към тълкувателното решение относно Постановление № 5 от 24.11.1969г. е посочено, че с него е признато право на обезщетение на отглеждано, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, обосновано със съдържанието на съществувалите житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичния родител и дете, и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. В сходен смисъл е и казуалната практика на ВКС (решение № 309 от 30.01.2019г. по т.д. № 2843/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Допълнително, съгласно тази практика, липсата на намерение да се инициира процедура по осиновяване не е решаваща за присъждането на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД (решение № 227 от 09.02.2017г. по т.д. № 53676/2015г. на ВКС, ТК, І т.о.). Аналогично не би било решаващо и намерението на отглеждащия детето да бъде припознато. По основателността на касационната жалба: С оглед практиката на Върховния касационен съд по приложението на § 27 от ПЗР на КЗ (отм.) и чл. 266 от КЗ (отм.) касационната жалба на С. С. С. е частично основателна. При присъждани в решения на ВКС обезщетения на родител за смърт на дете в ранна възраст при ПТП от 2009г. в размер на поне 120 000 лева (решение № 157 от 28.11.2014г. по т.д. № 3040/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.) и сходни с настоящото дело обстоятелства, приетият от въззивния съд такъв базов размер на обезщетението е занижен. Съгласно § 27 от ПЗР на КЗ (отм.) и чл. 266 от КЗ (отм.) до 01.01.2010г. и преди това, както и след 11.06.2012г. са определяни увеличаващи се минимални застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесни увреждания или смърт. За едно събитие до 01.01.2010г. предвидените минимални застрахователни суми са били 700 000 лева, а след 2012г. и към 2014г. – 2 000 000 лева. Регистрирал се е и нарастващ индекс на цените (инфлацията в страната). Съгласно данните на Националния статистически институт, индексът на потребителските цени за месец юни 2014г. спрямо месец юни 2009г. е 108. 5, т.е. инфлацията е 8. 5%. Така присъжданото за случая базово обезщетение не би могло да е по-малко от 130 000 лева. Оплакванията на С. С. С., че от въззивния съд не е била съобразена обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чийто промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са основателни. Въззивното решение в частта на определеното за базово обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на при пътнотранспортното произшествие от 22.06.2014г. е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния закон и е неправилно (чл. 281 от ГПК). За С. С. С. са безспорно установени силни морални страдания от нелепата и внезапна смърт на починалото й осемгодишно дете, към което тя е изпитвала обич и привързаност. Преживяна е била много тежка психотравма с траен и необратим характер. Това е по отношение и на въззивното решение в частта, в която искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на В. М. Г. е бил отхвърлен изцяло. По делото безспорно се установява, че той е отглеждал и възпитавал С. С. С. от неговото раждане до момента на смъртта му в семейна среда с майката. Възприемал е детето като свое, а за детето касаторът е бил неговият баща. Отношенията им са били като на баща и син – на обич и привързаност, в рамките на установеното с майката фактическо съжителство. След смъртта на детето В. М. Г. е страдал наравно с майката. Психологическата му травма от инцидента също е била с траен и необратим характер. За двамата касатори животът е бил променен. Липсата на предприети действия по осиновяване или припознаване на детето или намерение на В. М. Г. за такива действия не може да бъде приета за причина да му бъде отказано обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за неимуществени вреди при смъртта на С. С. С.. Такова обезщетение е било дължимо, в базов размер, равен на този на майката (130 000 лева). Тези базови размери на обезщетенията подлежат на намаляване поради установения принос на пострадалото дете за пътния инцидент и неупражнения от страна на касаторите надзор върху детето. Съгласно чл. чл. 137, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на пътниците е забранено да стоят на стъпалата на превозното средство или други опасни места. Въпреки това починалото дете се е качило на теглича на товарният автомобил „Мерцедес“ по време на движението му, в автомобила е пътувал В. М. Г., под чийто непосредствен надзор е било детето, а майката е била в относителна близост и не е реагирала на поведението на детето. Процентът на съпричиняване е поне 30%, така както той е бил определен от въззивния съд, без да е оспорван от застрахователя в касационното производство като занижен. Касаторите възразяват, че по делото не са събрани доказателства за такова поведение на детето, а и на самите тях. Такива обстоятелства, според тях, следват единствено от мотивите на присъдата на наказателния съд, което не е достатъчно. Действително по аргумент от чл. 300 от ГПК мотивите на постановената присъда не обвързват гражданския съд относно възприето съпричиняване, щом поведението на пострадалия не е част от състава на престъплението, за което е било повдигнато и поддържано обвинение, съответно постановена присъдата. За съда по гражданското дело са задължителни констатациите на осъдителната присъда, които се отнасят до дееца и елементите на престъпния състав. В случая обаче посочените в мотивите на наказателния съд обстоятелства относно поведението на починалото дете и неговите родители не са опровергани при разпита на виновния водач като свидетел по делото, нито се опровергават от други факти и доказателства. Същевременно не се установява (нито твърди) друга, различна фактическа обстановка, при която е настъпил инцидентът. По-конкретно по каква друга причина починалото дете, и то в присъствието на С. С. С. и В. М. Г., се е оказало изпаднало на платното за движение на товарния автомобил „Мерцедес“ и притиснато от движещия на заден ход автомобил. С оглед изложеното, спорът по делото, се разрешава по същество от касационната инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК). Въззивното решение в частта на отхвърления иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на С. С. С. за сума на обезщетението над 84 000 лева до 91 000 лева следва да бъде отменено и присъдени допълнително 7 000 лева (или общо 91 000 лева обезщетение). Сума от 91 000 лева следва да бъде присъдена и на В. М. Г., в какъвто смисъл въззивното решение за отхвърляне на иска му по чл. 226, ал. 1 от КЗ се отмени. По делото не е спорна дължимостта на лихва за забава върху присъдените обезщетения от 22.06.2014г. до окончателното плащане и така тя се присъжда и от касационната инстанция. В хода на делото срещу ответното застрахователно дружество с регистрация в Кипър е открито производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност (несъстоятелност) и дружеството е обявено в несъстоятелност. Налице е издадена заповед и дадено разрешение от съдия при Областен съд – Никозия за възобновяване и продължаване на настоящото исково производство с предявени вземания срещу застрахователя. Решението за откриване на производство по несъстоятелност в държавата членка по произход се признава без никакви формалности в целия Европейски съюз и има същото действие в него от момента, в който поражда действието си в държавата членка, където е открито производството. Взаимното признаване на решението се разпростира и по отношение последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу индивидуалното предприятие (с изключение на посочените в чл. 292 от директивата). В този смисъл е процедирането по настоящото дело, съответно на чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО на Парламента и на Съвета от 25.11.2009г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ)). Настоящото решение следва да бъде признато и изпълнено от съда по несъстоятелността на ответното дружество съответно на общите правила на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съгласно съображение 26 от регламента, съдебните решения, постановени от съдилищата на държава членка следва да бъдат разглеждани като постановени в сезираната държава – членка. Разрешението е съответно и на съображение 129 от Директива 2009/138/ЕО. При процедура за ликвидация (несъстоятелност) претенциите на кредитори с местопребиваване в държава членка, различна от държавата членка по произход, следва да бъдат разглеждани по същия начин като равностойните претенции в държавата членка по произход без дискриминация въз основа на тяхната националност или местопребиваване. По разноските Въззивното решение в частта на разноските следва да бъде отменено и разноските по чл. 38 от ЗА за дължимо адвокатско възнаграждение, чл. 78, ал. 6 относно платените от бюджета на съда такси и разноски и чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се разпределят с оглед окончателния изход на делото. На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат С. С. Ч. следва да бъде присъдено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на С. С. С. и В. М. Г. в първоинстанционното производство от 6 424. 60 лева на база неоспорения присъден от първоинстанционния съд размер от 3 530 лева (претендирани 400 000 лева и присъдени 182 000 лева). Същото възнаграждение следва да бъде присъдено за въззивното производство, където касаторите - ищци са били представлявани от адвокати от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“. За касационното производство отново на адвокат С. С. Ч., единствено представлявал касаторите, следва да бъде присъдена сумата от 3 700 лева за процесуално представителство на касаторите (700 лева за С. С. С. и 3 000 лева за В. М. Г.), съответно на материалния интерес по делото, конкретно извършените от адвоката действия и фактическата и правна сложност на спора. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), при присъждане на възнаграждението за касационната инстанция настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Разноски в касационната производство на ответника не се установяват и не се присъждат. В първоинстанционното производство са приети дължими обезщетения за юрисконсулт от по 200 лева за защита по всеки от предявените искове, както и 80 лева разноски за свидетел, а във въззивното – по 270 лева разноски за юрисконсулт. С оглед изхода на делото в тежест на касаторите следва да бъдат присъдени по 277. 95 лева от разноските, съответно по 109 лева юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд, по 147. 15 лева възнаграждение във въззивното производство и по 21. 80 лева от разноските за свидетел. Върху присъдените суми на обезщетенията от общо 182 000 лева следва да бъде определена за плащане от дружеството ответник държавна такса от общо 11 230 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, за всички съдебни инстанции, съгласно чл. 1, чл. 18, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), или 7 280 лева за първоинстанционното производство, 1 960 лева за въззивното производство, 30 лева за допускане на касационното обжалване и 1 960 лева за разглеждане на касационната жалба. Касаторите - ищци са били освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Дължими са и 68. 25 лева от платените от бюджета на съда разноски за съдебна психологическа експертиза от общо 150 лева. Воден от горното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 10018 от 01.06.2023г. по в.гр.д. № 3253/2023г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено частично и е потвърдено частично решение от 08.12.2017г. по гр.д. № 317/2016г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от С. С. С. срещу „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за разликата от 84 000 лева до 91 000 лева, със законната лихва от 22.06.2014г. до окончателното плащане, като вместо това постановява: ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Витоша“, [улица], бл. Бизнес център Белисимо, ет. 2, ап. 22, да заплати на С. С. С., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [община], [улица], на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) допълнително сумата от 7 000 лева (седем хиляди лева), или общо 91 000 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на С. С. С., неин син, настъпила при пътнотранспортно произшествие от 22.06.2014г., със законната лихва за забава от 22.06.2014г. до окончателното плащане. ОТМЕНЯ решение № 10018 от 01.06.2023г. по в.гр.д. № 3253/2023г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение от 08.12.2017г. по гр.д. № 317/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от В. М. Г. срещу „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата от 91 000 лева, със законната лихва за забава от 22.06.2014г. до окончателното плащане, като вместо това постановява: ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Витоша“, [улица], бл. Бизнес център Белисимо, ет. 2, ап. 22, да заплати на В. М. Г., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [община], [улица], на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 91 000 лева (деветдесет и един хиляди лева), обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на С. С. С., когото е отглеждал, настъпила при пътнотранспортно произшествие от 22.06.2014г., със законната лихва за забава от 22.06.2014г. до окончателното плащане. ОТМЕНЯ решение № 10018 от 01.06.2023г. по в.гр.д. № 3253/2023г. на Апелативен съд – София в частта за разноските, като вместо това постановява: ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Витоша“, [улица], бл. Бизнес център Белисимо, ет. 2, ап. 22, да заплати на адвокат С. С. Ч., с адрес [населено място], [улица], етаж 4, сумата от 10 124. 60 лева (десет хиляди сто двадесет и четири лева и шестдесет стотинки) възнаграждение за осъществено процесуално представителство на С. С. С. и В. М. Г. в първоинстанционното и в касационното производство на основание чл. 38, ал. 1, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Витоша“, [улица], бл. Бизнес център Белисимо, ет. 2, ап. 22, да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ с [улица]. 60 лева (шест хиляди четиристотин двадесет и четири лева и шестдесет стотинки) възнаграждение за осъществено процесуално представителство на С. С. С. и В. М. Г. във въззивното производство на основание чл. 38, ал. 1, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Витоша“, [улица], бл. Бизнес център Белисимо, ет. 2, ап. 22, да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 11 230 лева (единадесет хиляди двеста и тридесет лева) държавна такса за първоинстанционното, въззивното и касационното производство, както и 68. 25 лева (шестдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) разноски за експертиза, направени от бюджета на съда. ОСЪЖДА С. С. С., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [община], [улица], да заплати на „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Витоша“, [улица], бл. Бизнес център Белисимо, ет. 2, ап. 22, сумата от 277. 95 лева (двеста седемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) разноски по делото в първоинстанционното и въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. ОСЪЖДА В. М. Г., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [община], [улица], да заплати на „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Витоша“, [улица], бл. Бизнес център Белисимо, ет. 2, ап. 22, сумата от 277. 95 лева (двеста седемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) разноски по делото в първоинстанционното и въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. ОСТАВЯ в сила решение № 10018 от 01.06.2023г. по в.гр.д. № 3253/2023г. на Апелативен съд – София в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.