Р Е Ш Е Н И Е № 51 С., 11.03.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4209 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295, ал.2 от ГПК. Предмет на делото са искове на [община] и “Пр. С.”-АД срещу множество физически лица за установяване собствеността на ищците върху реална част от недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от 2406 кв.м., УПИ ІІІ-1614 от кв.55 по ПУП на [населено място], с площ на реалната част от 2374кв.м., защрихована в жълто на скицата на лист №115 по гр.д.№1387/02г. на Варненския районен съд. Исковете се основават на обстоятелството, че през 1968г. върху имота е било построено общежитие, което е предоставено от държавата за стопанисване и управление на ОбНС Бяла и на бившето ДИ “Н. пр.” С., при равни права; през 2000г. за ½ ид.част от имота е съставен А. на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС, а другата ½ ид.част е включена в капитала на дружеството-ищец, което е правоприемник на ДФ “Пр.” С., създадена с имуществото на прекратеното държавно издателство “Н. пр.” С.. Ответниците са противопоставили права, произтичащи от възстановяване на собствеността върху спорния имот в стари реални граници с решение №0178 от 17.11.1993г. на ПК Бяла по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. С решение №77 от 09.03.2010г. по настоящото дело е прието, че за част от процесния имот е била налице пречката на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, поради застрояването и с общежитие. Тази част от имота по принцип би следвало да има статут на държавна собственост, съгласно чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ. В случая обаче, със заповед №4576/22.07.1964г. на председателя на ИК на ОНС В., издадена по реда на П. /отм./, земята е предоставена за стопанисване и управление при равни права на ОбНС Бяла и на ДИ “Н. пр.“ С., които съвместно са ползвали построеното върху нея общежитие. При отделянето на общинската собственост от държавната, ½ ид.част от общежитието и прилежащата площ са станали общинска собственост на основание §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, съответно – чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС, преди изменението с ДВ бр.101/04г. Другата ½ ид.част от имота, предоставена за стопанисване и управление на ДИ “Н. просвета” С., впоследствие е включена в имуществото на създадената на негово място ДФ “Пр.” С., а при преобразуването и в еднолично търговско дружество с държавно имущество е включена в капитала му, съгласно чл.17а от ЗППДОП /отм./. Като правоприемник на [фирма] [населено място], ищецът [фирма] е собственик на ½ ид.част от общежитието и прилежащата му площ. С отменителното решение по настоящото дело е допусната експертиза със задача да се изясни каква е застроената част на процесния имот, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съобразно чл.11, ал.3 от ППЗСПЗЗ и да се посочи дали има незастроена част, от която може да се обособи УПИ при спазване на техническите изисквания. От приетото по делото заключение се установява, че застроената площ на двуетажната масивна сграда е 330 кв.м., същата се състои от І етаж с 14 стаи, хол, коридор и баня и ІІ етаж с 16 стаи, коридор и баня. Съгласно Наредбата за размера на необходимата земя при изграждането на строителните обекти, приета с ПМС №41 от 23.11.1982г., общият размер на необходимата земя към сградата е 1200кв.м. Тази площ съответства на 28% плътност на застрояването, а според чл.28, ал.2 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, плътността на застрояването в случая следва да е между 20 и 50 %. Общата площ на процесния имот е 2374 кв.м., от които 1221 кв.м. са за образуване на УПИ към общежитието, а останалите 1153 кв.м. са достатъчни за обособяване на нов УПИ с лице от 40 кв.м., означено с жълт цвят на приложената скица. От тези данни следва, че застроената площ по чл.11, ал.3 от ППЗСПЗЗ, която не се възстановява на бившите собственици, в случая е 1221 кв.м. Това е частта от имота, заключена между буквите АБДЕА по скицата на вещото лице инж.Ц. Г. А., приложена към заключението от 11.05.2010г. по ч.гр.д.№3703/10г. на Варненския районен съд /съдебна поръчка/, която е неразделна част от настоящото решение. По линията на косвения съдебен контрол следва да се приеме, че по отношение на тази площ решението на ПК Бяла не произвежда правно действие поради наличието на пречка по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Тази част от имота е съсобствена при равни права на ищците по изложените по-горе съображения. За тази част исковете по чл.97, ал.1 от ЗС са основателни и следва да бъдат уважени. За другата част от спорния имот, с площ от 1153 кв.м., заключена между буквите БВГДБ на същата скица, решение №0178 от 17.11.1993г. на ПК Бяла произвежда правно действие, тази част от имота е възстановена на ответниците по реда на ЗСПЗЗ и върху нея ищците нямат права, затова в тази част исковете им следва да бъдат отхвърлени. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л. К. М., Н. С. В., С. Н. В., Й. Н. В., К. Ф. Ф., К. К. Я., Н. К. В., С. П. Н., К. П. В., К. С. Ч., Н. С. Л., Ж. С. К., С. Д. И., Д. Д. М., Н. Н. П., К. К. М., Л. К. С., П. К. Я. и М. И. Ф., че [фирма] и [община] са собственици при равни права върху следния недвижим имот: реална част от УПИ ІІІ-1614 от кв.55 по ПУП на [населено място], с площ на тази част от 1221 кв.м., заключена между буквите АБДЕА по скицата на вещото лице инж.Ц. Г. А., приложена към заключението от 11.05.2010г. по ч.гр.д.№3703/10г. на Варненския районен съд /съдебна поръчка/, която е неразделна част от настоящото решение, при граници на реалната част: път, УПИ І-баня, УПИ ХVІІІ-1613 и останалата част от УПИ ІІІ-1614. ОТХВЪРЛЯ исковете на [фирма] и [община] срещу Л. К. М., Н. С. В., С. Н. В., Й. Н. В., К. Ф. Ф., К. К. Я., Н. К. В., С. П. Н., К. П. В., К. С. Ч., Н. С. Л., Ж. С. К., С. Д. И., Д. Д. М., Н. Н. П., К. К. М., Л. К. С., П. К. Я. и М. И. Ф. за признаване за установено правото на собственост на ищците върху останалата реална част от УПИ ІІІ-1614 от кв.55 по ПУП на [населено място], с площ на тази част от 1153 кв.м., заключена между буквите БВГДБ на същата скица, при граници: път, УПИ ІІ-1607, УПИ ІV-1613 и собствената на ищците реална част от УПИ ІІІ-1614. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: