2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 521 София, 27.10.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията К. ч. гр.д.№ 390/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Б. И. М. от[населено място] срещу определение № 210 от 28.04.2010 год. по гр.д № 169/2010 год. на Окръжен съд[населено място], с което е потвърдено определение от 05.02.2010 год. на гр.д. № 960/2009 год. на Видинския районен съд , с което е върната въззивната жалба на Б. М. поради невнасяне на определената държавна такса в размер на 490 лв. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и делото да бъде върнато на Районен съд[населено място] за администриране на подадената въззивна жалба. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване с частна жалба съгласно изискванията на чл. 274,ал.3 във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Въз основа на него като правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК може да се уточни този относно дължимостта на държавна такса при спор за пълна имуществена отговорност от работника или служителя , който е ответник по иска. Частният жалбоподател сочи, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ , както и че решаването на въпроса е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото/ основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ . В подкрепа на основанието за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК е представено решение № 76/16.02.1995 год. по гр.д. №1442/1994 год. на ВС, ІІІ г.о. и определение от 08.11.1999 год. по гр.д. № 1434/2002 год. на С. . Ответникът по касационната частна жалба – „Т. „ АД,[населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване , така и по съществото на касационната частна жалба. Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о., приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгл.274,ал.3,т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност, обуславяща процесуалната й допустимост, с оглед въведената с ГПК / обн. в Д.в бр. 59/20.07.2007 год. / факултативност на касационното обжалване на определенията по чл. 274,ал.3 ГПК, за да бъде разгледана частната жалба по същество, следва да са изпълнени допълнителните изисквания на закона , посочени в разпоредбата на чл. 280,ал.1 ГПК. На първо място следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. На второ място следва да е налице и страната да е обосновала поне един от допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая повдигнатия от касатора - частен жалбоподател въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното определение. Въззивният съд е приел, че в производството по иска за пълната имуществена отговорност, ответницата – частна жалбоподателка, дължи плащане на държавна такса при обжалване на първоинстанцинното решение, доколкото съгл. чл. 83,ал.1,т.1 КТ от такси и разноски по делата се освобождават ищците, работници и служители по искове , произтичащи от трудови правоотношения. Посочил е че случая частната жалбподателка се явява ответник по иск ,произтичащ от пълна имуществена отговорност.Това виждане е обусловило разрешаването на конкретния процесуален спор с обжалваното определение. Не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото представените актове не представляват задължителна практика на ВКС. Освен това същите не са относими към повдигнатия правен въпрос , поради което не се обосновава и хипотезата на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Касационното обжалване обаче, следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК доколкото разпоредбата на чл. 83,ал.1,т.1 ГПК е нова , същата не възпроизвежда изцяло хипотезата на чл. 63,ал.1,б. „а” ГПК/ отм./, поради което досежно нейното точно прилагане, в това число и в съпоставка с други правни норми, липсва съдебна практика. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. По следните съображения :Съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите , независимо от тяхното процесуално качество на ищци или ответници. Същевременно следва да се приеме, че образуваното по иск за пълна имуществена отговорност по чл. 211КТ във вр. чл. 207,ал.2,т.1 КТ дело е трудово по своя характер. Последното е така, доколкото спорът произтича от изпълнението на съществувалото между страните трудово правоотношение, който спор, с оглед дефиницията по чл. 357 КТ, е трудов спор. В случая не е налице колизия между разпоредбата на чл. 83,ал.1,т.1 ГПК и тази на чл. 359 ТК , доколкото първата норма не е изключваща и ограничителна и с оглед на това не противоречи на разпоредбата на чл. 359 ГПК. Последната макар систематично да е разписана в един по принцип материален закон, какъвто е КТ, на практика има процесуален характер и се явява допълваща нормата на чл. 83,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на това частната жалбоподателка не е била длъжна да заплаща държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение с въззивна жалба. Съдът неправилно с разпореждане от 14.01.2010 год. при усл. на чл. 262 ГПК е дал указания такава такса да бъде внесена. С оглед на това неправилно се явява и последващото определение от 05.02.2010 год. , с което В. районен съд е постановил връщане на въззивната жалба. Като е приел обратното с обжалваното определение, Видинския окръжен съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 210 от 28.04.2010 год.,постановено по ч. гр.д № 169/2010 год. на Окръжен съд[населено място]. ОТМЕНЯ определение № 210 от 28.04.2010 год. по гр.д № 169/2010 год. на Окръжен съд[населено място], с което е потвърдено определение от 05.02.2010 год. на гр.д. № 960/2009 год. на Видинския районен съд , с което е върната въззивната жалба на Б. И. М. от[населено място] и ВРЪЩА ДЕЛОТО на този съд за администриране на жалбата. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: