Р Е Ш Е Н И Е № 21 София, 01.07.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр. дело № 6057/ 2014 година и за да се произнесе, взе предвид :. Производството е по чл. 290-293 ГПК. В. В. С.,чрез служебно назначения процесуален представител адв. А. С. САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 10.02.2014 година по гр. възз. д. Nо 10224 / 2012 год. на Софийския градски съд. С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, основание за отмяната му по чл. 281 т.3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса допустимо ли е да не се разгледа довод на въззивника –ответник при разглеждане на делото пред втората инстанция за недействителност на договор по см. на чл.26 ал.1 ЗЗД при липса на самостоятелност на разпоредения „сутеренен етаж“ , от който договор ищецът - въззиваема страна черпи правото си на собственост , позовавайки се на неговото противоречиво разрешаване. По делото, в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. П. З. - САК, с който отговор от името на ответниците И. Х. и А. Х. се оспорва релевираното основание за допускане на касационното обжалване, респ. основателността на въведените доводи за неправилност на обжалваното решение. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , с която е уважен иска на И. Х. и А. Х. срещу В. В. С. по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на следния недвижим имот : СУТЕРЕНЕН ЕТАЖ от едноетажна жилищна сграда в [населено място]- [населено място], състоящ се от ГАРАЖ построен в сутерена с ЗП от 31 кв.м., РАБОТИЛНИЦА, ТРИ МАЗЕТА, коридор и стълбище за горния етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж на УПИ IV- 1024 в кв. 72 целия с площ от 754 кв.м., на основание Договор за покупко-продажба по НА No 125/2008 година. За да приеме , че искът за собственост е основателен и доказан , въззивният съд е приел , че договорът за покупко-продажба , като валиден и нестрадащ от пороци на волята , е проявил своя вещно правен ефект , установено е , че въпреки този договор, сключен от ответника В. С. , последната без основание не допуска приобретателите-собственици до имота. По изведения правен въпрос В правомощията на чл. 291 ГПК настоящия състав на ВКС приема за правилна , при определени условия, практиката по Решение No 92/ 28.10.2010 год. по гр.д. No 172/2010 год. на АС- Бургас с което се приема , че по иск за собственост , когато по сделка е разпореден сутеренен етаж, без данни за обособеност на последния като самостоятелен обект на правото на собственост , разпоредителната сделка не е действителна. Съгласно чл. 26 ал.2 предл. първо ЗЗД нищожни са договорите , които имат невъзможен предмет. В задължителна съдебна практика ВКС приема, че в посочената хипотеза на ЗЗД става въпрос за предмет на договора- движима вещ , чието предаване a priori не би могло да бъде извършено, доколкото вещта липсва като такава. Ако предметът на договор за покупко - продажба е за част от недвижим имот , то предметът на договора по принцип е възможен. При сделки с реална част от недвижим имот възможен предмет на договора са всички тези части от имота , които могат да бъдат обособени като самостоятелен обект на правото на собственост , като за валидността на сделката няма значение дали обособяването е одобрено от оторизираните техническите органи към датата на сключването или само обективно съществува възможността обособяването . В тези хипотези по принцип не може да се приеме , че има невъзможен предмет и сделката е нищожна . Нищожността поради невъзможен предмет предполага , че предмета на сделката не съществува към момента на сключване на сделката , както и е невъзможно да възникне. Доколкото е възможно да бъде одобрен инвестиционен проект за съответното преустройство, съобразно изискванията на чл. 202 ЗУТ, не може да се поддържа теза , че договорът е нищожен поради невъзможен предмет. Ако в рамките на исковия процес не са релевирани доводи и събрани доказателства за възможността да бъде одобрен инвестиционен проект за преустройство на съществуваща сграда или терен, от страна на страната , която черпи права от този факт още пред първата инстанция, то възможността да се релевират доводи и ангажират доказателства едва пред втората инстанция , е недопустимо . Дадените разяснения с ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС за въззивното производство относно служебното задължение на втората инстанция да провери законосъобразността на обжалваното решение на първата инстанция и от гл.т. на точното приложение на императивни материално-правни норми са относими в хипотезите на чл.26 ал.1 ЗЗД когато сделката има възможен предмет , но законът изрично забранява разпореждането с този предмет по силата на договор, когато законодателят изрично е прогласил за нищожни определени сделки или когато предмета на договора не съществува и е невъзможно да възникне. По основателността на касационната жалба . Касационната жалба е неоснователна.Изложените по-горе съображения , доколкото е разпореден „сутеренен етаж“ , биха били от значение , ако фактите по делото не налагат други фактически и правен извод. С Договора за покупко-продажба по НА No 125/2008 година В. В. С. се е разпоредила в полза на И. Х. и А. Х. със „сутеренен етаж“ от едноетажна жилищна сграда в [населено място]- [населено място], при изричното описание на обектите в него- а именно ГАРАЖ построен в сутерена с ЗП от 31 кв.м., РАБОТИЛНИЦА, ТРИ МАЗЕТА, коридор и стълбище за горния етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж на УПИ IV- 1024 в кв. 72 целия с площ от 754 кв.м..след като сутеренния етаж не е функционално свързан с жилищния етаж и не може да се счита като негова принадлежност , както и че в него са обособени и изградени различни самостоятелни обекти на правото на собственост със специфично предназначение , то както правилно е прието с постигане на съгласието между страните , вещно-правният ефект е настъпил и купувачите И. Х. и А. Х. са придобили надлежно, по силата на валиден договор правото на собственост на посочените обекти и припадащите се общи части от сградата. Правилно, както бе посочено по-горе за решаващия съд не е възникнало процесуалното задължение , в рамката на осъществения контрол за законосъобразност , да цени доводи в насока на недействителност на договора поради невъзможен предмет и събора доказателства в тази насока. С отговора на касационната жалба , защитата на ответника , осъществена от адв.П. З.- САК е направила искане за присъждане на разноски. Искането е основателно , на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.4 ГПК. Искането следва да бъде уважено, като доказано в размер на сумата 600 лв. , съгласно представения Договор за правна защита и съдействие А 408374/20.08.2014 година / л. 24/. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение от 10.02.2014 година по гр. възз. д. Nо 10224 / 2012 год. на Софийския градски съд. ОСЪЖДА В. В. С. от [населено място], [улица] да заплати на И. Х. и А. Х. от [населено място] ,[жк][жилищен адрес] сумата 600 лв. / шестстотин лева/, разноски по делото за защита пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: