Р Е Ш Е Н И Е №482 гр.София, 14 ноември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2281/2011 година Производството е образувано по искане на осъдения С. Н. С. срещу въззивно решение № 53 от 06.04.2011г. по внохд № 109/2011г. по описа на Русенския окръжен съд,с което е потвърдена присъда № 23/26.01.2011г. по нохд № 2648/2010г. постановена от Русенския районен съд. В искането именуване-жалба се твърди,че присъдата е постановена при допуснати процесуални нарушения,осъдителната присъда почива на косвени и неточни доказателства ,не са зачетени приложените от осъдения в защитната му теза доказателства.Окръжният съд потвърдил присъдата,без да обърне внимание на поддържаните доводи. В заключение се иска съдебните актове да се отменят и делото върне на Районния съд за ново разглеждане от друг състав,който да постанови справедлива оправдателна присъда. Съображения в искането,подкрепящи оплакването за съществени процесуални нарушения,не се излагат.Осъденият не се яви в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключени за неоснователност на искането,тъй като не са налице предпоставките за възобновяване на делото. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Русенският районен съд е признал подсъдимия С. Н. С. за ВИНОВЕН в това,че на 24.08.2009г. в гр.Русе,пред надлежен орган на властта-Районна прокуратура-Русе, набедил Х. С. К. от от гр.Русе в престъпление по чл.290 ,ал.1 НК,затова,че на 16.10.2007г. по нчхд № 987/2007г. устно,съзнателно потвърдил неистина,произнасяйки следните твърдения: „Че на 02.10.2006г. сестра му М. С. С. му се обадила по телефона.Че по време на разговора му казала,че е много зле,умира и мъжът й я бие.Че на въпроса в тях ли е отговорила,че не знае къде се намира.Че разговорът е проведен след обяд.Че в 01.00ч. през нощта видял,че в дома на сестра му е тъмно.Че чакал някой да му отвори вратата.Че сестра му била дрогирана от психични лекарства и имала синини по краката,главата и ръцете.Че от сестра си знае,че съпругът й я ритал с обувки и я удрял с ръце по главата.Че когато му се обадила след обяд,разбрал че преди няколко часа я е бил.Че разбрал,че я е бил без причина,че сестра му се обадила от стационарен телефон”, като знаел ,че е невинен,поради което и на основание чл.286,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,чрез прочитане на присъдата по Радиоцентър към Община Русе. На основание чл.66,ал.1 НК ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Искането е процесуално допустимо,подадено в срока по чл.421,ал.3 НПК от осъдено лице за престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт,който не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество,искането на соченото основание-чл.348,ал.1 т.1,2 НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО: Решението е законосъобразно и правилно. Съдилищата са извършили пълно,обективно и всестранно изследване на обстоятелствата които са относими към предмета на доказване по повдигнатото обвинение.Приели са,че подс.С. е осъществил състава на чл.286,ал.1 НК.Изводът почива на съвкупната оценка на доказателствата събрани,проверени и анализирани в съответствие с чл.13,чл.14,чл.107 НПК. Възражението че присъдата е базирана на косвени и неточни доказателства , не се подкрепя от данните по делото. Установено е,че с присъда № 22 от 17.01.2008г.по внчхд № 361/2008г. Русенският окръжен съд е отменил постановената от Русенския районен съд оправдателна присъда по нчхд № 987/2007г.,като признал С. за виновен в това,че на 01.10.2006г. в гр.Русе е причинил лека телесна повреда на св.М К.-негова съпруга, и на основание чл.130,ал.2 и чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание.Свидетел по делото бил Х. К.-брат на М.К..Установено е,че между подсъдимия и св.К. било заведено бракоразводно дело и тъй като осъдителната присъда срещу него можела да се използва по делото,той търсел начин да възобнови нчхд № 987/2007г. и да иска отмяна на присъдата.Окръжна прокуратура отказала да възобнови делото и постановлението било потвърдено от Апелативната прокуратура гр.В.Търново,както и от Върховната касационна прокуратура.Тогава подсъдимият С. решил да посочи като основание за възобновяване на нчх делото неистинност на доказателствата събрани по това дело,послужили за неговото осъждане. Затова на 24.08.2009г. изготвил,подписал и подал в Русенска районна прокуратура жалба срещу св.Х. С. К., в която изложил горепосочените в осъдителната присъда обстоятелства.Изрично в жалбата посочил,че показанията на К. в съдебно заседание пред Русенския районен съд на 16.10.2007г. не кореспондират с действителната фактическа обстановка и дават данни за събития,които не са се случвали и за деяния,които не са извършвани от него. Направил е искане да се образува наказателно производство срещу Х. К. за престъпление по чл.290,ал.1 НК и му бъде потърсена наказателна и гражданска отговорност. Въз основа на жалбата Окръжна прокуратура е образувала предварителна проверка № 4539/09г. в хода на която,подсъдимият отново потвърдил,че с действията си Хр.К. е осъществил състава на чл.290,ал.1 НК.Извършеното разследване не е установило изнесеното в жалбата от подс.С. и на 27.11.2009г. Русенска районна прокуратура е отказала да образува наказателно производство,поради липса на данни за извършено престъпление.Постановлението за отказ е потвърдено на 12.01.2010г с постановление на Окръжна прокуратура-Русе. След приключване на проверката срещу С. е било образувано производство по чл.286,ал.1 НК.В хода на досъдебното производство и на съдебното следствие е установено виновното противоправно поведение на С.,което ангажира наказателната му отговорност по повдигнатото обвинение.Той е бил признат за виновен и осъден от Русенския районен съд. За да потвърди осъдителната присъда,въззивният съд е приел,че деянието е доказано от фактическа и от правна страна.Изцяло е възприел фактите и доказателствата,проверени и анализирани от районния съд. Приел е също така,че деянието е извършено при пряк умисъл, и подсъдимият е знаел,че набеденият Х. е невинен.Изложил е и аргументи за това изхождайки от доказателствата,а именно,че поведението на Х. по делото от частен характер е било правомерно-в показанията си той е възпроизвел казаното от сестра му и собствените си възприятия и това обстоятелство е било известно на подсъдимия. ` Въззивният съд е отговорил на доводите поддържани от подсъдимия С. във въззивната му жалба и пред съда.Подсъдимият е оспорвал истинността на показанията на св.К..Твърдял е,че между тях и показанията на М.К. съществуват противоречия.Съдът е отбелязал,че тези противоречия наведени от подсъдимия-за облеклото на К. , позвъняванията на входната врата и на стационарните телефони в дома на С. се отнасят до отделни детайли на фактическата обстановка,но не до главния факт,подлежащ на доказване,а именно че К. е депозирал показания възпроизвеждащи казаното му от М.К. и личните си възприятия от срещата си с нея. Обсъдил е и субективна страна на деянието.Обяснението на подсъдимия,че не само не е съзнавал невинността на К., но напротив бил убеден в обратното, е опровергано от доказателствата.Подсъдимият е бил запознат с показанията на св.К. и на останалите разпитани по нчхд № 987/07г. свидетели и с мотивите по делото,в които съдът е кредитирал показанията на св.К. .Достоверността на показанията е била проверена посредством съдебно-медицинска експертиза,която е установила множество телесни увреждания по тялото на св.М.К.,които К. е видял и за които е дал показания в съдебно заседание. Правилно е прието,че е знаел,че св.Хр.К. не е лъжесвидетелствал пред съда,а е казал истината.Въпреки това му е приписал престъпление по чл.290,ал.1 НК с конкретна цел-по този начин да постигне възобновяване на делото. По отношение на искането за доказателства направено в съдебно заседание на 24.03.2011г.,въззивният съд е взел отношение и с определение е оставил същото без уважение.Изложил е мотиви,приемайки,че сочените доказателства са неотносими към предмета на доказване,както и че са събрани достатъчни по обем доказателства от значение за правилното решаване на делото.Отказвайки допускането на исканите доказателства не е нарушил чл.348,ал.1 т.2 НПК,тъй като съдът е суверенен съгласно чл.327 НПК да се произнесе по необходимостта на искани от страните доказателства. Като е потвърдил осъдителната присъда срещу С.,Русенският окръжен съд не е допуснал съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.2,които да са нарушили правата на подсъдимия и да са довели до неправилното му осъждане. В този смисъл не е нарушена разпоредбата на чл.348,ал.1 т.1 вр.с чл.303,ал.2 НПК,тъй като при приетите факти и обстоятелства,които не подлежат на преобсъждане от касационния съд,обвинението е доказано по безсъмнен начин. При извършената проверка касационният състав намери,че при индивидуализацията на наказанието по размер и срок по чл.66,ал.1 НК е допусната явна несправедливост.Преценката на съдилищата по реда на чл.301,ал.1 т.3 и т.5 НПК не е съобразена с конкретните данни за степента на обществена опасност на подсъдимото лице. Вярно е,че деянието по чл.286,ал.1 НК е с висока степен на обществена опасност,тъй като е насочено против правосъдието и засяга правилното функциониране на правосъдната дейност на плоскостта на обществените отношения.Вярно е обаче,че подсъдимият не е с висока степен на обществена опасност, спрямо когото целите на наказанието могат да се постигнат с наказанието определено от редовните съдебни инстанции.В чл.286,ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години.Видно е ,че наказанието от три години лишаване от свобода е отмерено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в близост до средния предвиден в закона размер.Неправилно е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство липсата на критичност към извършеното деяние,отричането на което е защитна теза на подсъдимия позволена от закона. Наказанието е завишено по размер,поради което следва да се намали на две години лишаване от свобода.Неоснователно е завишен и срока по чл.66,ал.1 НК. На осъдения е определен максималния срок визиран в закона,без да се изложат конкретни за случая съображения.Въззивната инстанция по реда на чл.313 НПК проверявайки присъдата не е взела отношение досежно правилното приложение на материалния закон в санкционната му част.Съгласно чл.314 НПК въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата,независимо от основанията,посочени от страните. Като взе предвид изложеното,съдът намали срока по чл.66,ал.1 НК от пет на три години ,като прие,че този срок е достатъчен за постигане целите визирани в чл.36 НК ,както в генерален,така и в личен план. Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 109/2011г. по описа на Русенския окръжен съд,като ИЗМЕНЯВА постановеното по него решение № 53 от 06.04.2011г. в санкционната му част и НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода на осъдения С. Н. С. на ДВЕ ГОДИНИ,а срокът по чл.66,ал.1 НК-на ТРИ ГОДИНИ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на делото на основание чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1т.1 и т.2 НПК и връщането му за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: