3 1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 6, София, 13 януари 2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА с участието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 14 по описа за 2016 година. Производството е по реда на чл.44, ал.1 НПК и има за предмет разрешаване на спор за подсъдност между Софийски градски съд и Районен съд-гр.Благоевград. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че делото е подсъдно на СГС. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С разпореждане № 10252 от 23.12.2015 г. БРС прекратил чнд № 2596/15 г. и изпратил делото по компетентност на СГС. С разпореждане от 06.01.2016 г. по чнд № 2520/15 г. СГС повдига спор за подсъдност с БРС и изпраща делото на ВКС по компетентност. Посочените частни наказателни дела, последователно, са образувани на основание чл.432 НПК, по съдебно психиатрична експертиза, изготвена от д-р А. С. с предложение за промяна на принудителната медицинска мярка, взета спрямо Е. С. Н., от настаняване на принудително лечение в обикновено психо-неврологическо заведение – Психиатрична болница в [населено място] (чл.89, ал.1, б.”б” НК) в предаване на близките – баща му С. Н., който да контролира провеждането на подържащо лечение, да се провеждат ежемесечни прегледи в [фирма] и при необходимост лечебното заведение да съдейства за стационарно лечение. Първоначалното настаняване на Н. по реда на чл.89, ал.1, б.”б” НК е извършено в процедура по чл.457, ал.3 НПК – с определение № 2429 от 09.07.2015 г., постановено по чнд № 2520/15 г. на СГС. Като съобрази горното, доводите на съдилищата и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Делото е подсъдно на Районен съд-гр.Б. при следните съображения: Първоначалното настаняване на основание чл.89, ал.1, б.”б” НК на Н. е сторено от СГС, действащ като компетентен съд в производство по реда на чл.457, ал.3 НПК. Очевидно е, че СГС не е съдът посочен в чл.428 НПК – районния по местоживеене на лицето, и това е обяснимо от особената процедура по която Н. е предаден на българските власти. Тъкмо последната препятства компетентността на СГС в случаите на чл.432 НПК. От друга страна, ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че „местоживеенето” на едно лице е всяка фактическа връзка с определено място (Решение № 423/93 г. по нд № 278/93 г. на ВКС, І-во н.о.) и то може да не съвпада с постоянния и/или настоящ адрес, регистриран надлежно. Постоянният и настоящ адрес на настанения на принудително лечение Н. е този, посочен в справката на л.14 от чнд № 2506/15 г. по описа на БРС, а именно – [населено място], [улица], [вход], [етаж], [апартамент], а от постановяването на определението на СГС по реда на чл.457, ал.3 НПК той се намира в Психиатрична болница в [населено място], [област], респ. местоживеенето му, в посочения по-горе широк смисъл, е под района на БРС. Доколкото компетентността на съда по чл.428-432 НПК е в зависимост от местоживеенето на настаненото лице, спорът за подсъдност трябва да се разреши, като разглеждането на делото се възложи на БРС. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : Изпраща делото на Районен съд-гр.Благовеград за образуване и разглеждане по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: