3 Р Е Ш Е Н И Е №477 гр. София, 14 декември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2188 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.420 и сл. НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНЧД №5569/2010 г. по описа на СГС, НО и НЧД №10478/2010 г. по описа на СРС, НО, 96 състав в частта, с която е определено общо наказание, което осъденият В. М. П. е трябвало да търпи по отношение на осъжданията му по НОХД №164/1987 г. и по НОХД №23/1988 г. по описа на Районен съд- гр.Костинброд. Представителят на ВКП в хода на касационното производство твърди, че при определяне на общото наказание по реда на чл.25, във вр. с чл.23 НК по отношение на посочените в искането присъди и първостепенният и въззивният съд не са отчели това, че наказанието наложено на осъденият П. по НОХД №23/1988 г. по описа на Районен съд- гр.Костинброд в размер на девет години „лишаване от свобода” е било намалено от касационната инстанция по реда на чл.356, във вр. с чл.328 и чл.335, ал.1, т.1 НПК (отм.) на седем години „лишаване от свобода” и неправилно са определили по реда на чл.25 НК наказание в размер на девет години „лишаване от свобода”. Поддържа, че е нарушен материалния закон и предлага на основание чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и чл.425, ал.1, т.3 НПК да бъде възобновено наказателното производство, да бъдат отменени постановените съдебни актове по ВНЧД №5569/2010 г. по описа на СГС, НО и НЧД №10478/2010 г. по описа на СРС, НО, 96 състав и да бъде определено общо най- тежко наказание на осъдения В. П. по НОХД №164/1987 г. и НОХД №23/1988 г. по описа на Районен съд- гр.Костинброд в размер на седем години „лишаване от свобода”. Защитата на осъдения предлага искането да бъде уважено, като поддържа, че при определяне на наказанието на П. по реда на чл.25, във вр. с чл.23 НК е било допуснато нарушение на закона. Моли да бъде изменено въззивното решение и бъде намален размера на определеното общо най- тежко наказание. Осъденият П. предоставя на съда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на основанията за възобновяване по чл.422 НПК намери за установено следното: Искането за възобновяване е основателно. С определение на СРС, НО, 96 състав по НЧД №10478/2010 г., постановено по реда на чл.306, , ал.1, т.1 НПК съдът на основание чл.25, във вр. с чл.23, ал.1 НК е определил на осъдения В. М. П. едно общо наказание по НОХД №164/1987 г. и НОХД №23/1988 г. по описа на Районен съд- гр.Костинброд в размер на девет години „лишаване от свобода” и общо наказание по НОХД №13/2000 г. Окръжен съд- гр.София, по НОХД №88/1999 г., НОХД №57/2000 г. по описа на Районен съд- гр.Костинброд, по НОХД №6086/2009 г. по описа на СРС и НОХД №169/2004 г. по описа на районен съд- гр.Сливница в размер на осемнадесет години „лишаване от свобода”. Със съдебният си акт съдът на основание чл.25, ал.2 НК и чл.59, ал.1 НК е приспаднал изтърпяната част от наказанията по посочените присъди и времето, през което П. е бил задържан по тези производства с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Първостепенният съдебен акт е бил атакуван с протест на прокурор при СРП, като с въззивно решение №293, постановено по ВНЧД №5569/2010 г. СГС, НО, 11 въззивен състав изцяло го е потвърдил, като е приел, че законосъобразно са били определени общите наказания на осъдения П. по отношение на двете групи престъпления. Касационната инстанция прецени, че и първостепенния и въззивния съдебен акт са били постановени в нарушение на материалния закон, като неправилно съдебните състави са определили наказанието, което осъденият П. е трябвало да изтърпи по осъжданията му по НОХД №164/1987 г. и НОХД №23/1988 г. по описа на Районен съд- гр.Костинброд. Видно от представеното свидетелство за съдимост наказанието отмерено на П. по НОХД №164/1987 г. е било четири години „лишаване от свобода” и две години „задължително заселване”, а това по НОХД №23/1988 г.- седем години „лишаване от свобода”. Видно от отбелязването в бюлетина за съдимост присъда 5-Б/28.03.1991 г. наказанието по последното осъждане е било намалено от ВС на РБ по реда на чл.356, във вр. с чл.328 и чл.335, ал.1, т.1 НПК (отм.) от девет години на седем години „лишаване от свобода”. При така определените наказания по посочените наказателни производства при приложението на чл.25, във вр. с чл.23 НК първостепенният съд е трябвало да определи на осъдения П. едно общо най- тежко наказание по тях в размер на седем години „лишаване от свобода”, а не в размер на девет години „лишаване от свобода”, както е приел. Допуснато е нарушение на материалния закон, което не е било отчетено и отстранено по пътя на инстанционния контрол от въззивната инстанция, която е потвърдила изцяло атакувания първоинстанционен съдебен акт. Предвид изложеното касационният съдебен състав прие, че при определянето на общото наказание на осъдения В. П. по НОХД №164/1987 г. и НОХД №23/1988 г. по описа на Районен съд- гр.Костинброд е допуснато нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НК и са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на влезлия в сила съдебен акт по ВНЧД №5569/2010 г. СГС, НО, 11 въззивен състав. Същият на основание чл.425, ал.1, т.3 трябва да бъде изменен, като бъде намалено определеното на осъдения П. общо наказание по НОХД №164/1987 г. и НОХД №23/1988 г. по описа на Районен съд- гр.Костинброд от девет години на седем години „лишаване от свобода”. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК воденото срещу В. М. П. наказателното производство по ВНЧД №5569/2010 г.по описа СГС, НО, 11 въззивен състав, с което е било изцяло потвърдено определение постановено по НЧД №10478/2010 г. по описа на СРС, НО, 96 състав. ИЗМЕНЯВА на основание чл.425, ал.1, т.3 НПК определение постановено по НЧД №10478/2010 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, като намалява определеното на осъдения В. М. П. общо наказание по НОХД №164/1987 г. и НОХД №23/1988 г. по описа на Районен съд- гр.Костинброд от девет години на седем години „лишаване от свобода”. ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.