Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр. София,28.07.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Г. Иванова в присъствието на прокурора Комов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 336 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. З. И. против решение № 260009 от 4.02.2021 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 6/2020 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Подкрепят се с доводите, че въззивният съд в нарушение на принципа по чл. 14 НПК и на процесуалните изисквания на чл. 107, ал. 3 НПК е потвърдил присъда за извършена кражба от подсъдимия, която не е установена по несъмнен начин; че авторството е извел единствено от обясненията на другите подсъдими и без да е било открито веществено доказателство в дома му; че правната квалификация на деянието противоречи на събраните доказателства. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. И.) поддържа жалбата. Защитниците на подсъдимия М. Н. М. и на подсъдимия Р. М. Х. (адв. П. и адв. Д.) преценяват решението като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 39 от 2.08.2019 г. на Хасковския окръжен съд по н. о. х. д. № 36/2019 г. подсъдимите Р. М. Х., М. Н. М. и Б. З. И. са признати за виновни в това, на 21.08.2013 г. в землището на гр. Димитровград, Хасковска област, на км. 231+300 по ж. п. линията между г. Димитровград и „Индустриален клон – К.”, в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство, а подсъдимите - М. и И. и при условията на повторност в немаловажен случай, да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 462.30 лева без постоянен надзор от владението на Национална компания „Ж. и.”, София, ж.п. секция – Пловдив, без съгласието на МОЛ и с намерение противозаконно да ги присвоят, като до приключване на съдебното следствие откраднатите вещи са били заместени, поради което и на основание чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК на подсъдимия Х. е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 , т. 4 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК на всеки от подсъдимите - М. и И., е наложено наказание от една година лишаване от свобода. Тримата подсъдими са признати за виновни и в това, по същото време и на същото място да са извършили престъпление по чл. 340, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на подсъдимия Х. е наложено наказание от две години лишаване от свобода, на подсъдимия М. – три години лишаване от свобода, на подсъдимия И. – три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание за съвкупността от престъпления, както следва: на подсъдимия Р. М. Х. – две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години, на подсъдимия М. Н. М. – наказание от три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и на подсъдимия Б. З. И. – наказание от три години лишаване от свобода с първоначален общ режим на изтърпяване. Отхвърлен е гражданският иск на ДП „НКЖИ” против тримата подсъдими за причинени имуществени вреди. В тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото. С решение № 260009 от 4.02.2021 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 6/2021 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В нея декларативно се твърди нарушение на принципа за формиране на вътрешното убеждение и процесуалното изискване по чл. 107, ал. 3 НПК. Подкрепя се със съображения, с които се оспорва разрешаването на един от основните въпроси по същество на делото – участието на подсъдимия И. в извършената кражба. Твърдението, че по делото не са събрани доказателства покрива по съдържание оплакване за необоснованост. Въпросът дали възприетите фактически положения отговорят (се обосновават) на доказателствата е извън обхвата на касационната проверка в рамките на настоящото производство и не може да доведе до отмяна на въззивното решение, което се обжалва. При изграждане на фактическите си констатации за деянието и неговите извършители, в крайна сметка Пловдивският апелативен съд е отдал решаващо значение на обясненията, дадени непосредствено в хода на въззивното съдебно следствие. Стриктно е изпълнил процесуалното си задължение да извърши собствен анализ и оценка на посочените гласни доказателствени средства както поотделно, така и в съвкупност с останалите доказателствени материали. Оценил е обясненията на подсъдимия Х. и на подсъдимия М. като достоверни източници на доказателствена информация. Необходимата подкрепа, съблюдавайки изискванията на чл. 116 НПК, е открил косвено в свидетелски показания и писмени материали по делото. Авторството на подсъдимия И. е било основано на съвкупност от доказателства, поради което следва да бъде отхвърлено и оплакването за осъждане в противоречие със забраната, въведена с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК. В пределите на фактическите положения, приети по делото за установени, са били изведени съставомерните признаци на престъплението, извършено от подсъдимия И. по чл. 195, ал. 1, т. 2 , т. 4 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 НК както в обективно, така и в субективно отношение. При положение, че вещите са били заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, законосъобразно е бил приложен и текстът на чл. 197 НК. В жалбата не се изтъкват конкретни съображения във връзка с наказанията на подсъдимия И., които са били определени близо и на предвидения минимум в санкцията за съответно извършеното престъпление. При отсъствието на касационно основание решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260009 от 4.02.2021 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 6/2020 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: