1 Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София , 22 май 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №219/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 5346/2016г. на Софийски градски съд, НО, 8 състав, отмяна на постановената присъда от 20.02.2017г. в частта, с която подсъдимата М. М. А. е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание по чл. 78а от НК за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК и прекратяване в тази част на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НК. В искането се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се съображения, че към момента на провеждане на съдебното заседание пред въззивната инстанция е бил изтекъл предвиденият в чл. 81, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НК абсолютен погасителен давностен срок, в рамките на който е могло да бъде реализирано наказателното преследване за по-леко наказуемото престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК и това обстоятелство не е било съобразено от съдебния състав. Последният не е упражнил правомощието си по чл. 317, вр. чл. 289, ал. 2 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането на Главния прокурор и моли същото да бъде уважено. Осъдената М. М. А. заявява, желанието си наказателното производство да бъде прекратено поради изтекла давност и моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК и се сочи основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Постановената въззивна присъда не е била проверявана по касационен ред и е влязла в сила. Разгледано по съществото си, искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не по всички посочени касационни основания. В Софийски районен съд е внесен обвинителен акт срещу М. А. за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК – за това, че на 13.01.2009г. в [населено място], чрез използване пред служител на /банка/ на неистински документ, получила без правно основание чуждо имущество – 1000лв., собственост на Ц. В., с намерение да го присвои. С присъда от 15.12.2015г. по нохд № 4921/2015г. на Софийски районен съд, НО,100 състав, М. А. е призната за невиновна и е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. По жалба от частния обвинител е образувано въззивно производство и с присъда от 20.02.2017г. по внохд № 5346/2016г. на Софийски градски съд, НО, 8 въззивен състав, първоинстанционната присъда е била отменена и М. А. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, освободена е от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК й е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., като е призната за невиновна по първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 212, ал. 1 от НК. Доводите за допуснато нарушение на закона, релевирани в искането за възобновяване, са основателни. С постановената присъда СГС е реализирал правомощието си по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Въз онова на фактите по обвинението и извод за доказателствена им подкрепеност, е признал за виновна А. за по-леко наказуемо престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, прилагайки института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. По първоначално повдигнатото обвинение за по-тежко наказуемото престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК я е признал за невиновна и е постановил оправдаването й. Въззивният съд обаче не е констатирал, че по обвинението, за което е признал А. за виновна, е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Давностният срок, в който е можело да бъде реализирана наказателната отговорност на лицето за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, се определя съобразно разписаното в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК. За престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, за което е призната за виновна А., в санкционната част на наказателната норма се предвижда наказание лишаване от свобода до две години. При така предвидената наказуемост на престъплението, възможността за наказателно преследване за това престъпление се погасява с изтичане на срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК – т. е. с изтичане на срок от седем години и половина. Престъплението, за което е призната за виновна осъдената, е извършено на 13.01.2009г. и от този момент е започнал да тече давностният срок за наказателно преследване. Абсолютната давност, съобразно посоченото досежно срока, е изтекла на 13.07.2016г., преди образуване на въззивното производство и преди постановяване на съдебния акт по него. Известно е, че с изтичането на определения в закона срок за наказателно преследване, то се изключва и наказателната отговорност не може да бъде реализирана. В случая, към момента на постановяване на въззивната присъда, „абсолютната“ /независеща от спирането и прекъсването/ давност е изтекла и това е пречка, макар подсъдимата да е призната за виновна, да бъде наказана. Поради това, съдебният състав, след като е преквалифицирал деянието в по-леко наказуемо, е следвало да констатира изтичането на преследвателската давност за това деяние и на основание чл. 305, ал. 5 от НПК да приложи правилата за давността и да не накаже подсъдимата. Като не е сторил това, въззивният съд е допуснал нарушение на закона, което е основание за възобновяване на наказателното дело. Настоящият състав на касационния съд не намира за основателни доводите в искането, че въззивният съд е следвало да упражни правомощието си по чл. 317, вр. чл. 289, ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и да прекрати производството. Тези съображения не могат да бъдат възприети, понеже посочените процесуални правила са приложими когато настъпи изтичане на давността по време на воденето на наказателното производство, но за престъплението с правната квалификация, за което е повдигнато обвинението. Не такъв е случаят, когато със съдебния си акт въззивната инстанция приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Тази инстанция е задължена да вземе отношение по същество за престъпление, за което е повдигнато и поддържано обвинение, с окончателния си съдебен акт, защото, както е в случая, трябва да се произнесе по основателността на жалбата от частното обвинение срещу оправдателната присъда за по-тежко наказуемото престъпление, с която е сезирана. Производството пред въззивната инстанция е протичало по обвинението за по-тежко наказуемото престъпление и не е била налице възможност преди съдът да вземе отношение по съществото на обвинението, да се изяснява волята на подсъдимата за продължаване или прекратяване на производството, по по-лека правна квалификация, която може да бъде възприета едва с акта по същество на въззивната инстанция. Независимо от неоснователността на коментирания довод в искането, с постановяване на присъдата от СГС, като не са приложени правилата за давността, е допуснато нарушение на закона, съставляващо основание за възобновяване на делото. Възобновяването възстановява висящността на производството, при това само по по-леко наказуемото престъпление – по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК. По отношение на обвинението за това престъпление давността за наказателно преследване е изтекла и М. А. пред настоящата инстанция е заявила категорично желание производството да бъде прекратено. Поради тези съображения, са налице основания да бъде отменена присъдата в частта, с която М. А. е освободена от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК й е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, както и за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т 3 от НПК поради изтекла давност. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 5346/2016г. по описа на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ присъда от 20.02.2017г. по внохд № 5346/2016г. на Софийски градски съд, НО, 8 въззивен състав, В ЧАСТТА, с която М. М. А. е освободена от наказателна отговорност за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК й е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. и на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в тази му част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.