Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи * възстановяване правото на собственост * трансформация на правото на ползване в право на собственост * план за новообразувани имоти

Р Е Ш Е Н И Е

№ 366
София, 19.12.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на осми декември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
З. Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 100 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 04.11.2010г. по гр.д.№461/2010г.
С определение №517/16.05.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за извършване на преценка за приложимостта на указанията,дадени в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС досежно предпоставките,при наличието на които може да се приеме,че постановеното от ОСЗ решение е породило конститутивното си действие в хипотеза на възстановяване на собствеността в терен по №4 ПЗР ЗСПЗЗ както и за извършване на преценка за допустимостта на решението.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения,че не е взето предвид обстоятелството,че с първоначалното решение на ПК е признато право на възстановяване на нива в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и впоследствие процедурата по възстановяване на собствеността за такива имоти не е спазена. Навежда доводи и за недопустимост на обжалваното решение по причина,че въззивният съд се е произнесъл по искане,различно от заявеното с уточняваща писмена молба от 24.09.2009г. Моли решението на въззивния съд да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Я. А. П.,Д. А. Т., Х. А. Т.,С. Н. Т. и Й. Н. Б. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Я. А. П.,Д. А. Т.,Х. А. Т.,С. Н. Т. и Й. Н. Б. са предявили срещу Р. Х. П. иск за предаване владението върху имот с идентификатор * по плана на [населено място] с площ от 587кв.м. и за отмяна на н.а.№*,том*,рег.№*, н.д.№*/2007г. като претенцията им е основана на твърдения за извършено в тяхна полза възстановяване на земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по отношение на Р. Х. П.,че Я. А. П.,Д. А. Т. и Х. А. Т. са собственици на 1/6 ид.част,а С. Н. Т. и Й. Н. Б. на по ¼ ид.част от недвижим имот с идентификатор * по кад. карта на [населено място],одобрен със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-С.,с административен адрес [населено място],м.”К. №”,кад.район 502, с площ от 587кв.м.,Р. Х. П. е осъдена да предаде владението върху имота и на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен н.а.№*,том *,рег.№*,н.д.№*/20.11.2007г. на нотариус №* по регистъра на нотариалната камара на РБ с район на действие-района на Хасковския районен съд.
Прието е, че предявилите иска лица са успели да проведат пълно и успешно доказване на правото на собственост на техния праводател,респ. своето такова върху спорния имот-основават правото си на собственост на решение на ПК и ОСЗ и удостоверения,издадени в процедура по реституиране на земеделските земи. Прието е,че имотът е внесен в ТКЗС през 1958г. от техния наследодател,правото им на възстановяване на собствеността е признато,няма данни друго лице да е претендирало да му бъде възстановена собствеността върху същия имот,с оглед на което е прието,че действията на административните органи по реституиране на земеделските земи не са опорочени и издадените от тях решения ги легитимират като собственици на имота.
Прието е,че имотът е надлежно индивидуализиран,тъй като са известни неговите граници,площ,местност и може да бъде предмет на вещноправна защита като от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза е установено,че имотът е нанесен в помощния план по чл.13,ал.1 ППЗСПЗЗ,изготвен във връзка с възстановяването на собствеността на имотите,попадащи в приложното поле на §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Прието е,че фактическият състав по възстановяване на собствеността е завършен,въпреки че липсват данни за влязъл в сила план по чл.28 ППЗСПЗЗ,тъй като този план има предвид заснемането на имотите,спрямо които правото на ползуване е трансформирано в право на собственост,а в конкретния случай няма позоваване на §4 като придобивно основание от страна на ответника по иска. Прието е също така,че не е установено ответницата да е придобила по давност правото на собственост върху процесния имот.
По въпроса за приложимостта на указанията,дадени в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС досежно предпоставките,при наличието на които може да се приеме,че постановеното от ОСЗ решение е породило конститутивното си действие в хипотеза на възстановяване на собствеността в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ настоящият състав приема следното:
В т.1 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС е прието,че с оглед обективните последици от колективизацията на земята /включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници/,довели до липсата на конкретно обособена вещ като обект на собственост,а оттам и до лишаване на правото на собственост от съдържание,индивидуализацията на земеделските земи следва да се определя от реалните им граници с решенията на ПК /сега ОСЗ/. Въз основа на тази констатация досежно приложението на материалния закон са дадени указания,че решенията на ПК /ОСЗ/ са необходими правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факт с гражданскоправно действие,като с тези решения възниква правното качество на обекта на собствеността-индивидуализация и затова те имат конститутивно действие,което се отнася и за двата вида решения на ПК/ОСЗ/ за определяне на реалните граници на земеделските земи-решенията по чл.18ж,ал.1 и чл.27,ал.1 ППЗСПЗЗ. Възприето е становището,че действието на решението на ПК /ОСЗ/ е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници-чрез възстановяване на старите реални граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне.
С оглед така дадените в ТР №1/1997г. указания следва да се приеме, че за да породи решението на ПК/ОСЗ/ конститутивното си действие и правото на собственост да премине в патримониума на заявителя, следва да бъде завършен предвиденият в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ фактически състав по възстановяване на земеделски земи от съответния вид. Правото на собственост върху имоти,находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ съответно следва да се приеме за възстановено с издаване на заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ независимо от обстоятелството дали в конкретния случай има позоваване от трето лице на §4а,респ.§4б ПЗР ЗСПЗЗ като придобивно основание. Целта на административното производство е да се установи дали за имота има заявени права за трансформиране на правото на ползване в право на собственост и с оглед на това да се извърши преценка дали са налице предпоставките за възстановяване на собствеността в реални граници. Съгласно чл.28,ал.1 ППЗСПЗЗ в този случай се изготвя помощен план по §4к,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ,който съдържа данни както за имотите,предоставени за ползване,така и за имотите,съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС. Именно с този план се установяват границите на имотите,правото на собственост върху които се придобива,съответно възстановява по реда на §4к,ал.7 и при условията на §4а,4б и 4з ПЗР ЗСПЗЗ /чл.28,ал.4 ППЗСПЗЗ/.
По основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното:
Неоснователни са доводите на касатора,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл извън предмета на спора.
Действително в молба от 24.09.2009г. пълномощникът на ищците е посочил,че претенцията касае само част от имот с идентификатор 77195.706.214 с площ на частта от 345кв.м.,но след дадени от съда указания за посочване границите на претендираната част с молба от 12.10.2009г. е заявил,че не поддържа подадената по-рано молба,като уточнява, че предмет на иска е първоначално описаният в исковата молба недвижим имот с площ от 587кв.м. и данъчна оценка от 10576лв.,за което е внесена и съответната държавна такса,след което съдът се е произнесъл именно в рамките на така заявеното искане.
Неправилно обаче въззивният съд е приел,че предявилите иска лица са успели да проведат пълно и успешно доказване на правото на собственост на техния праводател,респ. своето право върху спорния имот по причина,че фактическият състав по възстановяване на собствеността е завършен,въпреки че липсват данни за влязъл в сила план по чл.28 ППЗСПЗЗ.
Както вече беше отбелязано, действалата към момента на издаване на решение №36019/28.09.2007г. на ОСЗ-гр.Х. редакция на разпоредбата на чл.28,ал.1 ППЗСПЗЗ изрично предвижда,че за възстановяване на собствеността върху имоти,находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ е необходимо изготвяне на помощен план по §4к,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ,който да съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване ,така и за имотите,съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС,като установяването на границите на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС следва да бъде установено по реда на чл.28,ал.3 ППЗСПЗЗ и съответно правото на собственост следва да бъде възстановено именно върху имота,идентифициран по предвидения в чл.28,ал.3 ППЗСПЗЗ начин като идентичен с притежавания преди кооперирането. В настоящия случай по делото липсват данни такъв план, съобразен с изискванията на чл.28,ал.3 ППЗСПЗЗ, да е бил изготвян. Не е изяснено дали имотът действително се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ с оглед данните,съдържащи се в н.д.№*/2007г.,а именно,че имотите в м. “К. І” са закупувани от ползващите ги лица в периода около 1970г. Именно тези данни са от съществено значение за извършването на преценка относно реда,по който следва да бъде извършено възстановяването на земеделските земи в тази местност,а оттам и дали по отношение на процесния недвижим имот предвидената в закона процедура е била спазена и реституционният процес е приключил. Издаденото по реда на чл.13,ал.5 ППЗСПЗЗ удостоверение № К-14/20.08.2007г. също сочи на необходимост от изясняване на предназначението на конкретната местност,т.е. дали имотът се намира в границите на урбанизираната територия на [населено място].
Изясняването на обстоятелствата,имащи значение за реда,по който следва да бъде извършено възстановяването на собствеността върху земеделските земи е от съществено значение в производство по разрешаване на спор за принадлежността на правото на собственост върху такива земи,тъй като само ако процедурата по възстановяване на собствеността окончателно е приключила искът може да се приеме за допустим. И тъй като съдът е длъжен служебно да следи за допустимостта на предявената претенция, ако по делото липсват данни за статута на имота, за предназначението и характеристиките на местността,в която той се намира,съдът следва да даде указания в тази насока,респ. да допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза за установяване на имащите значение за допустимостта на иска обстоятелства. В настоящия случай такива указания не са били дадени,не е извършена и служебна проверка за допустимостта на предявения иск,и доколкото при липсата на данни за имащите значение за извършването на тази преценка обстоятелства настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверката за допустимостта на предявения иск,по реда на чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за установяване, вкл. и чрез допускане на съдебно-техническа експертиза,на обстоятелството дали процесният недвижим имот се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ или в границите на урбанизираната територия на [населено място], изготвен ли е помощен план за местността по реда на чл.28 ППЗСПЗЗ, респ. план на новообразуваните имоти,въз основа на което да се извърши преценка дали процедурата по възстановяване на собствеността е приключила и предявеният иск е допустим,както и съответствуват ли постановените от ОСЗ-гр.Х. административни актове по възстановяване на собствеността на установените в закона изисквания при извършването на преценка за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху имоти от съответния вид.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 04.11.2010г. по гр.д.№ 461/2010г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Хасковския окръжен съд.

Председател:

Членове: