Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * допустимост на иск * договорна отговорност * активна процесуална легитимация * малолетно лице * материалноправна легитимация на ищеца * приемане на наследство по опис * солидарна отговорност * забрана за влошаване положението на жалбоподателя

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15
гр. София, 26.05. 2017г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари , две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 40/2016година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на Ж. Б. Л. , представляван от пълномощник адв. Д. П. , срещу решение №108 от 30.06.2015г по в. гр.дело № 206/2015г. на Варненски апелативен съд в частта , с която е потвърдено решение №1956/18.12.2014г по гр.д № 406/2014 на Варненски ОС.
Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от настоящия касатор срещу решение №1956/18.12.2014г по гр.д № 406/2014 на Варненски ОС , с което Ж. Б. Л. и И. В. В. са били осъдени солидарно за заплатят на малолетната ищца Я. Б. Я. , наследник на починалия Б. Е. ,сумата 27 200 евро ,както и на ищеца Б. Г. Щ. сумата 27 200 евро, дадени по договор за поръчка от 18.10.2012г.,който е бил развален .Варненски апелативен съд не е допуснал ответника И. В. В.,представляван от служебно назначен защитник , да се присъедини към подадената жалба, поради неспазване на предписаната в чл.265 от ГПК форма. Предвид сезирането с жалба само от ответника Ж. Б. Л. и след като е приел , че между ответниците няма уговорена, или произтичаща от закона солидарност , въззивният съд е отменил обжалваното първоинстанционно решение „само по отношение солидарното осъждане на Ж. Б. Л. и И. В. В.”.
В тази отменителна част, въззивното решение не е обжалвано от страните.Касаторът обжалва диспозитива на Варненски апелативен съд в останалата част, за потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната негова част , с която Ж. Б. Л. е осъден да заплати „наред” с И. В. В. сумата 27 000 евро на всеки от двамата ищци , представляващи платени разходи по развален договор за поръчка . Пръвоинстанционното решение е било отменено и в частта за солидарно възлагане на разноски. С определение №577/ 04.09.2015г въззивният съд е оставил без уважение искането на ответника Ж. Б. Л. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението като е изтъкнал ,че действително формирана воля на съда е намерила точно отражение в постановения диспозитив .
Предвид констатацията си , че ответниците са обикновени другари в процеса и като е обосновал липсата на солидарност между двамата , въззивният Варненски апелативен съд е изтъкнал влязлото в сила осъдително решение по отношение на И. В. В. и недопустимостта да го променя. Въззивният съд е посочил като квалификация на исковете чл. 79 ал.1, предл второ ЗЗД тъй като дадените от ищците средства , претендирани с исковата молба , са за изпълнение на поръчка по смисъла на чл.285 ЗЗД и липсата на данни за изпълнението на възложените действия , води до основателност на иска. Сумите са били заплатени на двамата ответници в общ размер на 54 400 евро по силата на предшестващ договор за консултантски услуги от 15.06.2012г, по който доверител е регистрирано в чужбина дружество,собственост Б. Щ. и Б. Е.. Този договор с предмет конкретни действия по отпускане на банков кредит срещу гаранция не е бил изпълнен и действието му е прекратено със споразумение , като на същата дата е сключен друг договор Декларирано е , че сума в исковия размер е получена.На мястото на прекратеното съглашение е възникнало ново , което въззивният съд е квалифицирал като договор за поръчка, с уговорен краен срок 10.12.2012г за отпускане на същия кредит . Доверениците не са дали на доверителите сметка за изпълнението, а получените от тях средства са били за изпълнение на поръчката по смисъла на чл.285 ЗЗД. Относно предоставяне на уговорените 200 000 евро като банкова гаранция ,които доверителите следвало да осигурят , последните не са били поканени . Предвид уговорените условия за връщане на получените от двамата ответници 54 400 евро в т.8 от договора въззивният съд е приел ,че ответниците неоснователно се позовават на тази клауза , освобождаваща ги от задължението да върнат разходите в случай, че по тяхна вина кредитът не бъде отпуснат до 30.11.2012г .
Постъпилата касационна жалба на И. В. В. , чрез назаначената от съда за негов представител адв. В. Б. от ВАК е оставена без разглеждане с определение №667 от 25.10.2016г.,влязло в сила в тази част
Касационната жалба на Ж. Б. Л. съдържа искане за отмяна на решението .Жалбоподателят счита за недопустим иска на малолетната ищца , тъй като същата не е приела наследството на Б. Е. под опис. Изтъкват се съществени процесуални нарушения във връзка с приетата от въззивния съд различна квалификация на иска и изводите му относно съдържанието на сключения договор , който е за съвместна дейност , а не за поръчка. Докладът по чл.146 ГПК е бил непълен и едва от решението на Варненски ОС ответниците са разбрали ,че искът е по чл.87 ЗЗД Въззивният съд е възприел друга и неправилна квалификация ,без да даде указания . Съдът не е изискал и уточнение от ищите които са претендирали солидарно осъждане и същевременно разпределение на исковата сума между, което сочи на противоречие . Неправилно е възприето основание по чл. 79 ал.1 ЗЗД , тъй като договорът е бил прекратен по право, като сключен с оглед личността , предвид смъртта на единия доверител –праводателят на малолетната ищца Б. Е. . Приложими са правилата на договора за гражданско дружество, а същото е прекратено със смъртта на последния . Вината за невъзможността да се изтегли уговаряния кредит от Световната банка за възстановяване и развитие е на доверителите , които не са изпълнили свои задължения и ответниците нямат вина за неизпълнение. Затова не дължат исковата сума , каквато е и уговорката в т.8 от договора .

Постъпил е отговор от Б. Г. Щ. чрез адв И. К.. Обжалваното решение е валидно , допустимо и правилно. Относно съдържанието на договора е съобразена действителната воля на страните .

С определение №667 от 25.10.2016г на ВКС , ІІІ г.о жалбата на Ж. Б. Л. е допусната до разглеждане за се провери допустимостта на постановеното решение в обжалваната от него част т.е по служебно преценено основание , изведено от ТР № 1/2009 19.02.2010 от на ОСГТК на ВКС . Проверката по допустимостта на обжалваното въззивно решение с оглед предмета на въззивно обжалване в случая е обусловена от разбирането на Варненски апелативен съд ,че ревизирането на постановено от първостепенния съд солидарно осъждане на двамата ответници ,когато не е налице основание за пасивна солидарност, обуславя :

- разглеждане на въззивна жалба , подадена от единствено обжалвалия ответник - обикновен другар , при отчитане на осъждането на другия ответник с влязлото в сила първоинстанционно решение , щом последният не е обжалвал ;
- отмяна на първоинстанционното решение само по отношение на постановеното солидарното осъждане на двамата ответници и потвърждаване осъждането на обжалвалия другар за цялото задължение ,„наред” с вече постановеното осъждане на необжалвалия другар , при положение, че въззивната жалба е неоснователна.

При проверката на обжалваното решение Върховен касационен съд ІІІ г.о намира ,че постановеният съдебен диспозитив с посоченото съдържание е допустим, предвид очертания предмет на въззивното производство , в частта , предмет на касационно обжалване .
Допустимо е разгледан иск за възникнало парично вземане на наследодателя , предявен от негов надлежно представляван малолетен наследник, без да е изискано приемането на наследството под опис .За да се ангажира отговорността на недееспособен наследник на починало лице за негови задължения е необходимо наследството да е прието по опис-чл.61, ал.2 ЗН ,във вр. с чл.60, ал.2 ЗН . Поради защитният характер на законовото изискване ,то не лишава недееспособния наследник от материалноправна легитимация , нито от правото на иск за вземания. Това ясно следва и от правилото на чл. 58 ЗН. Срещу недееспособен, упражнил правото на иск за вземане на наследодателя, ответниците в процеса не могат да противопоставят срока по чл. 61 ал.1 ЗН , нито да правят искания по чл.51, ал.1 ЗН пред съда , който разглежда спор за задължението им към наследодателя ,още повече когато в този процес не са предявили насрещни вземания , като кредитори на наследството.
Нарушения на правилата на солидарната отговорност при постановяване на съдебния диспозитив , които нарушения , при положение че солидарност е налице и тя не е отчетена от решаващия съд , не обуславят недопустимост на решението , както е посочено в решение №141/2014г по гр.д №5015/2013г ІV г.о на ВКС. Недопустимост на решението няма да е налице и ако въззивният съд правилно намери, че основания за солидарно осъждане не са налице и отмени постановеното при това изрично условие осъдително решение, дори ако наруши принципа „reformatio in peius , както е изтъкнато в реш. №8282013г по т.д т.д. № 848 по описа за 2012 І т.о по реда на чл. 290 ГПК. По начало, като разграничено самостоятелно от порока „недопустимост „ на решението, правилото за забрана влошаване положението на жалбоподателя законодателно е уредено като относимо към правилността , а не към допустимостта на въззивното решение. Недопустимостта на съдебния акт предпоставя нарушаване принципа на диспозитивното начало в процеса - произнасяне извън предмета на иска и / или извън предмета на упражнените от ответната страна процесуални средства, произнасянето на съда по които е скрепено със сила на пресъдено нещо .
След като отмени солидарното осъждане по жалба на един от ответниците , при разделност на дълга въззивният съд е длъжен да разреши спора за вземането по същество със свой диспозитив. Приложими са изискванията за разглеждане на обективно и субективно съединените искове,дори при въззивното разглеждане на делото ответникът вече да е вече само един , тъй като другият не е обжалвал. Страните в процеса придобиват това процесуално качество, което следва от естеството на материалните правоотношения, предмет на делото.Поради това ответници спрямо които ищецът поддържа наличие на солидарност , без такава да е налице , са обикновени другари . Това им положение е от значение и при обжалване на решението,включително ако първоинстанционният съд неправилно ги е осъдил да плащат солидарно .При неподаване на жалба от страна на обикновен другар срещу решението в засягащата го част, този другар разполага с възможността за присъединяване към жалбата на обжалвалия другар (чл. 265, ал. 1 ГПК), а в случай на неприсъединяване , решението по иска срещу необжалвалия влиза в сила .
Искането за солидарно осъждане се резглежда,а направеното първоначално или след уточнение искане за разделно осъждане се възприема като евентуално ,в който смисъл практиката е уеднаквена с реш. № 67/2015 гр.д. № 5803/2014 І г.о , по чл. 290 ГПК. Отхвърлянето на главния иск за солидарно осъждане на ответниците налага разглеждане на предявените при условията на евентуалност искове за разделно осъждане на всеки един от тях . Ако уточнения не са направени и не са били изискани от ищеца , поддържал искане за солидарно осъждане ,съдът следва да се произнесе и за „по- малкото”,но без уточнението няма основание да счита исковете за разделно предявени до размера на следващата се от материалния закон съразмерност .
Условие за пререшаване на спора от въззивната инстанция е даването на указания ищецът да уточни как се претендира вземането при условие, че солидарност не е налице , както е изтъкнато в реш. №445/16 по гр.д. № 2535 по описа за 2015 ІV г.о, решение № 163/07.02.2013 година, постановено по т. д. № 642/2011 година по описа на ВКС, ТК, І т. о и реш. №181а/2016 т.д.№ 2079 за 2014г І т.о , практика на ВКС по 290 ГПК . Ако в исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна),а такава предвид материалното правоотношение не е налице, за съда съществува задължение по чл. 129, ал. 1 от ГПК да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно, в рамките на уточнените субективно съединени искове Ако ищецът (ищците) подържат искането за солидарно осъждане, без да уточнят евентуално друго , тогава при липса на солидарност съдът дължи произнасяне с акта по същество, с което, като установи същността на спорното правоотношение, отхвърля претенцията за солидарно получаване (плащане) на исковата сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви за"по-малкото" по отделните субективно съединени претенции
Необходимостта ищецът да бъде известен , за да определи конкретния размер на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение не е самоцелна като процесуално действие на въззивния съд , независимо от посочената в практиката на ВКС особеност ,че дори уточнения от страна на ищеца да не последват , съдът не се десезира от разглеждане на спора по същество .Съдът не е обвързан от претенцията за солидарно осъждане , но необходимостта да се дадат указания как се поддържа същата, ако солидарност не е налице, е продиктувана от обстоятелството ,че при заявена пасивна солидарност , ако тя не се установи , искът се разглежда като предявен в пълния му размер срещу всеки от ответниците.Това е изтъкнато в решение №106/06.06.2016г по гр.д. № 4182/2015 г. ІІІ г.о, по чл. 290 ГПК , която практика се споделя от настоящия състав на ВКС. Ако в действителност е налице разделност на дълга и се дължи съобразно нея , искът пак ще следва да се разгледа срещу всеки ответник , или само по отношение на обжалвания и тогава до размера на задължението претенцията следва да се уважи , а до пълния заявен размер да се отхвърли , което няма да кореспондира напълно с волята на ищеца и ще рефлектира върху вземанията за разноски по негативен за него начин . Ето защо съдът е длъжен да изиска посоченото уточнение от ищеца ,за което е приложим реда за оставяне на исковата молба без движение (чл. 100 ГПК отм.,сега чл. 129 ал.1 ГПК ) поради непосочена цена на иска , макар че при неизпълнение няма да е налице основание за връщане на исковата молба и десезиране от разглеждане на спора .

Касационната жалба е основателна , макар и не изцяло по съображенията , изложени в нея.
Изтъкнатото по- горе съществено процесуално изискване въззивният съд не е спазил .То не следва да бъде пренебрегвано и в настоящия случай, макар че в потвърдената част, диспозитивът на първоинстанционното решение може да представлява изпълнително основание за принудително събиране на дълга единствено съразмерно, в случая за равна част от цялото. Тогава , когато повече лица се осъждат за един дълг, само при наличието на изрично посочване за солидарно дължими суми в диспозитива на съдебното решение, отразено и в изпълнителния лист , съдебния изпълнител следва да пристъпи към събиране на дължимите суми при условията на солидарност . При липса на изрично посочване в диспозитива на съдебното решение, отразено и в издадения изпълнителен лист, съдебния изпълнител насочва изпълнението за събирането на дължимата сума съразмерно с броя на посочените длъжници в него (Реш. І№ 419/2013г гр.д.№ 5900 по описа за 2013 год ІV г.о на ВКС )
Ищците не са обжалвали въззивното решение, произвело изпълнително основание за събиране на вземането им по този начин.
Нарушението на въззивния съд обаче засята интереса и на обжалвалия ответник , като е изтъкнато в жалбата му . Касационната жалба на Ж. Б. е основателна в оплакването , доразвито в писмената му защита , че осъждането му като ответник „наред” с осъдения по първоинстанционното решение ответник, без съдът да изиска ищците да уточнят петитума си,е постановено при съществено процесуално нарушение .
Неоснователни за оплакванията в касационната жалба по отношение изводите на съда за естеството на правоотношението, от което произтича и задължението му. В настоящия случай искането за солидарно осъждане на ответниците е обосновано с обстоятелството, че исковата сума е получена от тях общо , за действия ,които ще извършат заедно , без да е посочено кой какво трябва да свърши от работата . Изложените от ищците обстоятелства не се включват хипотезите на чл. 121, ал. 1 ЗЗД за възникване на солидарна отговорност .Поради липса на законова разпоредба за солидарна отговорност и липса на изрична уговорка между страните, при уважаване на иска отговорността на ответниците е в условията на разделност. Като е осъдил ответниците да заплатят исковата сума солидарно първоинстанционният съд е постановил неправилно ,но влязло в сила по отношение на един от ответниците съдебно решение.
Основанията за задължаване по двата субективно съединени иска , правилно са приети за установени по делото и изтъкнати в решаващите съображения на съда , но е допуснато съществено процесуално нарушение при отразяване на тази решаваща воля в диспозитив, който да обективира не само проверяващата дейност на въззивната инстанция , а и компетентността му на съд по същество.
Въззивният съд също така правилно е приел ,че пасивна солидарност не е възникнала по силата на договора с наименование „договор за сътрудничество и съвместна дейност”, сключен на 18.12.2014г., в който ответниците по иска Ж. Б. и И. В. са признали и новирали задължение за връщане на получените от тях суми по предходния договор, но при условия , свързани с изпълнението на последващия договор . Този последващ договор няма характеристиките на многостранен съгласно чл.357 и сл. ЗЗД , както се поддържа в касационната жалба . Въззивният съд правилно е намерил за неоснователни доводите на ответника Ж. Б. , че се касаело за гражданско дружество. Както и договарящите да са нарекли споразумението си , нито клаузата по новацията ,нито уговорките в останалата част, могат да произведат подобна обвързаност. Декларираните цели страните да усвоят според своите вътрешни уговорки един кредит , който Европейската банка за възстановяване и развитие би отпуснала в резултат на действията на Ж. Б. и И. В. , противоречат на целите , за които законът допуска създаването на гражданско дружество по чл.357 ЗЗД. Създаването на дружество с подобна цел ще е в противоречие и с добрите нрави . Ответниците са се задължили за резултат - отпускане на кредит от Световната банка до размер на 1 милион евро в косвена полза на Щ. и Е., а според уговореното , при евентуално издействан кредит над този размер, Ж. Б. и И. В. ще усвоят разликата в свой интерес , но задължението за съответните правни действия е поето само от тях, докато задълженията на насрещната страна са от естеството на регламентираните в чл. чл.285 ЗЗД. Задължението на Ж. Б. и И. В. да възстановят изцяло сумата 54400 евро, които са дължали поради неизпълнението на сключен преди това договор за консултански услуги със същия предмет, е новирано при условие .Ответниците по иска ще върнат тази сума, ако по тяхна вина не се отпусне кредита, в срок до 30.11.2012г . Правилно е и изтъкнатото в мотивите на въззивния съд ,че жалбоподателят ,заедно с осъдения вече на първа инстанция негов другар ,са получили исковата сума и заедно ще дължат нейното връщане. Следва да се прави разлика между получаване и фактическо предаване , тъй като първото, а не второто е свързано с основанието на иска и определя кръга задължени лица да върнат полученото. Въззивният съд обосновано е изтъкнал това обстоятелство и при преценката ,че дължат двамата ответници , но не при условията на солидарност, каквато не е уговорена. Исковата сума е била получена от двамата по силата на договор за консултантски услуги и това изрично е заявено от тях, когато с оглед неизпълнението му е възникнало задължение за нейното връщане, но страните са новирали задължението като физически лица, изключвайки по този начин принципа на чл. 304 ТЗ и под условие, обвързвайки го с последващия си договор. След като и той е останал неизпълнен , или е настъпила невъзможност за изпълнението му поради смъртта на единия от доверителите, изтъкването на самото неизпълнение, или невъзможност за изпълнение от ищците не променя обстоятелствата , на които се основава правото им да претендират исковата сума, но е относимо към правопогасяващите възраженията на ответника и въззивен жалбоподател, тъй като съгласно уговорката в т.8 от договора е от значение по чия вина не е реализиран кредита.
Уточнение на иска, както вече се изтъкна , е било необходимо не за това дали основанието му е договорно или извъндоговорно, а в друга насока .
Поради допуснатото от съда съществено процесуално нарушение е приложимо указаното в решение № 163/07.02.2013 година, постановено по т. д. № 642/2011 година по описа на ВКС, ТК и реш. №181а/2016,постановено по т.д.№ 2079 / 2014г І т.о, І т. о. на ВКС , тъй като предявяването и поддържането на претенцията при режим на пасивна солидарност на ответниците представлява нередовност на исковата молба, чието отстарняване или неотстраняване е от значение за произнасяне на решението по същество. При неотстраняване в указан срок, съдът трябва да разгледа претенциите при условията на разделност на отговорността , но липсата на тези указания в случая е съществено процесуално нарушение , което обуславя приложените в решение №181а/2016 т.д.№ 2079 по описа за 2014г І т.о, І т. о. правни последици , съобразно отговора на правния въпрос , даден в същото решение и споделян от настоящия състав на ВКС, препращащи към разрешението по т.5 на ТР №1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщането му за ново разглеждане на основание чл.293, ал.3 ГПК ,при което съдът следва да изиска от ищеца конкретизация на размера на сумите, които претендира от всеки един от ответниците. Съдът не е обвързан от формулирания петитум за солидарно осъждане на ответниците, но трябва да даде указания на ищците да конкретизират размера на претенциите си , в случая да конкретизират петитума по отношение на обжалвалия своето осъждане ответник . Указанието се дава по реда на чл. 129, ал. 1 от ГПК и от въззивната инстанция, но преди постановяване на решение по съществото на спора, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 129, ал. 4 от ГПК. В случая са валидни указанията дадени с т. 4 ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК, което с оглед на т. 5 от ТР № 5/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС е запазило действието си и при действащия ГПК. Допустимо е ищецът да заяви, че поддържа искането си за солидарно осъждане на ответника, като наред с това направи и евентуално такова за разделното му осъждане, в случай че съдът приеме, че не са налице предвидените в чл. 121 от ЗЗД основания за солидарна отговорност.В такива случаи, евентуалното искане за разделно осъждане не представлява изменение на иска по чл. 214 от ГПК, съответно предявяване на нов иск.


Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.



Р Е Ш И :


Отменява решение №108 от 30.06.2015г по в. гр.дело № 206/2015г. на Варненски апелативен съд в частта ,с която е потвърдено решение №1956/18.12.2014г по гр.д № 406/2014 на Варненски окръжен съд .
Връща делото за ново разглеждане , от друг състав на Варненски апелативен съд , в тази част .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: