О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1 гр. София, 03.01.2020 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2589 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „АЙ ПИ ЕМ” ЕООД /н./, срещу определение № 2832 от 16.08.2019г. по ч. гр. д. № 3585/2019г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане № 7737/ 21.06.2019г. по гр.д. № 621/2019г. на Софийски градски съд, VI - 11 състав, за връщане, поради невнасяне на държавна такса, на подадената от жалбоподателя исковата молба с правно основание по чл.663, ал.3 ТЗ срещу синдика на „АЙ ПИ ЕМ” ЕООД /н./ - М. Г. Ш.. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като незаконосъобразно. Излагат се доводи, че искът е заведен от длъжник в несъстоятелност срещу синдика за заплащане на обезщетение от виновно причинени му вреди при осъществяване на правомощията от синдика, поради което се явява иск за попълване на масата на несъстоятелност и по него не се дължи предварително внасяне на държавната такса. Поддържа се, че делата за попълване на масата на несъстоятелност не са изчерпателно изброени в глава 41 на ТЗ. Извеждат се и аргументи от специалната подсъдност на съда по несъстоятелността съгласно чл.621а, ал.2 ТЗ на исковете по чл.663, ал.2 и ал.3 каквато е налице и по отношение на обусловените исковете по чл.649, ал.2 ТЗ. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ е приложима и при иск на длъжника по чл.663, ал.3 ТЗ срещу синдика, независимо че отговорността на синдика е лична. Ответникът по частната жалба, М. Г. Ш. сочи, че липсват основания за допускане на определението до касационен контрол, като при допускане, моли да се остави в сила обжалваният акт, като правилен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната, поради невнасяне на държавна такса от 2 237 824,78 лева, въззивният състав е приел, че искът по чл.663, ал.3 ТЗ не е иск за попълване на масата на несъстоятелност, тъй като не е сред изчерпателно изроените искове в Глава четиридесет и първа на ТЗ, поради което не се ползва от привилегията по чл.620, ал.5 ТЗ за невнасяне предварително на държавната такса по иска. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора правни въпроси: „1/ Исковете, които се водят за попълване на масата на несъстоятелност, и по които е разрешено държавната такса да не се плаща предварително, изчерпателно ли са изредени в Глава 41 на ТЗ?; 2/ Разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ, отнася ли се само за производства по предявени искове по чл.649, ал.1 и ал.2 ТЗ, изредени в Глава 41 на ТЗ?; 3/ Иск по чл.663, ал.3 ТЗ, в случаите на обезщетение за виновно причинени вреди върху масата на несъстоятелността, води ли се за попълване масата на несъстоятелност на длъжника, така както обусловените от чл.646 и чл.647 искове вр. чл.621а, ал.2 ТЗ от „Особени правила в производството по несъстоятелност” в Глава 38 на ТЗ?; 4/ Разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ и разпоредбата на чл.649, ал.6 в Глава 41 на ТЗ отнасят ли се само до производствата по предявени искове, изредени в Глава 41 ТЗ?; 5/ Разпоредбата на чл.20, ал.5 в Глава 38 ТЗ, приложима ли е в производство по предявен иск по чл.663, ал.3 ТЗ, изреден в чл.621а, ал.2, т.1 в Глава 38 на ТЗ, в случаите на обезщетяване на длъжника за виновно причинени вреди върху масата на несъстоятелността?”. По отношение на въпросите се поддържа наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че с оглед мотивите на въззивния съд, от поставените от касатора въпроси единствено първи въпрос, дали исковете за попълване на масата на несъстоятелност са изчерпателно изброени в Глава 41 на ТЗ, е обуславящ за изхода на конкретното дело и като такъв същият покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос е формирана трайна безпротиворечива практика на ВКС, в пълно противоречие с която е постановен актът на апелативния съд. Така с определение № 479/ 29.12.2008г. по ч.т.д. № 339/2008г. на II т.о. на ВКС е прието, че по арг. на чл.658, ал.1 ТЗ, изброяването на исковете за попълване на масата на несъстоятелност в ТЗ не е изчерпателно. В тази насока е и определение № 618/ 07.12.2017г. по ч.т.д. № 2958/2017г. на I т.о. на ВКС, в което изрично е посочено, че способите, изброените в раздел I на Глава 41 от ТЗ, чрез които се осъществява попълване на масата на несъстоятелност, не са изброени изчерпателно. В определение № 92/ 16.02.2017г. по ч.т.д. № 2413/2016г. на I т.о. на ВКС е пояснено, че при липсата на легална дефиниция и изчерпателно законово посочване на исковете за попълване на масата на несъстоятелност, такъв е искът, който би довел до увеличаване на масата на несъстоятелност и до удовлетворяване в по-голяма степен на кредиторите на несъстоятелния търговец. В същия смисъл е и определение № 266 / 10.03.2011г. по ч.т.д. № 123/2011г. на II т.о. на ВКС, според което общият критерий при определяне на исковете като такива за попълване на масата на несъстоятелност е те да са насочени към увеличение на масата на несъстоятелност и към възможността за удовлетворяване на кредиторите, независимо дали резултатът настъпва чрез установителен или осъдителен иск за събиране на претендирано вземане. Съгласно определение № 267 / 07.05.2009г. по ч.т.д. № 139/2009г. на II т.о. на ВКС, чл.620, ал.5 ТЗ намира приложение вкл. при искове за установяване на имуществото и съхраняване на правата на несъстоятелния длъжник, тъй като те представляват действия, насочени към попълване на масата на несъстоятелността, независимо от вида на иска. В определение № 301 / 22.03.2011г. по ч.т.д. № 107/2011г. на II т.о. на ВКС също е посочено, че действия за попълване на масата на несъстоятелност, независимо дали са изброени в закона като такива, са всички действия, имащи за цел възстановяване и съхраняване на масата на несъстоятелността. Пояснено е, че разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса е приложима по дела, които са образувани по иск на синдика, респ. на търговеца - длъжник, но не и по дела, по които длъжникът е ответник. Тъй като липсва промяна на законодателството или на обществените условия, не е налице необходимост от промяна на дадените разрешения в цитираната практика на ВКС, поради което не намира проявление посочения селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същевременно, с оглед трайната практика на ВКС, когато липсва необходимост от промяна по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на даденото от ВКС тълкуване на конкретна разпоредба, но актът е постановен в несъответствие с формираната вече практика на ВКС, касационният контрол се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, независимо дали то е посочено от касатора. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се допусне до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, дали исковете за попълване на масата на несъстоятелност са изчерпателно изброени в Глава 41 на ТЗ. Атакуваният въззивен акт е постановен в пълно противоречие с подробно посочената по-горе практика на ВКС, според която в ТЗ няма изчерпателно посочване на способите, вкл. на исковете, за попълване на масата на несъстоятелност, като при извършването на преценка кои искове са за попълване на масата на несъстоятелност се изхожда от общ критерий, дали искът би довел до увеличаването й и от там до удовлетворяване в по-голяма степен на кредиторите на несъстоятелния търговец, независимо от вида на иска, като активно легитимиран по тези искове е синдикът, респ. търговецът - длъжник. Изводът на решаващия състав на Апелативен съд – София, че искът на длъжника срещу синдика за заплащане на обезщетение за причинени вреди по чл.663, ал.3 ТЗ не е иск за попълване на масата на несъстоятелност, почива на неправилния довод за изчерпателно изброяване в Глава 41 на ТЗ на исковете за попълване на масата на несъстоятелност. Искът по чл.663, ал.3 ТЗ има за предмет притезание на длъжника, но с тази особеност, че вземането на длъжника е към синдика за извършени от последния вредоносни действия при осъществяване на правомощията му, поради което длъжникът се представлява чрез органните си представители, а не от синдика – чл.635, ал.3 вр. чл. 621а, ал.2, т.1 ТЗ. При уважаване на иска, с вземането по чл.663, ал.3 ТЗ се увеличава масата на несъстоятелността, поради което искът попада в предметния обхват на нормата на чл.620, ал.5 ТЗ и по него не се дължи предварително заплащане на държавна такса. Предвид изложеното, обжалваното определение, като неправилно, трябва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него разпореждане, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2832 от 16.08.2019г. по ч. гр. д. № 3585/2019г. на Апелативен съд – София ОТМЕНЯ определение № 2832 от 16.08.2019г. по ч. гр. д. № 3585/2019г. на Апелативен съд – София и потвърденото с него разпореждане № 7737/ 21.06.2019г. по гр.д. № 621/2019г. на Софийски градски съд, VI - 11 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, VI - 11 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 621/2019г. на СГС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.