Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * правен интерес * земеделски земи * възстановяване правото на собственост * държавна собственост * отчуждаване

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

66

 

гр. София, 12.04.2010 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

                                                                       СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4152 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на „Х” АД, със седалище гр. С., чрез пълномощника му адвокат М. М. , против въззивното решение от 18.04.2008 год. по гр. д. № 911/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 7.09.2005 год. по гр. д. № 38/2004 год. на районния съд гр. Ц. и производството по предявения от дружеството отрицателен установителен иск против ответниците е прекратено, като недопустимо.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на извода за недопустимост на предявения иск – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това искът бъде уважен, като претендира и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Ответницата Я. И. Т., чрез пълномощника й адв. М. О. , оспорва жалбата, останалите ответници не са взели становище.

С определение № 232 от 26.03.2009 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по релевантния за спора въпрос за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.

Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

За да обезсили първоинстанционното решение, с което е бил уважен предявеният по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ иск, и прекрати производството по него като недопустимо, въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск против ответниците, като положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Съгласно уточнението на ищеца при повторното въззивно разглеждане на делото, предмет на спора е имот, част от бившия имот пл. № 151 в кв. 10б, за който е отреден парцел ****Х – 708 в кв. 39ж по плана на гр. П., образуван със заповед на кмета № 4/99 год., с площ 1044 кв. м. Въззивният съд е приел, че за този имот ищецът е поддържал да е част от имота, описан в акта за държавна собственост №/65 год., с който се легитимира като собственик, но и при успешно провеждане на предявения отрицателен иск той не би могъл да постигне признаване, респ. защита на свои права върху него, което обуславя и липсата на правен интерес от предявяването му. Поради това и намерил производството по него за недопустимо и го прекратил, обезсилвайки първоинстанционното решение.

Именно така разрешеният от въззивния съд въпрос дали е налице правен интерес от предявявяването на отрицателен установителен иск е обосновал и допуснатото от касационния съд обжалване на въззивното решение. Прието е в определението по чл. 288 ГПК, че така поставеният въпрос е разрешен в обратен смисъл в представената от касатора съдебна практика, в която е застъпено становището, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск.

Решението на въззивния съд, предмет на настоящето касационно разглеждане на делото, е неправилно.

Действително, въззивният съд е разгледал повторно делото, след отмяна на предходното му решение от касационната инстанция, в чието решение от 13.11.2007 год. по гр. д. № 810/2006 год. на ВКС, ІІ г. о. е прието, че липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск с оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения на ищеца, че е собственик на имот с площ 7 508 кв. м., заедно с построената в него почивна станция, което обуславяло предявяване на положителен установителен иск за собственост, вместо предявения отрицателен такъв, обективиран в искането на ищеца да се признае за установено, че ответниците не са собственици на част от този имот, което е недопустимо. Касационният съд е констатирал произнасяне при наличие на нередовности в исковата молба, състоящи се в несъответствие на петитума й с обстоятелствената част, както и липса на индивидуализация на спорния имот, обусловило и извода му за недопустимост на съдебния акт.

При новото разглеждане на делото от въззивния съд ищецът е уточнил спорния имот като дворно място с площ около 1 200 кв. м. с граници от север – улица, от изток – улица, от юг имот пл. № 150 и от запад – имот пл. № 149 и имот пл. № 148 в кв. 10б по плана на гр. П., като за част от него по действуващия план е отреден УПИ *Х – 708 в кв. 39ж с площ 1044 кв. м., при описаните граници. Поддържал е и в нарочната молба от 24.03.2008 год., че този имот е част от имот пл. № 151 в кв. 10б по плана на града, показан и на скицата на вещото лице на л. 146 от първоинстанционното производство в зелен цвят.

За този спорен имот ищецът е поддържал, че не са налице предпоставки за възстановяването му по ЗСПЗЗ с решението от 3.06.99 год. на ПК /ОбСЗ/, гр. П., с което на ответниците, като наследници на И. Д. К. е възстановено право на собственост върху нива от 3.743 дка в м. „К”, имот пл. № 151 от кадастрален план от 1962 год. С последното същите се легитимират формално като собственици на възстановения им имот, като според ищеца част от него в претендирания размер, съгласно уточненията, попада в неговия имот, съгласно акта за държавна собственост от 1965 год., поради което и е налице оспорване на неговото право на собственост, произтичащо от отчуждаване на имота /и други такива/ за строителството на почивната станция.

При данните по делото за оспорване правото на собственост на ответниците върху възстановения им имот, правилен е извода на въззивния съд, че е предявен отрицателен установителен иск, с който ищецът търси съдебна защита на произтичащите му от акта за държавна собственост права върху описания в него имот срещу смущаването им от ответниците с признатите им по реституцията такива върху част от този имот. Както е посочено в решението от 12.06.2002 год. по гр. д. № 995/2001 год. на ВКС, ІV г. о., на което се позовава касаторът, от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск, като и в настоящия случай правният интерес от предявения отрицателен иск се разкрива от процесуалното поведение на ответниците в производството – същите претендират отричаното от ищеца свое право на собственост върху възстановения им имот. Поради това и да се отрече наличието на правен интерес за ищеца, сега касатор, от предявения отрицателен установителен иск, би било в противоречие с цитираната съдебна практика, която според настоящият състав е правилната. Такъв е налице с оглед твърденията му за засягане на правата му от възстановяването на имота на ответниците, поради което и съдът следва да се произнесе по същество на спора.

Макар и да е направил извод в тази насока, въззивният съд в обжалваното решение е приел, че решаване на спора по същество не би довело до защита правата на ищеца, тъй като не би постигнал признаване на неговите права върху спорния УПИ *Х – 708 в кв. 39ж, а само отричане правата на ответниците. Този извод свързал с факта на възникване на самостоятелен обект на собственост, за който ищецът не твърди, нито претендира свое право на собственост, поради което и с отричането на правото на ответниците не би постигнал търсената защита. Направеният извод противоречи на приетото от въззивния съд, че парцелът е „разположен върху част от бившия имот пл. № 151 в кв. 10б по плана на гр. П., за който ищецът има акт за собственост №/65 год.”, т. е. спорният имот представлява част от възстановения на ответниците земеделски имот, за който ищецът е поддържал липса на предпоставки за възстановяването му. Поради това и съдът е дължал произнасяне по съществото на спора дали е налице законосъобразно възстановяване по ЗСПЗЗ на собствеността на ответниците върху част от имота на наследодателя им, като се съобрази със заключението на техническата експертиза, установяващо границите на имот пл. № 151 по плана от 1962 год. и местоположението на УПИ *Х – 708 в него, като съобрази и обстоятелството дали възстановеният на ответниците имот попада в претендирания от ищеца такъв по акта за държавна собственост, въз основа на събраните доказателства по делото, вкл. и чрез изслушване допълнително заключение на техническа експертиза по този въпрос с оглед данните за наличие на отчуждаване на част от имот пл. № 151 през 1963 год. по отреждането за почивна станция на ЗСК-Кремиковци и възстановяване на собствеността върху част от този отчужден имот през 1998 год. по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ...

По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане с оглед извършване на следващите се процесуални действия по произнасяне по съществото на предявения иск. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по искането на касатора за присъждане на разноски, вкл. и за настоящата инстанция, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с ал. 2 и чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 57 от 18.04.2008 год. по гр. д. № 911/2007 год. на Бургаския окръжен съд и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.