1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 50010 гр. София, 05.04.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участие на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1920 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Д. Д. И. чрез адв. Д. обжалва решение № 451 от 31.03.2022 г. по в.гр.д. 3453/21 г., по описа на Апелативен съд – София в частта, с която съдът по акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлил иска за периода от 06.11.2019 г. до 27.07.2020 г. Излага съображения, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, изразяващо се в неправилно приложение на чл. 429 от КЗ и поради това неправилно определяне на началния момент, от който се дължи обезщетение за забава. Моли да се отмени решението в обжалваната част, претендира разноски. Ответникът ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД чрез юрисконсулт М. М. оспорва касационната жалба в подадения отговор по чл. 287 от ГПК. Счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 50 551 от 14.12.2023 г. по настоящето дело, ВКС е допуснал касационно обжалване на посоченото решение в обжалваната от касатора част, в която с решението си въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта за присъждане на законна лихва от 06. 11.2019 г. върху определеното обезщетение за неимуществени вреди и е определена такава от 28.07.2020 г. по поставения правен въпрос: От кой момент застрахователят по риска Гражданска отговорност на автомобилистите дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Касационното обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка съответствието на посоченото решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 72 от 29.06.2022 г. по т.д. 1191/21 г. Съгласно посоченото съдебно решение, както и решенията, на които се позовава, израз на постоянната практика на ВКС, на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива спрямо увреденото, трето ползващо се лице, отговорността на деликвента за лихвите, предвидени в чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, при ограничение на чл. 429, ал. 3 от КЗ, в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. Застрахователят отговоря спрямо третото ползващо се лице, като в обезщетението се включват всички лихви за забава, дължими от деликвента, на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. С оглед правилото на чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ, е налице разликата между задължението спрямо увреденото лице на деликвента, съобразно чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и застрахователя. Тази разлика произтича от нормата на чл. 380 от КЗ, предвиждаща като предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя, предявяване на претенеция извънсъдебно. Съответно и съществува задължение за уведомяване от застрахованото лице или от увреденото лице. След предявяване на претенция, респ. уведомяване, за застрахователя възниква задължение да се произнесе по основателността й в определен срок и това води до отговорност за забава, респ. с правната възможност третото лице да предяви пряк иск. Така е обобщен извод, че съобразно чл. 429 от КЗ в хипотезата на пряк иск от третото ползващо се лице срещу застрахователя, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи обезщетение за забава от отправяне на претенция от увреденото увреденото лице, респ. уведомяването от него или от застрахования. Настоящият съдебен състав изцяло споделя посоченото тълкуване на чл. 429 ал. 2 и ал. 3 от КЗ. В настоящия случай, касаторът – ищец, като увредено лице в исковия процес е претендирал заплащане на обезщетение за забава от уведомяване на застрахователя върху претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, сочейки във въззивната си жалба датата - 06.11.2019 г, на която е уведомил застрахователя. Уведомяване от Д. И. е извършено с писмена молба до застрахователя вх. № 3479/06.11.2019 г., с посочване на датата на пътно-транспортно произшествие, виновният водач и застрахователната полица, както и обстоятелствата, че е получил тежки увреждания, в резултат, на които търпи имуществени и неимуществени вреди. Претенция от Д. Д. И., по реда на чл. 380 от КЗ е отправена и получена от застрахователя на 16.06.2020 г., видно от представения писмен документ по делото. В тази претенция подробно са посочени всички имуществени и неимуществени вреди и обезщетението, което претендира И.. Застрахователят, отговорен на основание договора за гражданска отговорност, спрямо увреденото лице, за противоправното и виновно деяние на извършителя, дължи обезщетение от момента на уведомяването му. Следователно в настоящия случай от 06.11.2019 г. С оглед на изложеното, в обжалваната част, въззивният съд, сочейки, че следва да се дължи обезщетение за забава от изтичането на три месеца от отправяне на претенция по реда на чл. 380 от КЗ, е допуснал нарушение на материалния закон. С допуснатото нарушение на материалния закон е допуснал и необоснованост на съдебното решение, като не е възприел твърдения и установен факт на уведомяване от увреденото лице на застрахователя. Непосочването на банкова сметка в претенцията на увреденото лице не може да обуслови извод за забава на кредитора, на основание чл. 95 от ЗЗД, тъй като застрахователят е формулирал отказ за заплащане на обезщетение, поради неговата неоснователност. Отказът на застрахователя е мотивиран и съответно обусловен, не от непосочване на банкова сметка, а от твърдяната неоснователност на претенцията. Поради това, че така формулираният отказ е неоснователен, не може да се приеме, че непосочването на банковата сметка е основание да се изключи отговорността за обезщетение за неизпълнение на паричното задължение за обезщетение за неимуществени вреди. В хода на исковото производство между страните, по настоящето дело, е установено, че претенцията е основателна и отказът на застрахователя да изплати обезщетение на увреденото лице за причинените му от деликвента вреди е неоснователен. Формираните изводи за дължимост на обезщетение за забава от изтичане на тримесечния срок, предвиден в чл. 496, ал. 1 от КЗ, е постановен в противоречие на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл. 429, ал. 2 от КЗ, застрахователят отговаря за всички вреди, включително обезщетението за забава на деликвента, но в този случай, той отговаря от датата на уведомяване. Срокът, предвиден в чл. 496 от КЗ е свързан със собствената забава на застрахователя, за неизпълнение на задължение за произнасяне в срок. Застрахователят отговаря за всички преки и непосредствени вреди от увреждането, определени понастоящем с влязло в сила решение, вкл. и за вредите от забава за изпълнение на паричното задължение за заплащане на обезщетение от непозволено увреждане, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. С оглед посоченото по-горе, относно определения от законодателя начален момент на обезщетението за забава, от уведомяването от увреденото лице, респ. от застрахованото лице, по-ранната от двете, въззивният съд е допуснал необоснованост на решението в тази част. По изложените съображения ще следва да се отмени решението в частта, с която е определена начална дата на дължимост на обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 28.07.2020 г. и да се постанови друго, с което да се определи начална дата на обезщетение за забава от 16.11.2019 г. Правилно е определено от въззивния съд, че не се дължи обезщетение от застрахователя от датата на увреждане. Нормата на чл. 429, ал. 3 от КЗ определя отговорността на застрахователя от по-ранната дата от уведомяване на застрахователя от застрахования или от уведомяване от пострадалия, или предявяване на претенция от пострадалия, този момент, който е най-ранен, с оглед задължението да се отправи изявление до застрахователя извънсъдебно за заплащане на обезщетение, съответно застрахователят дължи от уведомяването. В случая, най-ранният момент е 16.11.2019 г. и от него се дължи обезщетение за забава от застрахователя. По изложените съображения касационната жалба на Д. И. е основателна в посочената част. При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на касатора следва да се присъдят разноски от 40 лв, дължима държавна такса. По отношение на искането на адвокат М. Д., на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв, да й се присъди възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, настоящият съдебен състав намира, че е неоснователно. Не е налице основание да се присъдят разноски, поради това, че не е налице основанието, предвидено в чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. С влязло в сила решение на касатора като пострадал е присъдено обезщетение, същият има определено по основание и размер вземане и към момента на провеждане на настоящето производство, на основание чл. 290 от ГПК, същият не може да се приеме за материално затруднен. Не е налице основание за предоставяне на безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Поради това на адвокат Д. не следва да се присъждат разноски, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 451 от 31.03.2022 г. по в.гр.д. 3453/21 г., САС, ГО, VII състав, в частта, с която е отменено решение № 264555 от 07.07.2020 г. по гр.д. 8119/20 г., СГС, I-21 състав, в частта, с която е осъден „Далл Богг Живот и Здраве“ АД да заплати обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от 28.07.2020 г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Д. И., ЕГН [ЕГН] обезщетение за забава върху присъденото с решение № 451 от 31.03.2022 г. по в.гр.д. 3453/21 г. САС обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 50 000 лв, считано от 16.11.2019 г. до изпълнение на задължението. ОСЪЖДА „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Д. И., ЕГН [ЕГН] сумата от 40 лв, на основание, чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: `