Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, 23.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1536 / 2010 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от Г. А. С. и А. С. Я. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т. 1 и 6 от ГПК на решение № 71/10.03.2010г. по гр.д.№ 1226/2009г. на РС Севлиево, с което е допуснато изкупуване ат ищеца Я. С. Я. на 7/8 ид.ч. от ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 65927.501.355 по кадастралната карта на С., одобрена със заповед № РД-18-77 от 16.07.2008г., находящ се на [улица] от купувачката Г. А. С. по сделката покупко-продажба, оформена с н.а. № 116,т.ІV, рег. 5983, д. № 493 от 25.10.2005г. на нотариус К.. Представят нови доказателства, които според тях установяват, че ищеца е узнал за продажбата още 2008г. – повече от два месеца преди предявяване на иска по чл. 33, ал.2 от ЗС. Твърдят, че ищеца е знаел точния им адрес в Б., където са били в периода на разглеждане на делото, но не го посочил, поради което са представлявани от особен представител, който не защитил добре интересите им. Правят оплакване за нарушено право на защита, защото съдът не дал възможност на назначения особен представител за отговор по чл. 131 ат ГПК, поради което не провел ефективно защита им. Ответникът по молбата я оспорва, тъй като доказателствата не са нови. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 12.11.2010г. от надлежна страна против която е постановено неизгодно решение влязло в сила на 26.03.2010г. До колкото молителките не живеят в България, не са идвали през 2009г. и са пристигнали на 22.08.2010г., видно от у-ние № 34375/26.08.2010г., съдът приема, че е спазен тримесечния срок по чл. 305, ал.1 от ГПК. Предвид изложеното, молбата е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищецът е съсобственик на продадения с н.а. № 116,т.ІV, рег. 5983, д. № 493 от 25.10.2005г. на нотариус К. недвижим имот, че не е бил поканен да изкупи дела на съсобственичката си, която е продала своята част на трето лице, че е узнал за сделката лятото на 2009г., поради което предявеният иск е приет за допустим и като основателен е уважен. В хода на производството, ответниците, страни по сделката са представлявани от назначен на основание чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител, тъй като не са намерени на последния известен адрес в страната, а друг адрес не е станал известен по делото. Назначения особен представител е представил писмен отговор по чл. 131 от ГПК на 02.12.2009г. /л. 65 от делото/. С молбата се представя жалба № 751/12.08.2008г. на Я. Я. до прокуратурата за лъжесвидетелствуване по гр.д.№ 511/2002г. В нея обаче изобщо не се споменава за продажбата между молителките от 25.10.2005г. С постановление от 05.11.2008г. е отказано образуване на наказателно дело, но и в неговите мотиви не се споменава за продажбата. С молба от 24.07.2008г. Я. е поискал от С. по вписване копие от н.а. № 30,т.ІІ, н.д. № 726/1984г. Този нот. акт касае негови права върху имота и е различен от нот акт 116,т.ІV, рег. 5983, д. № 493 от 25.10.2005г. на нотариус К., с който е оформена продажбата, по която е допуснато изкупуване. Тази молба не се отнася за справка по тежести, или вписвания, поради което от нея не може да се направи извод, че Я. е научил за продажбата в този момент. Производството по отмяна е извънреден способ за проверка на влезлите в сила решения само на изчерпателно изброените в чл. 303, ал.1 от ГПК основания. За да е налице основанието по т.1 от този текст, на която се позовават молителите следва кумулативно да са налице следните предпоставки: страната, въпреки положената грижа, да не е могла обективно /а не поради субективни причини/ да се снабди с новооткрити доказателства, те да установяват нови обстоятелства по делото, съществували и по времето на процеса и те да са от съществено значение за изхода от спора. Представените с молбата доказателства не установяват ищецът по иска по чл. 33, ал.2 от ЗС да е узнал за продажбата, поради което не могат да променят извода на съда относно датата на узнаване за сделката. Затова те не обуславят отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК. Молителките се позовават на това, че не е следвало да бъдат представлявани чрез особен представител, тъй като ищеца е знаел адреса им в Б., където са пребивавали през 2009г., когато е предявен иска и че не са били надлежно представлявани от назначения си особен представител, който е бил лишен от възможността да представи отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. Така заявено основанието за отмяна следва да се квалифицира по чл. 303, ал.1 т.6 от ГПК Тази разпоредба е насочено към отмяна на влязло в сила решение, когато страната не е била представлявана от особен представител, въпреки, че са били налице предпоставките за това, или когато е назначен особен представител, въпреки, че не е била налице нито една от хипотезите на чл. 29 от ГПК, към който препраща тази норма. Разпоредбата на чл. 29 от ГПК установява случаите на особено процесуално представителство по отношение на безизвестно изчезналите, процесуално недееспособните лица за нетърпящи отлагане процесуални действия, лица с неизвестни постоянен или настоящ адрес, както и при противоречие в интересите между представляван и представител. Съдът е назначил на ответниците особен представител на основание чл. 29, ал.3 от ГПК поради това, че не са намерени на постоянен и настоящ адрес в страната, а не е бил известен и такъв в чужбина. Молителките не оспорват, че в периода на гледане на делото не са били в страната, но твърдят, че ищеца е знаел адреса им в чужбина. Към молбата е представена медицинска документация, установяваща, че едната от молителките е била в тежко здравословно състояние и е била в болница с нужда от чужда помощ. Тези доказателства установяват, че молителката Г. С. не е била в България по време на процеса, но от тях не може да се направи извод, че ищеца по иска по чл. 33, ал.2 от ЗС е знаел адреса им в чужбина, за да бъдат призовани на него чрез съдебна поръчка. Затова на молителките, които поради това, че са страни по сделка, по която се иска изкупуване правилно е назначен особен представител. Те действително не са имали противоречиви интереси и е могло да бъдат представлявани от един адвокат, тъй като и двете имат интерес да не се допуска изкупуване. Предвид изложеното, съдът не е нарушил чл. 29, ал.3 от ГПК, поради което не е налице основанието за отмяна, предвидено в чл. 303, ал.1 т.6 от ГПК. Молителките излагат и довод, че не са били надлежно представлявани, тъй като на назначения особен представител не е дадена възможност да подаде отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. Това оплакване би могло да се отнесе само към основанията по чл. 281 от ГПК за неправилност на решението поради процесуални нарушения, но то не може да се съотнесе към основанията за отмяна, които са изчерпателно изброени. Само за пълнота следва да се посочи, че особения представител е подал отговор по чл. 131 от ГПК, приложен на л.65 от делото. По изложените съображения молбата е неоснователна и на двете посочени основания, поради което Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. А. С. и А. С. Я. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т. 1 и 6 от ГПК на решение № 71/10.03.2010г. по гр.д.№ 1226/2009г. на Районен съд - Севлиево ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ