7 Р Е Ш Е Н И Е № 300 гр. София, 04 юли 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шести юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Кирил ИВАНОВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 822 по описа за 2014 г. Производството е образувано по чл.422, ал.1, т. 5 от НПК. Постъпило е искане от осъдения М. Й. А. за възобновяване на нохд № 637/13г. на районен съд гр.Габрово. В искането се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като нарушения на закона се визира липсата на доказателства осъденият да е извършил престъплението и че в действителност се касае до неуредени граждански отношения. Като съществени нарушения на процесуални правила се изтъква нарушение на правото на защита, свързано с неясното формулиране на обвинението и липса на мотиви относно направените от осъдения възражения. Явната несправедливост на наложеното наказание се изразява в осъждането на А. за престъпление, което не е извършил. Настоява се оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения А. – адв. Ю. С. на посочените основания. В допълнение към аргументите за нарушение на закона се изтъква липсата на умисъл за извършване на престъплението, както и липсата на квалифициращо обстоятелство по т.3 на ал.1 на чл.195 от НК. В представена от осъдения саморъчно изготвена писмена защита се акцентира единствено върху явната несправедливост на наказанието. Излагат се съображения, свързани със семейното и социално положение на А., който изразява и съжаление за извършеното. В последната си дума моли за възобновяване на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че въззивният съд е анализирал всички събрани доказателства и е постановил законосъобразен съдебен акт. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 16 от 15.01.2014г., постановена по нохд № 637/13г. на районен съд гр.Габрово, М. Й. А. бил признат за виновен в това, че на 20.01.2013г. в [населено място], [община], при повторност и след предварителен сговор в немаловажен случай с Г. М. А. и Р. М. М., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС – микробус “М.” с рег. № ЕВ 5871 и лек автомобил “Л.” с неустановен по делото регистрационен номер, от стопанска постройка отнел чужди движими вещи на обща стойност 1506,40 лева от владението на И. К. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 и чл. 54 от НК му било наложено наказание от две години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като бил признат за невинен и оправдан по обвинението над сумата от 1506.40 лв. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение определеното на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК общо наказание на М. А. със споразумение по нохд № 9/2011г. на РС Габрово, влязло в сила на 17.02.2011г., в размер на една година лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда били осъдени Г. М. А. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 и чл. 54 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и Р. М. М. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 54 от НК на една година лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. По жалби на подсъдимите М. А. и Г. А., към които се присъединила Р. М., било образувано внохд № 31/14г. по описа на окръжен съд гр.Габрово. С решение № 38 от 10.04.2014г. окръжният съд потвърдил изцяло присъдата. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е частично основателно относно основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. В обвинителния акт са посочени време, място и начин на осъществяване на престъплението; вид, количество и стойност на отнетото имущество. Както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт, обвинението е формулирано достатъчно ясно, за да може М. А. да узнае в какво е обвинен. В този смисъл правото на защита на последния не е било нарушено. Не могат също да бъдат възприети съображенията за липса на мотиви на съдебните актове на инстанционните съдилища. Структурирането на мотивите е извършено съгласно предвидените от процесуалния закон правила, а от съдържанието на съдебните актове се извеждат както релевантните от обективна страна обстоятелства, така и доказателствените източници, на база на които съдилищата са основали изводите си от фактическа и правна страна. За да приемат от обективна страна, че осъденият А. е участвал в инкриминираното деяние, съдилищата са взели предвид показанията на свидетелите С. и С., които лично са възприели лек автомобил „Л.”, управляван от А. и движещия се след него микробус „М.”, в който пътували А. и М.. Първият свидетел видял автомобилите пред къщата на С., а вторият се разминал с тях при излизането им от отбивката за пилчарниците в [населено място]. Краткият времеви интервал между двете събития, както и обстоятелството, че вещите, собственост на С. са били предадени в пункт за изкупуване на вторични суровини на същия ден от осъдените А., А. и М., основателно е мотивирал съдилищата да приемат, че извършители на престъплението са именно тримата осъдени. В мотивите на съдебните актове са изложени и съображения, поради което обясненията на подсъдимите, че А. само съдействал на А. и М. за предаването на вещите в пункта за изкупуване на вторични суровини, не са били кредитирани. В тази им част обясненията на подсъдимите са в противоречие с показанията на св. В. В. и с приложените по ДП договори за покупко- продажба на метални отпадъци. От съдържанието на последните е видно, че всеки от тримата осъдени е предал железни отпадъци, предоставяйки лична карта, което опровергава тезата на осъдените, че липсата на документи за самоличност на А. и М. наложило предаването на вторичните суровини от А.. С оглед изложеното не е налице и процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателствения материал. Неоснователни са на следващо място аргументите относно нарушението на закона. Отнемането на чужди движими вещи, от владението на другиго, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, представлява кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК. Разбиването на стената от фазер с цел да се достигне до металните предмети, складирани в постройката (което е установено от обясненията на подсъдимите А. и М. и показанията на св. С.) сочи на наличието на квалифициращо обстоятелство по т.3 на чл.195, ал.1 от НК, а използването на моторни превозни средства за установяването на фактическа власт на извършителите върху отнетите вещи дава основание за приложението и на т.4 от същия текст. Предварителното постигане на съгласие за извършване на кражбата, предварителния оглед на мястото и набавянето на моторни превозни средства, налага извод за наличието на по - висока степен на организираност между съучастниците, което е мотивирало съдилищата да приемат, че е налице предварителен сговор по смисъла на т.5 на чл.195, ал.1 от НК. По отношение на осъдения А. е налице и квалифициращото обстоятелство по т.7 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като същият е осъждан с влязло в сила споразумение за същото престъпление, за което му е наложено наказание от една година лишаване свобода, с отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК изпълнение, в рамките на който изпитателен срок е извършено деянието по настоящото дело. С оглед всичко изложено се налага извод, че съгласно установените от съдилищата факти, законът е приложен правилно. Основателно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. Наложеното на осъдения А. наказание е значително по- високо като размер в сравнение с това на останалите извършители, въпреки липсата на доказателства той да има по - голям принос към осъществяването на общата престъпна дейност. Отказът на подсъдимия да направи признание за извършеното произтича от реализацията на правото му на защита и не може да представлява основание за утежняване на отговорността му. По тези съображения касационният съд намери, че следва да измени по реда на възобновяването постановените съдебни актове, като намали наложеното на М. А. наказание лишаване от свобода на една година. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 38 от 10.04.2014г., постановено по внохд № 31/14г. на окръжен съд гр.Габрово, с което е потвърдена присъда № 16 от 15.01.2014г. по нохд № 637/13г. на районен съд гр.Габрово в частта, с която на осъдения М. Й. А. е наложено наказание от две години лишаване от свобода, като намалява размера на наказанието на една година лишаване от свобода. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.