4 Р Е Ш Е Н И Е № 135 Гр. София, 27 септември 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 454/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 НПК и е образувано по касационната жалба на защитника на подс. З. Г. Г. – адв. Л. Б. от САК, срещу новата въззивна присъда № 18/04.02.2022 година по в.н.о.х.д. № 4193/21 година на Софийски градски съд. В касационната жалба, подадена в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, е релевирано само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК като се твърди, че законът е приложен неправилно и се иска присъдата да бъде отменена, а подс. Г. - оправдан. В допълнението към нея, изготвено след запознаване с мотивите за присъдата и депозирано след срока по чл. 350, ал. 1 НПК, се съдържат оплаквания, че въззивният съд не е използвал всички способи за доказване на деянието, не е взел предвид възраженията на защитата срещу реда, по който е извършена проверката на подс. Г. с техническо средство за употреба на наркотични или упойващи вещества, а съдът едностранчиво е оценил доказателствата по делото, давайки вяра единствено на свидетелските показания. Като съществено нарушение на процесуалните правила е оценена и фактическата грешка в обвинителния акт във връзка с регистрационния номер на лекия автомобил, която не е била отстранена по реда на чл. 248а, ал. 1 НПК. По съдържанието си всички тези доводи отговарят на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В съдебното заседание пред ВКС подс. Г., редовно призован, не се явява. Защитникът му поддържа касационната жалба и изложените в допълнението към нея съображения и моли присъдата да бъде отменена и подзащитният му да бъде оправдан. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК и моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата – в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 2 НПК, но е частично недопустима, а в останалата част – неоснователна, по следните съображения: С новата въззивна присъда № 18/04.02.2022 година, постановена по в.н.о.х.д. № 4193/21 година, Софийският градски съд отменил по протест на прокурор от Софийската районна прокуратура присъдата от 06.07.2021 година по н.о.х.д. № 9906/19 година на СРС, с която подс. З. Г. бил оправдан по съответното обвинение в първата инстанция за извършено на 24.01.2019 година престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и го наказал след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с четири месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК: Касационната проверка на съдебните актове по чл. 346 НПК не е служебна. Съгласно чл. 347, ал. 1 НПК тя се развива в пределите на заявените в срок с касационната жалба касационни основания. В сезиращия процесуален документ, депозиран в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, не е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, нито пък в него се съдържа словно формулирано оплакване за допуснати от контролираната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила. Такова се заявява за първи път след изтичане на срока на обжалване на въззивната присъда с допълнението на касационната жалба, наименована също „касационна жалба“. Изложените в нея доводи не сочат на оплакване за допуснати от решаващия съд съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2-4 НПК, за чието наличие касационната инстанция следи не само по жалба, но и служебно по силата на чл. 124 от Конституцията на Република България, поради което като просрочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не подлежи на разглеждане. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК: Искането за касиране на присъдата на Софийския градски съд и ВКС да оправдае подс. Г. е неоснователно. Касационната проверка за правилното приложение на закона е свързана с преценката дали установените от контролирания съд факти правилно са подведени към съответстващата им материалноправна норма. ВКС е съд по правото и не може в касационното производство да установява нови фактически положения извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК. Въззивната инстанция е последната по установяване и приемане на правно релевантните факти и когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуалните правила и вътрешното убеждение на въззивния съд е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанция фактите са такива, каквито са приети от него. Затова върховната инстанция може да оправдае подсъдимия, каквото е искането на касаторите, само когато установените от въззивната инстанция факти сочат на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. При приетата от Софийския градски съд фактология – управление от подс. Г. на лек автомобил след установена при проверка с техническо средство употреба на наркотично вещество, деянието му е съставомерно по чл. 343б, ал. 3 НК, за което престъпление е признат за виновен и наказан с обжалваната въззивна присъда. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА новата въззивна присъда № 18/04.02.2022 година по в.н.о.х.д. № 4193/21 година по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.