Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * разпознаване по снимков материал * необоснованост

РЕШЕНИЕ

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

449

 

София, 17 май 2010 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и втори октомври ........ 2009 год. в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Борислав Ангелов .............................

 

ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................

 

                                  .. Севдалин Мавров .............................

          

 

при секретар  .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ....................... КНОХД № .. 473 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест на апелативен прокурор при Апелативна прокуратура – гр. В. и жалби на подсъдимите Д. К. и С. И. срещу решение № 76 от 01.06.09 год., постановено по ВНОХД № 84/09 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е изменена присъда № 4 от 06.02.09 год. по НОХД № 579/07 год. на Добричкия окръжен съд в гражданско осъдителната част, като е отменено осъждането на Д. К. салидарно да заплати с подсъдимия С сумата от 210 лв., представляващи имуществени вреди и сумата от 1 500.00 лв. – неимуществени такива на пострадалия А. К. , поради непредявен иск срещу него, както и съответната държавна такса.

Протестът визира касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в опорочена вола на съдилищата по фактите относно оправдаването на третия подсъдим по делото – Н. В. , обвинен по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК. В протестираната част се иска решението да се отмени, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.

Жалбоподателят Д. К. сочи доводи за необоснованост на съдебните актове и непълнота на доказателствата. Посочва свидетели, които да бъдат разпитани от настоящата инстанция. Иска да се отменят решението и присъдата и делото да се върне за ново разглеждане, тъй като не е участвал в извършването на грабежа на 28.03.08 год., осъществен от С. И. и Н. В. Такова е и становището му в представената писмена защита. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от подсъдимия и неговия служебен защитник.

Жалбата на подсъдимия С е под формата на самопризнания за случилото се на 28.03.08 год. с пострадал А. К. В същата сочи, че престъплението е извършил с оправдания Н. В. и отрича участието на Д. К. Иска да му се намали наказанието, тъй като е осъзнал вината си. В съдебно заседание той и защитата му поддържат единствено искането за намаляване на наказанието лишаване от свобода.

Защитата на подсъдимия В пледира за потвърждаване на въззивното решение, тъй като не е доказано по категоричен начин участието на подзащитния му в извършеното престъпление.

Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите протест и жалби, становището на страните и сочените доводи, намира следното:

С цитираната присъда подсъдимия С е признат за виновен в това, че на 28.03.08 год. в гр. Д., при условията на опасен рецидив и в съучастие с Д. К. , като извършител, отнел 210.00 лв. от владението на А. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 29, ал.1, б.„а” и чл. 54 НК е осъден на СЕДЕМ години лишаване от свобода при първоначален строг затворнически режим, като е приспаднато предварителното му задържане.

Със същата присъда подсъдимият Д е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив на 18.03.08 год. в гр. Д. в съучастие с неустановено лице, а на 28.03.08 год. в съучастие със С. И. в гр. Д. като извършител, отнел 212.00 лв. от владението на Йордан И. и А. К. , от които 2.00 лв. собственост на И. , а 210.00 лв. собственост на К. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и чл. 54 НК е осъден на ОСЕМ години лишаване от свобода, при първоначален строг затворнически режим, като е приспаднато предварителното му задържане.

Подсъдимият Н. В. е признат за невиновен в това, че на 28.03.08 год. в гр. Д., при условията на опасен рецидив, в съучастие със С. И. и Д. К. , като извършител е отнел сумата 210.00 лв. от владението А. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и „б” НК.

С. И. и Д. К. са осъдени солидарно да заплатят на А. К. обезщетение за имуществени вреди в размер на 210.00 лв., а за неимуществени вреди – 1 500.00 лв., ведно със законната лихва върху двете суми от 28.03.08 год. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 4 000.00 лв. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски и веществените доказателства.

С въззивното решение присъдата е изменена в гражданско осъдителната част, като е отменено осъждането на Д. К. салидарно да заплати с подсъдимия С сумата от 210 лв., представляващи имуществени вреди и сумата от 1 500.00 лв. – неимуществени такива на пострадалия А. К. , както и съответната държавна такса. В останалата му част първоинстанционният акт е потвърден.

Съгласно протеста основния правен спор по делото при безспорното участие на подсъдимия И в престъплението е, кой е вторият участник в грабежа, извършен на 28.03.08 год. с пострадал свид. Костадинов. По внесения в първоинстанционния съд обвинителен акт съучастници са и тримата подсъдими. Към момента на въззивното протестиране на присъдата прокуратурата е изоставила първоначалната си позиция и приела нова, приемайки че съучастниците са само двама. Във въззивният протест се акцентира, че съучастник на И. е В. , а не К. С оглед и на касационния протест са възможни две хипотези - участието само на И. и К. или участието само на И. и В. Във връзка със съучастието, обвинението за продължавано престъпление на К. и новата позиция на прокуратурата, за ВКС е приложимо единствено правомощието да отмени изцяло решението и присъдата и да върне делото за ново разглеждане на окръжния съд в наказателната и гражданската му част. Основания за това не са налице.

За да оправдае В. , първоинстанционният съд е взел предвид опороченото му разпознаване по снимков материал от пострадалия, непоследователните и колебливи показания на последния и процесуалната позиция на подсъдимите, при която В. дава обяснения и сочи К. за съучастник и отказа от конкретни обяснения по отношение на авторството на И. и К. Разпитан в две съдебни заседания свид. К. дава противоречиви показания. Не знае колко са били нападателите – един, двама, трима или десет. Категорично разпознава по гласа К. , който го е затиснал на леглото и го е душал, както и че е бил облечен в бял пуловер или фланела. Категорично отрича да разпознава В. Свидетелства, че неговият глас му е познат. В съдебно заседание на 14.01.09 год. категорично заявява, че на проведеното разпознаване е разпознал втория нападател по бялото облекло и големината на косата. Липсва последователност и в свидетелските показания на разпитания защитен свидетел. При това състояние на доказателствения материал и настоящата инстанция споделя изводите на инстанциите по фактите. Проведеното на 30.03.08 год. е опорочено. Видно от протокола за разпознаване на лица по фотоснимки, органът на досъдебното производство не е изпълнил задължението си по чл. 170 НПК. Непосредствено преди разпознаването свидетелят не е разпитан: дали познава лицето; за особеностите, по които може да го разпознае; за обстоятелствата, при които го е наблюдавал; както и за състоянието, в което се е намирал. Отразени са постфактум единствено показанията му по какво е разпознал посоченото на снимката лице, без да конкретизира характерни белези, а само общи такива. При твърдението на К. , че нападателят му е бил облечен в бяло, му е предложен фотоалбум /л. 83 – 84/, на който единствен В. е облачен в бяло. Със свидетеля не е извършено разпознаване по снимков материал на обвиняемия К.

Не могат да се приемат за основателни и жалбите на подсъдимите И. и К. , сочещи на необоснованост и непълнота на доказателствата, които не са касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК. Константната практиката на ВКС е, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, когато се установи избирателно събиране на доказателства, липса на източници за установяване на съществени обстоятелства по предмета на доказване, едностранчиво, изопачено или тенденциозно обсъждане на доказателствения материал, на който е придадено съдържание, различно от действителното или приетите фактически обстоятелства са изградени на базата на несъществуващи или негодни доказателствени средства. В тази насока следва да се подчертае, че окръжният съд и апелативният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Окръжният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите си е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела за основателни доводите в подкрепа на жалбите на подсъдимите и подадания протест. Отговорила е на всички доводи на защитата и прокурора. В този смисъл е неоснователен доводът, че при постановяване на въззивното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 339, ал.2 НПК. Залегналите в жалбите обяснения или самопризнания пред настоящата инстанция не могат да породят правен ефект, защото не са събрани по предвидения в НПК ред. ВКС няма правомощия да събира доказателства, а взема своето решение единствено на базата на фактическите констатации, възприети от първоинстанционния и въззивния съд. Поради тези съображения не е налице основание за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се разпитват новопосочени свидетели или да се извърши нов разпит на подсъдимите.

Неоснователна е и жалбата на И. във връзка с наложеното му наказание лишаване от свобода. Пред настоящата инстанция не се сочат смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са отчетени от съдилищата по фактите. Наложеното му наказание от седем години лишаване от свобода е под средния размер, предвиден в закона. Мотивирано е с лошите характеристични данни, съдебното му минало извън правната квалификация, високата степан на обществената опасност на конкретното деяние с оглед пострадалото лице – живеещ сам възрастен човек, нападнат късно вечерта, с добро отношение към подсъдимия. Наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5 НПК.

При тези съображения протестът и жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 от 01.06.09 год., постановено по ВНОХД № 84/09 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е изменена присъда № 4 от 06.02.09 год. по НОХД № 579/07 год. на Добричкия окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

 

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

 

..................................................