3 Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр.София, 22.10. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 26 септември 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1323 по описа за 2012 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 23.04.2012 г., постановено по гр. д. № 164 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Г” състав, с което е потвърдено решението от 4.7.2011 г. по гр. д. № 45682 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 38 състав, за отхвърляне исковете на касатора против С. Г. И. с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лв. Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да го отмени и да уважи предявения иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД. Ответникът по жалбата С. И. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становището на касатора по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 20 000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 405 от 29.03.2013 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въззивният съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, отразена в решение № 476 от 7.7.2010 г. по гр. д. № 720/2009 г. на ІV ГО на ВКС и ППВС № 7 от 1965 г., не е обсъдил в мотивите си аргументите на касатора, изложени в представени в срок писмени бележки. Въззивният съд действително не е спазил изискването да изложи съображения по доводите на касатора, които са били формулирани в представената в срок писмена защита и по този начин е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение. Необсъдените доводи на касатора са следните: 1. Липсват съставени първични счетоводни документи-приходен или разходен касов ордер, разписки, декларация, касов бон или друг писмен документ за удостоверяване предаването на суми. 2. Липсват свидетели на предаването на сумите, липсват счетоводни следи или експертно заключение за твърдяното авансово плащане по договор с [община]. 3. Налице е противоречие между изводите в приетата счетоводна експертиза и основния счетоводен принцип, заложен в чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството, който предвижда, че предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Следователно счетоводното записване на разход и приход ще бъде валидно при наличието на първичен счетоводен документ. Липсата на такъв документ означава невалиден счетоводен запис, който няма доказателствена стойност. В случая, след като не е съставен приходен касов ордер, не е доказано внасянето на сумата от страна на ответницата. Тези доводи на касатора по своята същност представляват оспорване на приетата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза. В исковата молба касаторът е претендирал за връщане на получената от ответницата като пълномощник на дружеството сума от 20 000 лв. Според счетоводната експертиза ответницата действително е изтеглила тази сума от банковите сметки на дружеството, но я е внесла в брой в касата на дружеството според счетоводните записвания по дебита на сметка 501 и 503. При изслушване в съдебно заседание на 14.06.2011 г. вещото лице изрично е заявило, че по счетоводни данни няма липса на парични средства. Представителят на касатора не е оспорил счетоводната експертиза в срока по чл.200, ал.3 от ГПК-докато трае изслушването. Не е заявил, че заключението е необосновано, не се е усъмнил в неговата правилност и не е поискал повторно заключение, както изисква разпоредбата на чл.201 от ГПК. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата е отчела изтеглената сума и е отхвърлил иска. Въззивният съд е отказал да допусне нова счетоводна експертиза, тъй като възраженията на касатора са били преклудирани на основание чл.133 от ГПК. В този случай, след като касаторът е изгубил правото да събира нови доказателства, а приетата счетоводна експертиза има материална доказателствена сила за обстоятелствата, за които е допусната/определение № 1202 от 26.08.2009 г. по гр. д. № 811 от 2009 г.на ІV ГО на ВКС/ единственият извод, до който съдът може да достигне е, че ответницата е отчела сумата на каса в брой. Касаторът вече не може да черпи аргументи от липсата на първичен счетоводен документ, тъй като внасянето на сумата в брой в касата на дружеството е доказано посредством счетоводната експертиза. Следователно необсъдените от въззивния съд аргументи на касатора в писмената му защита са несъстоятелни и не биха променили изхода на спора. Ето защо допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение не е съществено и не може да послужи като основание за касиране на решението. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.04.2012 г., постановено по гр. д. № 164 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Г” състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: