8 Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 23.03.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2318 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са в евентуално съединение искове са с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване на нищожност на арбитражно решение № 1451 от 28.03.2013г. по вътрешно арбитражно дело № 1451/2013г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициариум“ СНЦ, евентуално за неговата отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4, евентуално т. 6 ЗМТА. Ищците М. Д. Д. и Н. К. Д. чрез процесуален представител адв. Ц. А. Ч., представляваща Адвокатско дружество „Ценова и партньори” поддържат становище, че арбитражното решение е нищожно поради постановяването му в противоречие с чл. 3, § 1 и § 3 във връзка с чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в чл. 47, ал. 2 ЗМТА и чл. 3, ал. 4 ЗЗП; ищците са потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и предметът на спора не подлежи на решаване от арбитраж. Ищците твърдят, че арбитражно споразумение не е сключено между страните по договор за заем № [ЕГН]/04.13.2009г., евентуално е недействително съобразно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и ЗМТА. Поддържат също, че не са надлежно уведомени за назначаването на арбитър, нито за арбитражното производство, нито са могли да вземат участие в него. Ищците излагат твърдение, че арбитражното производство се е развило в противоречие с разпоредбите на закона, а ако се приеме, че има сключено арбитражно споразумение, то проведеното производство не е съобразено с него. Молят арбитражното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално отменено и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът „Профи Кредит България ” ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. П. оспорва предявените искове и прави възражение за тяхната недопустимост поради това, че „Профи Кредит България ” ЕООД не е надлежна страна за участие, тъй като вземането е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, както и поради предявяване на исковете след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок, предвид връчване на арбитражното решение на М. Д. на 10.04.2014г. и на Н. Д. на 24.04.2014г. Ответникът аргументира изтичането на тримесечния преклузивен срок и с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗМТА, като поддържа, че арбитражното решение е изпратено на ищците и липсата на фактическото му получаване не опорочава процеса, доколкото е удостоверен опитът за връчване. Ответникът излага и евентуални възражения за неоснователност на исковете, като поддържа, че е налице валидно сключено арбитражно споразумение – в чл. 13 от Общите условия, неразделна част от договора за револвиращ заем /ДРЗ/; правото на ищците да въвеждат основания относно начина на сключване на ДРЗ, неговите реквизити и изпълнение е преклудирано с приключване на арбитражното производство; арбитражното споразумение отговаря на изискванията на закона – чл. 19, ал. 1 ГПК, към момента на неговото сключване; разпоредбите на § 6 ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./, чл. 3, ал. 4 ЗЗП /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./ и чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./ не намират приложение. Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в случай, че същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на исковете: С решение от 28.03.2013г. по арб. дело № 1451/2013г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициариум“ СНЦ, [населено място] Д. Д. и Н. К. Д. като солидарни длъжници са осъдени да заплатят на „Профи Кредит България ” ЕООД общо сумата 1 129,14 лв. по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 10.04.2009г., представляваща сбор от главница в размер 614,98 лв., договорна неустойка в размер 504 лв. и лихва в размер 10,16 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата в размер 85 лв. – разноски по арбитражното дело и сумата 207,75 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Исковете по чл. 47, ал. 2, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗМТА са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежни страни /ответници в арбитражното производство/ срещу ищеца по арбитражното дело в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че не са налице доказателства за връчване на препис от арбитражното решение на М. Д. Д. и Н. К. Д. /ответници по арбитражното дело/ и с оглед връчването през м. септември 2020г. на уведомление за наложен запор и възможност за плащане по посочена банкова сметка по изп. дело № 20208890400619 на ЧСИ А. Ч. рег. № 889, район на действие Пазарджишки районен съд. Възражението на ответника за недопустимост на предявените искове поради това, че не е надлежна страна, тъй като вземането е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е неоснователно. „Профи Кредит България ” ЕООД е ищец в арбитражното производство, арбитражното решение е постановено по отношение на него и ответниците по арбитражното дело М. Д. Д. и Н. К. Д., поради което исковете по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 и ал. 2 ЗМТА са предявени срещу надлежна страна и в този смисъл са допустими. Неоснователно е и възражението на ответното търговско дружество за недопустимост на евентуално съединените искове поради предявяването им след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок, предвид връчване на арбитражното решение на М. Д. на 10.04.2014г. и на Н. Д. на 24.04.2014г. От известие за доставяне AR 3100015655892 и известие за доставяне AR 3100015655891 се установява, че на 28.03.2014г. Арбитражен съд „Арбитер Юстициариум“ СНЦ е изпратил решение по арб. дело № 1451 /без посочена в известията година на арбитражното дело/ съответно на М. Д. Д. и на Н. К. Д. на адрес [населено място], [улица], вх. Г, ет. 4, ап. 15. Известията за доставяне са подписани само от служител на „МиБМ Експрес“ ООД на 24.04.2014г. и в тях липсва удостоверяване за връчване на решението на адресатите. Видно от направеното удостоверяване от служителя на „МиБМ Експрес“ ООД, пощенските пратки са непотърсени. В сключения на 10.04.2009г. между М. Д. Д. и Н. К. Д. като клиенти /заемополучатели/ и „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор договор за револвиращ заем № [ЕГН] е посочено, че неразделна част към договора са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица, които са предадени на клиентите и с които същите са запознати. Представените в настоящото производство Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица са във версия от 01.02.2013г., която е неприложима към процесния договор, тъй като той е сключен по-рано – на 10.04.2009г. Ответникът не е представил Общите условия в действащата към 10.04.2009г. версия, поради което релевираният от него довод за прилагане на чл. 13.4 от Общите условия относно реда за изпращане и връчване на документите в арбитражното производство е неоснователен. В договора за револвиращ заем, както и в арбитражното решение не е посочен конкретен процедурен правилник, по който следва да се разгледа делото, като съгласно разпоредбата на чл. 24, изр. 2 ЗМТА арбитражният съд разглежда делото по начин, който смята за подходящ. Изискването за получаване на препис от решение, от който момент тече срокът за отмяна по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предполага начин на връчване, чрез който да се гарантира в максимална степен получаването на акта на арбитражния съд. Законодателят е допуснал прилагането на фикции за уведомяване на получателя в хипотезите по чл. 32 ЗМТА, но за прилагането им се изисква седалището, местожителството, обичайното пребиваване или адресът да не могат да бъдат намерени след старателно издирване /ал. 1/ или при удостоверен от пощенската станция отказ за получаване или неявяване за получаване на съобщението /ал. 2/. Посочената правна норма е създадена, за да гарантира надлежното уведомяване на страните и за предотвратяване на недобросъвестно поведение, израз на което е отказът за получаване на съобщението или укриването на получателя. При избор на връчване чрез куриерска пратка или по пощата, връчването е редовно съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги /редакция преди изменението с ДВ, бр. 53/2019г./. По силата на законовата норма условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис /чл. 5, ал. 1 от Общите правила/, или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност /чл. 5, ал. 2 от Общите правила/, или при хипотезата на чл. 5, ал. 3 от Общите правила - когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне; броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В конкретния случай предвидената в чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, процедура не е спазена и връчването от служителя на пощенския оператор не е извършено в съответствие с посочената разпоредба, тъй като липсват данни на кои дати са оставени двата броя писмени служебни известия с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в посочен срок. На лицевата страна и на гърба на известията за доставяне има поставени печати с дати 28.03.2014г. и 24.04.2014г., но от тях не се установява дали на посочените дати са оставени изискуемите от чл. 5, ал. 3 от Общите правила служебни известия, нито е посочен срокът, в който известията следва да бъдат получени. Вероятно посещението на адреса е било едно – на 28.03.2014г., поради което не може да се приеме, че получаването е осъществено на 24.04.2014г. по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗМТА и чл. 5, ал. 3 от Общите правила. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице надлежно удостоверяване по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗМТА относно неявяването на получателите в пощенската станция да получат препоръчаните писма, с които им е изпратено арбитражното решение. Неоснователно е и възражението за недопустимост на исковете поради изтичане на тримесечния преклузивен срок съобразно чл. 32, ал. 1 ЗМТА, предвид удостоверяване на опита за връчване. За да бъде приложена фикцията на чл. 32, ал. 1 ЗМТА, е необходимо местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателите /настоящи ищци/ да не могат да бъдат намерени след старателно издирване. В настоящия случай арбитражното решение е изпратено с препоръчано писмо само на адреса, посочен в договора за револвиращ заем, и не са налице данни за издирване на постоянния, респективно настоящия адрес на М. Д. Д. и Н. К. Д., поради което фикцията на чл. 32, ал. 1 ЗМТА не може да бъде приложена. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че тримесечният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е започнал да тече от връчването през м. септември 2020г. на уведомление за наложен запор и възможност за плащане по посочена банкова сметка по изп. дело № 20208890400619 на ЧСИ А. Ч. рег. № 889, район на действие Пазарджишки районен съд. Исковата молба по чл. 47 ЗМТА е подадена на 27.11.2020г., видно от пощенското клеймо върху плика, поради което се налага изводът, че е подадена в предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок. По основателността на иска с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА: С § 1 от Закона за изменение допълнение на ГПК /ЗИДГПК/, обнародван в ДВ, бр. 8/24.01.2017г., е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДРЗЗП/. С § 7 от същия ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл. 3 ЗЗП, предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на ЗЗП, е недействителна. Разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ урежда висящите производства: в ал. 2 е предвидено започналите до влизането в сила на ЗИДГПК арбитражни производства да приключат по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, които следва да бъдат прекратени. По този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. Съгласно действащата след изменението с § 8, т. 5 ЗИДГПК разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. По силата на даденото от Конституционния съд в т. 3 на конст. дело № 15/2002г. тълкуване защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия: първият стадий е производството пред арбитражния съд; вторият стадий е факултативен и представлява защитата по реда на чл. 47 ЗМТА. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитруемост на спора /чл. 19, ал. 1 ГПК във връзка с § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 8/2017г./. Ако защитата е преминала във втория стадий, Върховният касационен съд следва да констатира този порок на арбитражното решение като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява решението за нищожно. Поради изложените съображения, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА. Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, приета със същия ЗИДГПК, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА инцидентно е възложена и на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална, поражда незабавно действие от влизането й в сила и следователно се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. С постановеното арбитражно решение, чиято отмяна е предмет на настоящото дело, е разрешен спор за претендирани от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу М. Д. Д. и Н. К. Д. суми по договор за револвиращ заем. Настоящите ищци /ответници в арбитражното производство/ са потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. По делото липсват данни заемът да е отпуснат на ищците за извършване на търговска или професионална дейност, или по занятие. Следователно спорът е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ бр. 8/2017г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ бр. 8/2017г./. Нищожното решение не поражда присъщите на съдебното решение правни последици и при установяване на неговата нищожност същото не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 ЗМТА. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение счита, че следва да прогласи нищожността на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, без да разглежда поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2, 4 и 6 ЗМТА. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците сума в общ размер 354,40 лв., от които 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение, 4,40 лв. – разходи за куриерски услуги на „Български пощи“ ЕАД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 1451 от 28.03.2013г. по вътрешно арбитражно дело № 1451/2013г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициариум“ СНЦ. ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на М. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] и Н. К. Д. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [община], на основание чл. 78, ал. 1 ГГПК сумата 354,40 лв. /триста петдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ - направени разноски за съдебното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.