4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12 С., 11.01. 2017 г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова Д. Стоянова като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова ч. гр. д. № 5556/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 248 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. К. Т. К. чрез пълномощник адв. П. П. против въззивно определение № 535 от 26.08.2016г. по в. ч. гр. дело № 422/2016г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1380 от 02.06.2016г. по гр. дело № 1978/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е допълнено определение № 2404 от 03.07.2015г. по гр. дело № 1978/2014г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото по установителния иск за собственост на М. К. Т. К. против Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на отбраната на РБ и Национален военно исторически музей, в частта за разноските, като М. К. Т. К. е осъдена да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството съдебни разноски в размер на 12 975 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпроси - дължимото юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК по преценка на съда ли се определя, или за този размер са приложими установените минимални размери в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение; не следва ли дължимото юрисконсултско възнаграждение за изготвяне единствено и само на писмен отговор на исковата молба да се определи съгласно чл. 11 от Наредбата, а не на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата; цитираната Наредба необхваща ли единствено договорно определените адвокатски възнаграждения между адвокат и клиента му, като се има предвид, че Наредбата няма за предмет определянето на възнагражденията по чл. 78, ал. 8 ГПК, който не препраща към Наредбата, за разлика от разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Жалбоподателят се позовава на представена съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 248 ГПК. Поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт В. К., в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че по поставените правни въпроси въззивният съд не се произнесъл, а даденото с обжалваното определение разрешение на спора при определяне на разноските по чл. 78, ал. 8 ГПК не влиза в противоречие със съдебната практика на ВКС. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с обжалваното определение е потвърдено определение, с което е дадено разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението правни въпроси се свеждат до приложението на чл. 78, ал. 8 ГПК и определяне размера на възнаграждението, когато юридическото лице е защитавано от юрисконсулт. Според установената съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 78, ал. 8 ГПК, включително представената от жалбоподателя, когато юридическото лице е защитавано от юрисконсулт, направил валидно искане за присъждане на разноски, с оглед изхода на делото се присъща възнаграждение аналогично на това за осъществена адвокатска защита - извод произтичащ от разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, уреждаща възмездяването на разноски при този вид процесуално представителство. С решение № 10 от 29.09.2016г. по конституционно дело № 3/2016г. е отхвърлено искането на омбудсмана за установяване противоконституционността на чл. 78, ал. 8 ГПК (и на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК), като е прието, че адвокатите и юрисконсултите са равнопоставени в качеството им на представители по пълномощие на страните в исковия процес и посочените правни норми не въвеждат привилегии. Следователно, възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК е дължимо във всички случаи, когато юридическото лице е било защитавано в гражданския процес от юрисконсулт и е направено своевременно искане за присъждане на разноски. С определението предмет на обжалване, въззивният съд е приел, че със влязло в сила определение е прекратено производството по установителния иск за собственост на жалбоподателката, с оглед на което са налице основанията на чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Съдът е поставил дължимостта на разноските за юрисконсултско възнаграждение в зависимост от изхода на спора, определено с оглед цената иска, съразмерно с минималното възнаграждение за адвокатска защита по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под който размер не може да се направи редукция. Съображенията на съда по приложението на чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК не влизат в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, но при определяне размера на възнаграждението, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4, вместо нормата на чл. 9, ал. 1, пред. 3 от Наредбата, уреждаща възнаграждението за „изготвяне на писмен отговор по искова молба без явява в съдебно заседание”, на какъвто етап, в настоящия случай, е приключило съдебното производство, в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 300 лв. Прилагайки посочената разпоредба, настоящият съдебен състав намира, че ищцата ще следва да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване и да се отмени, като на основание чл. 248, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК, определението с което е прекратено производството по делото, в частта за разноските, се допълни с осъждането на ищцата да заплати юрисконсултско възнаграждение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в размер на 300 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 535 от 26.08.2016г. по в. ч. гр. дело № 422/2016г. на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 535 от 26.08.2016г. по в. ч. гр. дело № 422/2016г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него определение № 1380 от 02.06.2016г. по гр. дело № 1978/2014г. на Варненски окръжен съд. ДОПЪЛВА определение № 2404 от 03.07.2015г. по гр. дело № 1978/2014г. на Варненски окръжен съд като ОСЪЖДА М. К. Т. К. да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ