2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 97 София, 22.02.2011 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 35/2011 година. Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от С. К. от[населено място] против определение от 29. 10. 2010 г. по гр. д. № 1636/2010 г. на Бургаския окръжен съд. Към жалбата са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване и определения на различни съдилища. След проверка, касационният съд приема следното: Обжалваното определение е постановено от Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция и с него е оставена без уважение частната жалба на К. срещу разпореждане на Бургаския районен съд, постановено по гр. д. № 5001/2010 г., с което е отхвърлено заявлението на К. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. Д. за предаване владението на недвижим имот – апартамент в[населено място], въз основа на нотариален акт № 123/10. 3. 2010 г. за покупко-продажба на имота. Съдът е взел предвид, че нотариалният акт не съдържа задължение за предаване на апартамента и не отговаря на изискванията на чл. 417, ал. 3 ГПК. Въззивният съд се е позовал на съдебна практика – конкретно посочени определения на състави на касационния съд. С частната касационна жалба по настоящото дело са приложени определения на други съдилища, с които е прието, че нотариален акт, удостоверяващ договор за покупко-продажба на недвижим имот, който не съдържа изричен текст за предаване на имота, е основание за издаване на изпълнителен лист по чл. 417, т. 3 ГПК за предаване на недвижимия имот, тъй-като задължението на прехвърлителя за предаване на вещта произтича от самия договор по силата на закона – чл. 187 ЗЗД. Налице е противоречива съдебна практика по въпроса за необходимото съдържание на нотариален акт, удостоверяващ покупко-продажба на недвижим имот, което може да бъде основание за издаване на изпълнителен лист – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК Съгласно чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав на касационния съд смята за правилна практиката, възприета от състава на Бургаския окръжен съд, постановил обжалваното определение. Годно основание за издаване на изпълнителен лист по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК е само онзи нотариален акт, който съдържа изрично задължение за предаване на определена вещ. Разпоредбата е специална и следва да се тълкува буквално. Възможностите за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК са обединени от общия признак, че вземането е основано на документ. В този смисъл следва да се преценява и т. 3 на разпоредбата, че нотариалното удостоверяване - нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, трябва да материализира задължение за предаване на определена вещ. Нотариалният акт за продажба на недвижим имот е необходима форма за валидност на сделката, от която се поражда задължение на продавача да предаде на купувача продадената вещ. Тази предвидена в закона – чл. 187 ЗЗД, последица от сделката, обаче, не е основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, защото законът има предвид само изрично документираните вземания, независимо от какви правоотношения те произтичат. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1636/2010 год. О. ЗА ПРАВИЛНА практиката, възприето в същото определение, а именно, че по реда на чл. 417, т. 3 ГПК може да се издаде заповед за изпълнение, ако нотариалният акт съдържа изрично задължение за предаване на определена вещ. ПОТВЪРЖДАВА определението от 29. 10. 2010 г. по ч. гр. д. № 1636/2010 г. на Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: