7 Р Е Ш Е Н И Е № 50171 [населено място], 12.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1948 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалби на В. и П. С. срещу решение № 492/14.05.2021 г. по в. гр. д. № 3519/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 3345/04.06.2020 г. по гр. д. № 10 482/2018 г. на Софийски градски съд за осъждане на „ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на С. обезщетение в размер на по 5 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния внук П. М. Т., настъпила при ПТП, реализирано на 20.11.2015 г., и са отхвърлени исковете им за горницата до 140 000 лв. В подадената съвместна жалба сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Твърдят, че обжалваното решение е постановено без да бъдат обсъдени всички оплаквания във въззивната жалба и при наличие на предубеденост на докладчика, който е постановил решение и по в. гр. д. № 2245/2019 г., ищец по което е дъщерята на загиналия Т.. В мотивите на въззивното решение са изтъкнати основания за съпричиняване, които не са били наведени по делото от никоя от страните. Касаторите навеждат доводи, че неправилно е приложен §96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ, който не урежда осъществилите се по делото факти. Отделно, решението е в противоречие с чл. 9 от Директива № 2009/103/ЕО. Нарушен е и материалният закон и прогласеният в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Касаторите заявяват искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в претендирания размер, т. е. на всеки от ищците да бъдат присъдени по още 135 000 лв., ведно с лихвата за забава от датата на деликта, както и сторените разноски, включително възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът по касация „ЗД“Бул Инс“АД не подава отговор. В проведеното открито съдебно заседание касаторите, чрез своя процесуален представител, поддържат жалбата. Ответникът по касация не изпраща представител. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното : Исковото производство е образувано по претенции на В. и П. С. с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ срещу „ЗД“Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетения в размер на по 200 000 лв., които да репарират претърпените от тях вреди от смъртта на внука им П. Т.. Петитумът е за присъждане на обезщетение от 140 000 лв. за всеки с отчетено съпричиняване на починалия в обем 30% поради знанието му, че водачът на автомобила, виновен за причиняване на ПТП, е бил под въздействие на алкохол. От ответника е противопоставено възражение за съпричиняване с отговора на исковата молба. С първоинстанционното решение е било прието, че ищците попадат в изключителната хипотеза, разяснена с ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което са материалноправно легитимирани по предявените искове. Отричайки наличието на съпричиняване, първостепенният съд е определил обезщетения в приложение на §96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ в максимален размер от по 5 000 лв. за всеки от ищците. При подадени и от двете страни по спора въззивни жалби, съсредоточени върху наличието на материалноправна легитимация в полза на ищците и приложението на §96 ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018 г./, въззивният съд е потвърдил решението на Софийски градски съд. В мотивите на решението съставът на Апелативен съд София е приел, че внукът на ищците П. М. Т., като пътник, е починал в резултат на ПТП, реализирано на 20.11.2015 г. по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] Евгений А. М., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника. П. Т. е бил роден от брака на Н. П. С. и М. Т. П., разтрогнат с решение на Районен съд Тетевен, влязло в сила на 23.09.1991 г. След този момент П. е живял до смъртта си в едно домакинство със своите баба и дядо. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че между ищците и починалия е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и, че ищците действително са претърпели вреди от неговата смърт в по-голям обем, различен от обичайния. Позовал се е на решение № 92/2020 г. по гр. д. № 1275/2019 г. на ТК, II ТО. Препращайки към мотивите на първоинстанционното решение и неотричайки приложението на §96 ПЗР на ЗИДКЗ, въззивният съд е постановил своето решение. В допълнение е посочил, че на съдебния състав е известно решението по в. гр. д. № 2245/2019 г., с което е било прието, че пострадалият и водачът са употребявали алкохол в продължение на няколко часа преди да потеглят на път и е било признато съпричиняване в обем 50%, каквото действително е налице. Решението на въззивния съд е влязло в сила по отношение на присъденото обезщетение от 5 000 лв. за всеки от ищците с постановяване на определение № 445/19.07.2022 г. по настоящото делото. С него решението в обжалваната от „ЗД „Бул Инс“ АД част не е допуснато до касация. С цитираното определение № 445/19.07.2022 г. е допуснато касационно обжалване за проверка на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на предявените от касаторите С. искове за горницата над 5 000 лв. до заявените 140 000 лв. Предмет на касационна проверка е съответствието на решаващите мотиви със служебно известните на състава решение № 57/25.07.2019 г. по т. д. № 1218/2018 г. на II ТО и решение № 71/16.06.2022 г. по т. д. № 1004/2021 г. на II ТО на ВКС по въпроса: Какво е темпоралното действие на §96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018 г./? В сочената практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че §96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018 г. в сила от 07.12.2018 г./ не намира приложение по отношение на факти, осъществени преди влизане в сила на разпоредбата, тъй като законодателят не е предвидил тя да има обратно действие. Теза, която напълно се споделя и от настоящия състав. Тъй като предмет на касационното производство е разрешаване на спора по отношение отхвърления размер на заявените от касаторите искови претенции за горницата над 5 000 лв. до 140 000 лв., то за установени със сила на пресъдено нещо следва да се приемат правопораждащите факти, съответно наличието на активна материалноправна легитимация в полза на ищците. Предявените от тях искове са отхвърлени единствено поради приложение на ограничението, регламентирано от §96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ. Застрахователното събитие е реализирано на 20.11.2015 г. преди приемане на ЗИДКЗ, поради което §96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ се явява неприложима материалноправна разпоредба. Като е процедирал в обратен смисъл въззивният съд е приложил неправилно закона. Установената от предходните инстанции фактическа обстановка мотивира настоящия състав да приеме, че адекватният размер на обезщетението, което всеки един от касаторите ищци следва да получи, е в размер на 80 000 лв. Починалият П. след ранния развод на родителите си е бил отгледан в дома на С., които са полагали грижи за него, заместващи майчините. Поради тежко заболяване тяхната дъщеря Н. е била в невъзможност да отглежда сама своя син П.. Ищците са подкрепяли не само неговото физическо и емоционално израстване, но са го осигурявали и финансово. Привързаността между загиналия и неговите баба и дядо е била толкова силна, че той самият е създал свое семейство в техния дом и в него е отглеждал своите деца до деня на смъртта си. Настоящият състав счита, че обезщетения в посочения размер адекватно биха репарирали причинените на ищците касатори неимуществени вреди от загубата на техния любим внук П.. Недопустимо обсъжданият в мотивите на въззивното решение размер на съпричиняване от 50% при липса на жалба срещу решението на Софийски градски съд частта, с която е отхвърлено противопоставеното от ответното дружество правонамаляващо възражение, не се е отразил на крайния извод, поради което въззивното решение не се явява недопустимо. Решението на Апелативен съд София в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно поради наличие на основанието по чл. 281, т. 3, предл.1 ГПК. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК и предявените искове да бъдат уважени в размер на по 80 000 лв. или присъдени суми в размер на още 75 000 лв. Поради изложеното, решението на Апелативен съд София следва да бъде частично отменено с преразпределяне на отговорността за разноски. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора П. С. се дължат разноски за трите съдебни инстанции съразмерно с уважената част от предявения иск. Сторените в развилото се триинстанционно производство разноски са в размер на 780 лв. Следва да бъдат присъдени в размер на 445, 71 лв., от които вече са присъдени 15 лв. от първоспенепнния съд или той има право да получи още 430, 71 лв. На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокат Ц. има право на възнаграждение в размер на 14 845, 80 лв. за трите инстанции, от които вече са присъдени 1 160 лв. от първостепенния съд или има право да получи още 13 685, 80 лв. Пред настоящата инстанция застрахователното дружество не е поискало присъждане на разноски във връзка с жалбата на С., тъй като не е депозирало отговор. За въззивното производство не са били присъдени разноски, съответно не е бил повдигнат спор по чл. 248 ГПК. Следователно е необходимо единствено да се редуцират разноските, присъдени с решението на Софийски градски съд. За защита срещу иска на всеки от ищците те възлизат в размер на по 1 855, 71 лв. Дължимата държавна такса по уважените искове за трите съдебни инстанции е в размер на 12 800 лв., от които вече са платени 850 лв. или ответникът следва да бъде осъден да доплати в размер на 11 950 лв. При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 492/14.05.2021 г. по в. гр. д. № 3519/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд № 3345/04.06.2020 г. по гр.д. № 10482/2018 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от В. и П. С. срещу „ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за горницата над 5 000 лв. до 80 000 лв., както и в частта, с която в полза на „ЗД „Бул Инс“ АД са присъдени разноски в размер над 1 855, 71 лв. до 4 230 лв., сума дължима от всеки от ищците, вместо което постановява: ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на В. Й. С., ЕГН [ЕГН] и П. С. С., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 75 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на П. М. Т., настъпила на 20.11.2015 г. при ПТП, причинено от лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от 20.11.2015 г. до окончателно изплащане на сумите. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 492/14.05.2021 г. по в. гр. д. № 3519/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд № 3345/04.06.2020 г. по гр. д. № 10482/2018 г. за отхвърляне на предявените от В. и П. С. срещу „ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сума в размер над 80 000 лв. до 140 000 лв. за всеки един от тях, както и съответстващото на този резултат разпределение на отговорността за заплащане на разноските. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на П. С. С., ЕГН [ЕГН] сума в размер на 430, 71 лв. ОСЪЖДА на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат Ц. сума в размер на 13 685, 80 лв. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 11 950 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.