2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 611 гр. София, 03.11.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.10.15 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №4980/15 г., намира следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното определение на Градски съд София по ч.гр.д. №5148/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното за спиране на производството по заведеното от касатора срещу М. И. и Н. И. гр.д. №7117/14 г. до решаването на гр.д. №11228/13 г. на СГС, на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното определение противоречи на практиката на ВКС – опр. по ч.гр.д. №442/12 г. и опр. по ч.гр.д. №80/10 г. на второ г.о. по два въпроса, от значение за спора: Следва ли да е налице идентичност в страните по две дела, за да бъде постановено спиране на едното до приключване на другото поради преюдициалност? и Налице ли е преюдициална връзка между делата в случая и какво представлява тя? ВКС намира, че обжалване на въззивното определение следва да се допусне по втория въпрос, поради противоречие на въззивното определение с това по ч.гр.д. №80/10 г. на второ г.о. на ВКС. Там е посочено, че производството се спира на осн. чл.182, ал.1,б.”г” ГПК, отм./сега чл.229, ал.1,т.4 ГПК/, когато пред същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основанието за спиране е налице, когато между двете дела е налице връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението по обусловеното дело. Освен това, за да бъде едното дело обуславящо за другото, трябва да има връзка не само в предмета им, но и между страните по тях, така че тези по обусловеното дело да могат да се позоват на установавящото действие на С. по обуславящото дело. За да е налице преюдициалност по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК трябва да има произнасяне относно правоотношение, което ще разреши спора на страните със сила на пресъдено нещо. Изискването на закона"решението по което дело ще има значение за правилното решаване на спора"ще бъде налице, когато се касае за производство, което ще приключи с акт, с който правоотношението между страните ще придобие качеството"пресъдено нещо", което ще е обуславящо за висящото производство/ опр. по ч.гр.д. №171/12 г. на трето г.о. на ВКС/. С частичния иск по настоящото дело ищецът – касатор претендира равностойността на недвижими имоти ап.32 и гараж – паркомясто №13 на посочения адрес, прехвърлени на ответника И. и съпругата му И. с нот. акт №24/1.07.10 г. на Софийски нотариус, в изпълнение на сключена между ищеца и първия ответник спогодба. Спогодбата е развалена, според твърденията в исковата молба и тъй като прехвърлените в изпълнението й имоти били отчуждени от ответниците, се претендира левовата им равностойност на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД. С иска по приетото за обуславащо гр.д. №11228/13 г. на СГС същият ищец претендира срещу М. И. заплащане на продажната цена на същите ап.32 и на паркомясто – гараж № 13, дължима по договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт№24/1.07.10 г. на Софийски нотариус, на осн. чл.79 ЗЗД. При тези данни, по искане на ответниците И. производството по настоящото дело е спряно на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК, като е прието от първоинстанционния съд и от въззивния съд с обжалваното определение, че ищецът не може да претендира едновременно и продажната цена на имотите по нот. акт, и тяхната равностойност, защото това води до неоснователното му обогатяване. Искът за равностойността на имотите може да бъде предявен в условията на евентуалност, ако този за продажната им цена не бъде уважен. В случая връзка на преюдициалност между делата в разяснения в практиката смисъл, според ВКС, не е налице. Ищецът е предявил два иска и съответно са образувани две дела с различен предмет - спорно право и правопораждащ го фактически състав. Съответно на участието в материалното правоотношение, различни са и страните по всяко от делата, както и основанието на което се претендира от съвпадащия ищец [фирма] отговорността на съвпадащия отв. И.. Реалното изпълнение на договора за продажба на имотите срещу договорената цена и последиците от развалянето на спогодбата, в изпълнение на която е извършена продажбата, не са във връзка на обусловеност, а неоснователното обогатяване се избягва с реституционната за престираното по договора /респ. по спогодбата/ от всяка от страните разпоредба на чл.88 ЗЗД, която обаче не се прилага служебно, а по искане на съответната страна – р.№122/86 г. ОСГК на ВКС. Общите за двата спора проюдициални въпроси, на които се е позовал въззивният съд, в случая не са основание за спиране на производството по второто дело, защото по тях не се формира сила на пресъдено нещо; делата са висящи пред различни по степен съдилища, поради което не е възможно и съединяването им, за постановяване на общо решение – чл.213 ГПК. Поради изложеното обжалваното определение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Затова ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд София по ч.гр.д. №5148/15 г. от 18.06.15 г. ОТМЕНЯ това въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение на районен съд София по гр.д. №7117/14 г. от 5.03.15 г. за спиране на производството на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК. Връща делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: