3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №146 гр. София,12.02.2014 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 250 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], срещу определение № 303 от 13.09.2013г., постановено по ч. т. д. № 273/2013г. от Апелативен съд- Бургас, ТО, с което е потвърдено определение № 762/ 03.07.2013г. по т.д. № 373/ 2012г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на молбата на касатора по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното първоинстанционното решение № 140/ 08.05.2013г. в частта за разноските, чрез присъждане на още 2741,93 лева. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и присъждане на разноските за първата инстанция в пълен размер. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора процесуалноправен въпрос - Кой следва да понесе отговорността за разноските в хипотеза, когато е дадено неправилно указание от заповедния съд относно съдържанието /обхвата/ на възражението, подадено срещу заповедта за незабавно изпълнение, и поради това указание ищецът е предявил иск по чл.422 ГПК и за вземане, за което не съществува спор, по отношение на което исковото производство е прекратено, поради липса на правен интерес? Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Ответникът по частната жалба, [фирма], не депозира отговор по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, с което молбата по чл.248, ал.1 ГПК на ищеца-частен касатор за присъждане на разноски в размер още на 2741,93 лева, е оставена без уважение, въззивният съд е приел, че ответникът по исковете по чл.422 ГПК не е станал причина за завеждане на установителния иск относно вземането за главницата по договора за банков кредит, по отношение на което исковото производство е прекратено, поради липса на възражение за това вземане в заповедното производство /предмет на възражението по чл.414 ГПК са само вземанията за лихви/. Изведено е, че на ищеца се дължи заплащане на направените от него разноски, пропорционално на уважената част на исковете, спрямо общия, предявен с исковата молба, размер на вземанията. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради вероятна недопустимост на атакуваното определение, за която съдът следи служебно, съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Според дадените разяснения в т.8, т.9 и т.11 на Тълкувателно решение №6 / 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на решението в частта за разноските, за разлика от молбата за допълването му в тази част, е допустима само, ако страната е представила списък по чл.80 ГПК, като претенцията за разноските по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Подадената от ищеца молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е недопустима, тъй като страната-молител не е представила списък за разноските по чл.80 ГПК преди приключване на разглеждането на делото в първата инстанция. Липсата на допустимост на молбата, по която са се произнесли двете инстанции, води до недопустимост на постановените актове, поради което обжалваното определение следва да бъде обезсилено, ведно с потвърдения с него първоинстанционен акт, а молбата по чл.248, ал.1 ГПК - се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОБЕЗСИЛВА определение № 303 от 13.09.2013г. по ч. т. д. № 273/2013г. на Апелативен съд- Бургас, ТО и потвърденото с него определение № 762/ 03.07.2013г. по т.д. № 373/ 2012г. на Бургаски окръжен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл.248, ал.1 ГПК на [фирма] /предишно наименование [фирма]/ за изменение на решение № 140/ 08.05.2013г. по т.д. № 373/ 2012г. на Бургаски окръжен съд в частта за разноските, чрез присъждане на още 2741,93 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.