Р Е Ш Е Н И Е № 491 гр. София, 16 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети декември двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1515 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от частния обвинител и граждански ищец А. Д. против въззивна присъда № 162/14.05.2015 г., постановена по внохд № 5297/2014 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която подсъдимият В. И. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатите му обвинения по чл.209 от НК и по чл.194 от НК. В жалбата и в допълненията към нея е изразено несъгласие с оправдаването на подсъдимия като изложените, макар и бегли възражения, биха могли да бъдат квалифицирани като касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че при извършване на проведеното на досъдебното производство разпознаване не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като са останали недоказани твърденията на подсъдимия, че на инкриминираната дата е бил на екскурзия в П. планина. Отправена е претенция въззивната присъда да бъде отменена, като бъде оставена в сила осъдителната такава на районния съд, както и да бъдат възстановени претендираните за причинени имуществени вреди. В съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец А. Д. поддържа депозираната жалба и моли тя да бъде уважена, като акцентира върху желанието й за възстановяване на причинените имуществени вреди. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че постановената от градския съд нова присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Частният обвинител и граждански ищец Б. Д., въпреки предоставената й от съда възможност, не се явява и не взема становище по жалбата. Подсъдимият В. И. моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С втора по ред първоинстанционна присъда от 27.01.2014 г. по нохд № 13758/2014 г. на Районен съд – София подсъдимият В. И. е признат за виновен в това, че: - на 11.08.2003 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у А. Д. заблуждение и с това й е причинил имотна вреда в размер на 32 лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. - в периода 11.08.2003 г. - 14.09.2003 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление - на 11.03.2003 г. е отнел чужда движима вещ – сумата 270 лв. от владението на А. Д. и на 14.09.2003 г. от владението на Б. Д. сумата от 520 лв. в банкноти с различен номинал, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание от три месеца лишаване от свобода, което при условията на чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. Със същата присъда И. е признат за невинен да е извършил в инкриминирания период кражби спрямо други четири лица и измама спрямо друго едно лице и е оправдан по така повдигнатите му обвинения. С присъдата И. е осъден да заплати на Д. сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на деянията, предмет на престъпленията, за които е признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2003 г.. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, както и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове. По жалба на подсъдимия, чрез защитника му адв.Д. Я. е образувано внохд № 5297/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ХVII въз.състав. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336 ал.1 т.3 вр. с чл.334 т.2 от НПК е отменена втората първоинстанционна присъда, като И. е признат за невиновен и е оправдан по двете обвинения с пострадал А. Д., като е отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск, ведно със законните последици от това. Горепосочените съдебни актове са постановени след като по жалба единствено на подсъдимия срещу осъдителната част на първата първоинстанционна присъда от 23.01.2008 г. по нохд № 6869/2004 г. по описа на РС - София с решение № 103/19.11.2008 г. по внохд № 2136/2008 г. на СГС, III въззивен състав присъдата е отменена изцяло – поради постановяването й от незаконен състав, следствие нарушение принципа на неизменност и делото е върнато за ново разглеждане. С първата първоинстанционна присъда от 23.01.2008 г. И. е признат за невиновен и е оправдан да е извършил измама за 32 лв. и кражба на 270 лв. с пострадал А. Д., като съдът е пропуснал да се произнесе по предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск. Процесуално развитие на делото е преминало през две първоинстанционни и две въззивни съдебни производства за повече от единадесет години, като наред с досъдебното производство, наказателното е продължило повече от дванадесет години. Тази продължителност на наказателния процес, не само с оглед характера и предмета на повдигнатите обвинения, се явява в разрез с всички критерии за „разумен” срок. При визираното движение на делото до момента настоящият касационен състав е на становище, че жалбата на Д. против постановената въззивна присъда е процесуално недопустима, въпреки че принципно частният обвинител и граждански ищец може да обжалва въззивния съдебен акт ако са накърнени негови права и законни интереси. В случая Д. не се е възползвала от предоставената й от закона възможност да обжалва първата първоинстанционна оправдателна присъда. По този начин тя се е лишила и от възможността да претендира утежняване на положението на подсъдимия И. чрез осъждането му впоследствие. Действащият НПК изключва възможността за т.н. "прескачащо" обжалване, което да позволява извършването на касационна проверка на въззивен съдебен акт, при липса на въззивна жалба или протест срещу първоинстанционната присъда. Като е създал ред за последователност на въззивно и касационно обжалване, законодателят го е свързал със съответна процесуална последователност в позициите на страните в процеса, гарантирайки защитата на интересите им чрез правото им на съответен протест или жалба. При липсата на съответна жалба от страна на Д. срещу първата първоинстанционна оправдателна присъда, за втория първоинстанционен съд е действала забраната за влошаване на положението на подсъдимия, което правилно е забелязано от втория въззивен съд и е довело до оневиняване на подсъдимия. Ако първата оправдателна първоинстанционна присъда не бе обжалвана от подсъдимия, макар и постановена от незаконен състав, тя би влязла в сила. В този смисъл не би могло реализирането на правото на жалба от страна на подсъдимия да доведе до последващото му осъждане по обвинение, за което той е бил оправдан. Нарушението на забраната за reformatio in pejus, регламентирана в чл.337 ал.2 от НПК, би довело до допускането на нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване процесуалните права на подсъдимия. В случая напълно излишно, предвид липсата на процесуална възможност за осъждането на И., градският съд се е занимавал и с въпроса дали с оглед повдигнатото обвинение той е извършил вменените му във вина престъпления спрямо собствеността на пострадалата, като е приел, че и двете обвинения са и недоказани. Тъй като Д. за първи път – едва пред касационната инстанция, е изразила недоволството си от оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.194 ал.1 от НК, по чл.209 ал.1 от НК и от отхвърлянето на предявения от нея граждански иск жалбата й се явява недопустима. Като не е поискала още от първата въззивна инстанция да се утежни положението на подсъдимия, тя сама се е лишила от възможността да претендира същото и от касационната инстанция, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното касационно производство да бъде прекратено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Д. Д. против въззивна присъда № 162/14.05.2015 г. постановена по внохд № 5297/2014 г. на Софийски градски съд. ПРЕКРАТЯВА производството по н. д. № 1515/2015 г. на ВКС, първо наказателно отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: