Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 472   София,   28   януари 2010 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на шести ноември две хиляди и девета година и в състав:                                                                Председател: Иван М.Недев                                                                        Членове: Ружена Керанова                                                                                        Николай Дърмонски   при секретар Аврора Караджова ……….........  и с участието на прокурора Красимира Колова ...... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ……………………  наказателно дело №  493/2009 год.             Подсъдимият Николай Красимиров Петров обжалва по касационен ред въззивна присъда № 90/13.VІІ.2009г. по внохд 83/2009г. на Военно-апелативния съд на РБ с доводи по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Съображенията са, че деянието му не е престъпление с оглед нормата на чл.9,ал.2 НК от една страна и от друга – че като курсант в НВУ „В. Левски” – В. Търново няма качеството на военнослужещ. Иска да се отмени присъдата и да бъде оправдан. Прокурорът е на становище решението да остане в сила поради неоснователност на жалбата. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С присъдата, предмет на настоящето производство е отменена оправдателната присъда № 38/29.V.2009г. по нохд 38/2009г. на Военен съд-Плевен и вместо нея е постановена нова, осъдителна, с която подс. Н. К. П. е признат за виновен и осъден по чл.383,ал.1 във вр. с чл.26 и чл.55,ал.1,т.1 НК на 3(три) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 3(три) години за това, че при условията на продължавано престъпление се отклонил на два пъти от задълженията си по военна служба чрез подправка на документ – от 0ч. на 1.ІІІ.2007г. до 21ч. на 5.ІІІ.2007г. и от 0ч. на 5. Х.2007г. до 21ч. на 9. Х.2007г. в гр. В. Търново ползвал домашен отпуск срещу представени официални документи с невярно съдържание – служебни бележки от Национален център по хематология и трансфузиология – София , сега Национален център по трансфузионна хематология – София, в които било отразено невярното обстоятелство, че е дарил кръв и има право на по два дни домашен отпуск. Жалбата е основателна. Присъдата противоречи на закона – чл.9,ал.2 НК. При приетите за установени факти – че по време на обучението си в НВУ „В. Левски” като курсант подсъдимият л-т Н. П. показал много добра успеваемост в учебния процес; бил назначен на командна длъжност – „Командир на отделение” и изпълнявал много добре функционалните си задължения; показал, че притежава много добра обща култура, компетентност и интелект в различни невоенни области; личната и войсковата му дисциплина били на необходимото ниво; при изпълнение на служебните задачи проявявал нужната самостоятелност и инициативност; като курсант не е наказван; награждаван е два пъти с домашен отпуск за постигнати високи спортни резултати; на 29. ХІ.2008г. бил произведен в първо офицерско звание и бил разпределен да служи в под.22220-Сливен като командир на взвод, където се проявявал само положително; не е осъждан, проявява критичност към поведението си, израз на което са пълните му самопризнания, разкаяние и съжаление за стореното; не са налице конкретни и сериозни последици от деянието. – законът е приложен неправилно. Посочените обстоятелства, наред и със залегналото в обвинителния акт (стр.3, предпоследен абзац), че във военно-учебното заведение била създадена практика в нарушение на чл.259,ал.1,т.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) отпуската за кръводаряване да не се ползва в деня на кръводаряването и два дни след него, а по-късно и така се създавали условия командирите да бъдат въвеждани в заблуждение по отношение кръводаряванията на подчинените им, налагат извод, че деянието на П. , макар формално и да осъществява признаците на престъпление по чл.383,ал.1 във вр. с чл.26 НК, неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и по силата на чл.9,ал.2 НК не е престъпление. Установеното цялостно поведение на подсъдимия, извън инкриминираното деяние, позволява извода, че последното е резултат на младежко увлечение и лекомислие на фона на практика в училището във връзка с кръводаряването. По тези съображения и на основание чл. 354,ал.1,т.2 във вр. с чл.24,ал.1,т.1 НПК ВКС, І-во н.о.   Р Е Ш И:   Отменя въззивна присъда № 90/13.VІІ.2009г. по внохд 83/2009г. на Военно-апелативния съд на РБ и оправдава подсъдимия Н. К. П. със снета самоличност по обвинението по чл.383,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 НК. Решението не подлежи на обжалване.   Председател: Членове: