Ключови фрази
Изкупуване на част от съсобствен имот * преклузивен срок * допустимост на иск

Р Е Ш Е Н И Е

№ 219

София, 04.10.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2294 /2013 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 254 от 17.05.2013г.. по касационна жалба на Земеделска кооперация „Т.” е допуснато касационно обжалване на решение № 520 от 07.12.2012г. по гр.д.№ 614/2012г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 101 от 10.05.2012г. по гр.д.№ 1321/2011г. на РС-Ботевград в частта, с която се е произнесъл по предявеният иск по чл. 33, ал.2 ЗС и е прекратено производството. Решението е потвърдено в частта за присъдените на ответниците разноски
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие със закона, защото спазването на двумесечния срок е въпрос по същество за съществуване на правото на изкупуване. Навеждат се оплаквания за нарушение на процесуалните правила, защото съдът не е обсъдил доводите на ищеца.
Ответниците по касация Земеделска кооперация „В.” счита иска за неоснователен, защото е предявен след изтичане на едномесечния срок от сделката, а тя е била уведомена чрез покана за нея.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата, счита, че решението на РС е правилно, възразява срещу връщането на делото на въззивната инстанция.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: „Ако искът по чл. 33, ал.2 ЗС е предявен след изтичане на двумесечния срок недопустим ли е, или неоснователен”?
С Р № 57/12.03.2012г. по гр.д.№ 212/2011г. и Р № 368/02.07.2009г. по гр.д.№ 903/2008г.І гр.о. на ВКС и опр № 329/07.10.2008г. по ч. гр.д.№ 1543/2008. ІV гр.о. опр. № 413/20.09.2010г. по ч. гр.д.№ 158/10 І гр.о. опр. № 519/31.10.2011г. по ч. гр.д.№ 354/11.І гр.о., опр. № 68/18.02.2011г. по ч. гр.д.№ 48/11г. ІІ гр.о. се приема, че правото на изкупуване е потестативно материално право и двумесечния преклузивен срок предвиден в нормата на чл. 33, ал.2 ЗС се отнася до неговото съществуване, а не до правото на иск, поради което дали е спазен срока е въпрос по същество, а не по допустимост на иска.
По делото е установено следното: Ищецът ЗК”Т.” и ответникът ЗК „В.” са купили от държавата с договор от 06.10.2006г. при равни права пет имота. Общото събрание на ЗК”В.” на 03.07.2007г. взема решение за разпореждане с недвижимите си имоти, а на 17.11.2010г. управителния съвет взема решение за пакетна продажба с обща цена на недвижимите имоти – съсобствените и имотите - индивидуална собственост на кооперацията. ЗК”В. изпраща нотариална покана до ищцовата кооперация, с която й предлага да изкупи съсобствените имоти заедно с имоти-индивидуална собственост при пакетна цена от 100 000 лв. Определен е ден и час за явяване при нотариус – 08.02.2011г. Поканата е връчена на 26.01.2011г. На посочената в поканата дата, за ищцовата кооперация се е явил представител, който е заявил, че принципно желаят да купят всички предложени имоти, но решение за това следва да се вземе от общото събрание, поради което е помолил за отсрочка. Представителят на ЗК”В.” изрично е заявил, че имотите се продават само в пакет с обща цена. Двамата представители са постигнали договореност за следваща среща на 08.03.2011г. Видно от представения констативен протокол от 08.03.2011г., представител на ищеца не се е явил на уговорената среща след месец. С н.а. № 174,т.І/15.04.2011г., поправен с н.а. № 28, т.ІІ/13.05.2011г. ЗК”В.” продава на втория ответник [фирма] петте съсобствени имота и други собствени на продавача имоти, описани в нотариалната покана общо за сумата 100 000 лв. Искът е предявен на 12.08.2011 г.
РС е приел, че двумесечния срок е спазен, защото започва да тече от узнаването на сделката, но е неоснователен, защото ищецът е поканен да изкупи и не се е явил за това в определения срок.
Възивната инстанция е приела, че искът е недопустим, тъй като двумесечния срок, визиран в чл. 33, ал.2 ЗС не е спазен. Прието е, че той тече от продажбата, тъй като ищеца е поканен да изкупи. Затова е обезсилено решението на РС и е прекрактено производството по иска.
Предвид дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение следва да се отмени, а делото да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 520 от 07.12.2012г. по гр.д.№ 614/2012г. на Софийски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: