9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60728
гр. София 08.11.2021 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 03 ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 1926 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата В. З. Т., чрез адв. И. В. срещу решение № 121/20.01.2021 г. по в.гр.дело № 3114/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 13/30.01.2020 г.,поправено с решение № 260014/17.02020 г. по гр.дело № 18/2019 г. на Районен съд гр. Девня и вместо това са отхвърлени исковете на В. З. Т. против СУ”В. Левски” – Девня с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 6082 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за периода от 19.12.2018 г. до 18.05.2019 г., както и предявения иск с правно основание чл.221,ал.2 КТ за сумата 1013.76 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща неправилно удържана като обезщетение по чл.221,ал.2 КТ неплатена част от трудово възнаграждение за месец декември 2018 г. и предявения иск с правно основание чл.224,ал.1 КТ за сумата 96.44 лв., ведно със законната лихва от 09.10.2018 г., представляваща обезщетение за два дни неползван платен годишен отпуск.
Поддържаните основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ, чл.221,ал.2 и чл.224,ал.1 КТ се уважат.
В изложението са формулирани въпросите: 1. Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. 2. За характеристиката на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, очертано в рамките на разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК – ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроса, касаещ правилността на съдебното решение, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС.3. По приложение на чл.12 и чл.235 ГПК – за задължението на въззивния съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществени, решен в противоречие с практиката на ВКС. 4. Относно начина, по който следва в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е описано всяко едно от посочените нарушения, за да се гарантира възможността на работника или служителя за ефективна защита срещу уволнението, решен в противоречие с практиката на ВКС. 5. Въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: относно критериите при определяне тежестта на извършеното нарушение при дисциплинарно уволнение, решен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателката поддържа и очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба СУ”В. Левски” [населено място], правоприемник на първоначалния ответник по иска ОУ”Св.Св.Кирил и Методий” [населено място], чрез адв.Р. И. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е недопустима в частта, с която е обжалване въззивното решение на Варненския окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.221,ал.2 КТ и чл.224,ал.1 КТ. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.3,т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Предявеният иск от жалбоподателката В. Т. с правно основание чл.221,ал.2 КТ – неправилно удържана като обезщетение по посочения част неплатена част от трудово възнаграждение за м. декември 2018 г. е с цена 1013.76 лв., а цената на иска с правно основание чл.224,ал.1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е 96.44 лв. На основание чл.280,ал.3,т.3 ГПК в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта по предявените искове с правно основание чл.221,ал.2 КТ и с правно основание чл.224,ал.1 КТ следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В останалата част касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК срещу въззивно решение, което в частта по предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение в частта, в която подлежи на касационно обжалване съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т. 2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ.
Прието е за безспорно по делото, че между страните е имало сключен трудов договор за длъжността "старши учител в начален етап“ с уговорено основно месечно възнаграждение от 792 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 28 % - 221,76 лева, както и, че ищцата Т. на посочената дата и в посоченото време е напуснала часа си и е оставила учениците без надзор, както и, че е влязла в часа на друг клас и е прекъснала занятието.
Позовал се е на чл. 195, алинея 1 от КТ, според който заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде мотивирана - да съдържа данни за нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Прието е, че от заповед № РД-08-11 от 19.12.2018 г. е видно, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено от работодателя на основание чл. 187, т. 7 и т. 10, чл. 188, т. 3 от КТ в изискуемата от закона писмена форма, че е описано в какво се състои нарушението и как е установено, времето на неговото извършване. Формиран е извод, че от формална страна заповедта отговаря на всички изисквания на закона. По наведеното в исковата молба твърдение, че заповедта не е мотивирана, нито е ясно какви нарушения на трудовата дисциплина е извършила ищцата въззивният съд се е позовал на съдебната практика, според която макар в уволнителната заповед да липсва описание на фактическия състав на извършеното нарушение, ако в нея има изрично позоваване на друг документ като доклад, докладна записка, рапорт и прочие, при положение, че този документ е бил доведен до знанието на работника или служителя, изискването на закона да е посочено конкретно нарушение е изпълнено. Посочено е, че това в случая не е необходимо, доколкото в атакуваната заповед изрично са описани действията на ищцата, които според работодателя са нарушение на трудовата дисциплина, както и кои норми е нарушила.
Приел е, че преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани и получени на 18.12.2018 г. писмени обяснения от Т. във връзка с извършените нарушения, в които тя не отрича напускането на часа и оставяне на учениците без надзор, както и влизане в часа на друг клас и прекъсване на занятието.
Прието е, че работодателят е квалифицирал поведението на ищцата, като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на член 187, алинея 1, точка 4, точка 7 и точка 10 от КТ и конкретно:1/ неизпълнение на задълженията по член 219, алинея 2, точки 1 и 2 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ – да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с държавните образователни стандарти и да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията; 2/ неизпълнение отговорности по член 4, алинея 1, точка 6 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти /понастоящем отменена, но действаща към датата на извършеното нарушение/ за опазване живота и здравето на децата и учениците, както по време на образователния процес в педагогическа ситуация или в учебен час, така и по време на организираните допълнителни дейности или занимания по интереси; 3/ неизпълнение на чл. 35 от Етичния кодекс на училищната общност за изграждане и поддържане на отношения на уважение, доверие, сътрудничество и колегиалност; 4/ неизпълнение на чл. 23 от Правилника за вътрешния трудов ред в ОУ „Св.св.Кирил и Методий“; 5/ т. 2 и 5 на раздел „Трудови функции, права и задължения“ от длъжностната характеристика.
Съдът е приел, че поведението на ищцата представлява нарушение на чл. 219, ал. 2, т. 2 от ЗПУО и чл. 4, т. 6 от Наредба № 12 от 1.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти /отменена понастоящем, но действаща към датата на извършеното нарушение/, тъй като е прекратила учебния процес по време на час и е напуснала стаята, оставайки учениците без надзор, влязла е в друга класна стая, прекъсвайки учебния процес на класа и е отправила укорителни реплики към учениците.
Прието е, че преценката на критерия тежест на допуснатото нарушение по чл. 189, ал. 1 от КТ следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. Посочил е, че за тежестта на нарушението от значение е характерът на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции, значимостта на неизпълнение на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението, както и дисциплинарното му минало. Посочил е още, че при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът извършва съдебен контрол по довода за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение. Приел е, че е налице неизпълнение от страна на ищцата на основни за длъжността задължения, като същата с поведението си е застрашила живота и здравето на учениците в учебен час, оставайки ги без надзор, както и е нарушила учебния процес на друг клас, прекъсвайки урока им. Прието е, че поведението на ищцата е лекомислено и безотговорно и в резултат на него биха могли да настъпят вредни последици за децата, още повече, че са в ниска възраст –трети клас. Според съда без значение в случая е, че от извършените нарушения липсват реални вредни последици, а само е била налице реална опасност. Изведен е извод, че наложеното наказание съответства на процесните нарушения на трудовата дисциплина, въпреки липсата на предходни дисциплинарни наказания.
Съдът е приел, че пред първата инстанция спорът е изместен към ирелевантни за изхода му обстоятелства – дали законосъобразно директорът на училището е издал заповед да бъде преместен класа на ищцата в друга класна стая и дали условията в тази класна стая са отговаряли на изискванията. Посочил е, че ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д. К. и свидетелят Д. К. също са били насочени към доказване на тези обстоятелства, които са без значение.
Въззивният съд е формирал краен извод, че ищцата е извършила тежки нарушения на трудовата дисциплина, че липсва самокритичност от нейна страна. С оглед на това е приел, че искът за отмяната на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, че следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по първия въпрос от изложението: относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните.
С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща.
С решение № 212/01.02.2012 г. по т.дело № 1106/2010 г. на ВКС,II т.о. по чл.290 ГПК е прието, че задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Възприета е практиката на ВКС, изразена в т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, според която правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. Съдебният състав е посочил, че с приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс правомощията на въззивната инстанция са ограничени в пределите на чл.269 ГПК, който предвижда, че при произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси въззивният съд е ограничен от съдържанието на въззивната жалба. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението - изискване, заложено в разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, аналогична на чл.189, ал.2 ГПК /отм./, и съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и с практиката на ВКС.
Касационно обжалване следва да се допусне по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос: по приложение на чл.12 и чл.235 ГПК – за задължението на въззивния съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществени.
С решение № 97/02.05.2019 г. по гр.дело № 3457/2018 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, изразена в решения, постановени от състави по чл.290 ГПК, според която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени.
Правният въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от тази практика на ВКС.
Съдът преценява, че следва да се допусне касационно обжалване по петия въпрос: относно критериите при определяне тежестта на извършеното нарушение при дисциплинарно уволнение.
С решение № 17/30.01.2019 г. по гр.дело № 2293/2018 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.
Правният въпрос е разрешен в противоречие с тази практика на ВКС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
Съгласно т.1 от т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Според разясненията, дадени в мотивите на посоченото тълкувателно решение по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Правният въпрос е разрешен в съответствие с тази практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението.
С решение № 292/13.11.2012 г. по гр.дело № 7/2012 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, изразена в решения по чл.290 ГПК, според която разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител.В хипотеза на чл.187 т.3 от КТ - за да е законосъобразно извършеното уволнение – работодателят следва още да установи и че работникът или служителя реално е извършил посоченото в заповедта нарушение,както и че то му е възложено с оглед заеманото трудово правоотношение. Съдържанието на задълженията на работника или служителя се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа и се установяват чрез длъжностната му характеристика.Възможно е те да бъдат установени и по друг начин,но във всички случай съдържанието на възложените на работника или служителя задължения - следва да е ясно и недвусмислено установено от страна на работодателя,върху когото е доказателствената тежест. За да се счете,че е налице неизпълнение на задължение и за да бъде санкционирано такова неизпълнение – следва по делото да е установено,че работникът или служителя е бил запознат /известен/ за съответното си задължение. Незаконосъобразна е заповед за уволнение,с която работодателят е санкционирал работник или служител за неизпълнение на задължение, което не е посочено в длъжностната му характеристика и за което работодателят не е установил,че е било известно на работника или служителя. Въззивният съд не е разрешил правния въпрос в противоречие с посочената практика на ВКС.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е необходимо съдебното решение да е с тежък порок, установим от самия акт, без необходимост от допълнителен анализ на доказателствата и без извършване на проверка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 4081/04.03.2021 г., подадена от ищцата В. З. Т., чрез адв.И. В. в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 121/20.01.2021 г. по в.гр.дело № 3114/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 13/30.01.2020 г., поправено с решение № 260014/17.09.2020 г. по гр.дело № 18/2019 г. на Районен съд Девня в частта, с която са уважени предявени искове от В. З. Т. срещу ОУ”Св.Св.Кирил и Методий” [населено място], преобразувано в СУ”В. Левски” – Девня с правно основание чл.221,ал.2 КТ за сумата 1013.76 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 09.10.2018 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.224,ал.1 КТ за сумата 96.44 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 09.10.2018 г. до окончателното изплащане и вместо отменената част посочените искове с правно основание чл.221ал.2 КТ и чл.224,ал.1 КТ са отхвърлени и прекратява производството по делото в тази част.
Допуска касационно обжалване на въззивно решение № 121/20.01.2021 г. по в.гр.дело № 3114/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 13/30.01.2020 г.,поправено с решение № 260014/17.09.2020 г. по гр.дело № 18/2019 г. на Районен съд Девня в частта, с която са уважени предявени искове от В. З. Т. срещу ОУ”Св.Св.Кирил и Методий” [населено място], преобразувано в СУ”В. Левски” – Девня с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ и вместо отменената част посочените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ са отхвърлени по касационна жалба вх. № 4081/04.03.2021 г., подадена от ищцата В. З. Т., чрез адв.И. В..
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание след влизане в сила на настоящото определение в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |